НОВЕЛА ЗА МИСТИЧНАТА ЛЮБОВ

web

Скъпо сетро Бернадета -
както нявга Жан Валжан
от красивата Козета
бе видян и в миг съгрян,

как пък с теб, момиче клето,
нявга случи се това:
В пещерата, Бернадето,
Богородица видя.

Не веднъж, не дваж - шестнайсет
пъти в пещерния храм.
После пристъпите, знай се,
поутихнаха невям,

но във теб, момиче клето,
споменът бе тъй свещен,
че във гроба, Бернадето,
ти запази се без тлен.

- Грях ли е? - ме питаш с тъжни
и трогателни очи.
- Тук, със риск да те излъжа,
грях особен не личи.

Ала после, Бернадето,
пролича грехът суров,
щом видя ти житието
философът Соловьов.

Той и без това си беше
малко с вярата на "ви".
И с увереност твърдеше,
без да провери, уви,

лично, че Света София
го спохождала сама
и във своята кутия
получавал той писма

от въпросната госпожа,
явно - в препоръчан вид.
То да се и види може,
щом се вземат във предвид

неговите стари снимки,
дето ще съгледаш ти
образцовата картинка
на клиничните черти.

Ала поврага чертите!
По бе важен Владимир
със това, че бе опитал
в себе си да найде мир

и като не го намери
той набързо прецени,
че е нужно трите вери
миром да обедени.

И със мир като разтвори
житието ти на свещ,
дваж по-силен се повтори
в него пламъкът горещ,

скокна той така, че в бокса
падна бюста на Сократ:
Не е само Ортодокса
църква, пълна с благодат,

но от Бога е приета
също църквата на Рим.
Как трупът на Бернадета
би останал невредим?

Значи де се криел ето
благодатният въпрос!
Във карето от валета
ти, нетленна Бернадето,

бе основният му коз.

И прецакал първо себе си,
той на тебе, двайсти век,
завеща душа от ребуси,
сиреч - "новия човек."

Откачалки вредом бродят!
Ала колкото във Рус,
нийде другаде, за Бога,
не съм виждал толкоз много,

знам ги вече наизуст:

Един иска да превърне
цялата земя във рай,
друг пък - Ангара да върне
в планините на Алтай.

Третият - предците свои
с техника да възкреси.
Друг - в Сибирските усои.
от Никон да се спаси.

Пети е добър в миксажа
на конфесиите - виж,
бухва на мига колажа
от сакралния пастиш.

Но най-прав излезе, знай се,
онзи, що съгледа, бос,
пролетарии дванайсе
и отпреде им - Христос.

...Бернадета, Бернадета,
ти за всичко туй не си
отговорна. Бе обзета
от страстта да се спасиш,

но на тоз мистичен покер,
при това - съвсем не нов,
първия погрешен жокер
пусна ти към Соловьов.

А след него този двайсти
век с ужасните войни,
с пролетарии дванайсет
и с безчислени злини,

Бога сложил под съмнение,
в пещера ни върна пак.
Бихме казали: "Добре ни е!",
но чудовищни видения
бродят в пещерния мрак.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2009, № 1 (110)