Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОЩТА ПРЕДИ ИЗПИТА

web

Да учиш собствения си език
отпреди седем века
с ослюнчено усърдие на чужденец,

със десетте слепци на пръстите си да залиташ
по брайловите писмена на пергамента,
наричащ себе си История - и просвредлен
от дупките куршумени...

Или със излинели, боси ходила да слизаш
по въжената стълбица
на разлюлените склонения:

БОГЪ
БОГА
БОГУ
. . . .

Сам срязвам сетното въже -
със хряс! -
и падам
във звателната яма:
БОЖЕ,

над мен нощта замята черно расо
и разлюлява гроздовете звездни
като кандила. Нея ли да питам
къде е оня храбър Черноризец, който не посмя
да ни остави името си?

                                   Боже,
Ти днес си толкоз несклоняем,
Ти не слизаш
по скърцащите стъпълца
                                   на Свойто име…

Ти пак си тъй отвъден и тъй близък,
и пак ли в рими трябва да вървиме
под небеса, сплъстени като халища,
през пъклени мастилени тресавища,
през прашни пергаментени стърнища...
(О, как прозира палещото нищо
през дупките куршумени!) И пак ли
ще реставрирам нявгашните факли
по днешните светулки? Стига. Не!

На колене пред Твойте колене
се строполявам, Боже, и те питам
защо е толкоз раздвоен езика ми
и вместо говор - съсъци нечисти...
(Знам, че змията първи билингвист е!)
Аз пò съм двуезичен и от нея -
склонения над мене се люлеят
като въже излъскано, с което
бих си прекъснал континуитета.

Вървим ли? Ний отвека сме затворени
във лабиринт от вледенени корени!
Кръвта ни де я? Де ни ги пророците?
Как вее
през куршумените процепи...
И глас от кой геран да си извадя,
за да надрасна ръста си на роб?

Нощта ме прикади.
Самоопях се. Падам
в падежа си бездънен като в гроб.

 

 

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.