НОЩТА ПРЕДИ ИЗПИТА

web

Да учиш собствения си език
отпреди седем века
с ослюнчено усърдие на чужденец,

със десетте слепци на пръстите си да залиташ
по брайловите писмена на пергамента,
наричащ себе си История - и просвредлен
от дупките куршумени...

Или със излинели, боси ходила да слизаш
по въжената стълбица
на разлюлените склонения:

БОГЪ
БОГА
БОГУ
. . . .

Сам срязвам сетното въже -
със хряс! -
и падам
във звателната яма:
БОЖЕ,

над мен нощта замята черно расо
и разлюлява гроздовете звездни
като кандила. Нея ли да питам
къде е оня храбър Черноризец, който не посмя
да ни остави името си?

                                   Боже,
Ти днес си толкоз несклоняем,
Ти не слизаш
по скърцащите стъпълца
                                   на Свойто име…

Ти пак си тъй отвъден и тъй близък,
и пак ли в рими трябва да вървиме
под небеса, сплъстени като халища,
през пъклени мастилени тресавища,
през прашни пергаментени стърнища...
(О, как прозира палещото нищо
през дупките куршумени!) И пак ли
ще реставрирам нявгашните факли
по днешните светулки? Стига. Не!

На колене пред Твойте колене
се строполявам, Боже, и те питам
защо е толкоз раздвоен езика ми
и вместо говор - съсъци нечисти...
(Знам, че змията първи билингвист е!)
Аз пò съм двуезичен и от нея -
склонения над мене се люлеят
като въже излъскано, с което
бих си прекъснал континуитета.

Вървим ли? Ний отвека сме затворени
във лабиринт от вледенени корени!
Кръвта ни де я? Де ни ги пророците?
Как вее
през куршумените процепи...
И глас от кой геран да си извадя,
за да надрасна ръста си на роб?

Нощта ме прикади.
Самоопях се. Падам
в падежа си бездънен като в гроб.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.