Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАРЕЧЕНСКИ МИНЕРАЛЕН ПСАЛОМ (1)

web

Печално тихо е в гората!...
Не блесва лъч, не еква стон.
Тук тържествува тишината.
И няма ни един масон.

Масоните са там, далече,
приключват своя ритуал.
И символично всеки вече
за тайната се е венчал.

А тук е тихо като в залив,
потрепват птички и листа,
и аз вървя към своя залез,
с неръкотворна красота.

Виж, долу - равно - ширинето
без дъх разлива се пред мен.
И като корда над полето
трепти отблясъкът на ден.

И бащински се смее "Бука"
с благословия във гласа.
И викат ми: "Добра СПолука!"
социа~листи във леса.

И пойно пиле в пъстри дрехи
трепти като в иконостас.
И мойто минало - орехи
ми спуща - да ги чупя аз!...

Не можеш да съгледаш тука
Цар Минелай и Малък Мук.
Трепти в битийната пролука
с отврясък туй-онуй на пук.

Змия пролайва като славей,
виши се габър-исполин
и от хралупа гледа Слави,
укрил позора си. Амин!...

Към свойта смърт напредваш сякаш!...
Отекват верстите зад теб...
И дебнат две очи от мрака -
чер гарван с фередже от креп.

Като във приказка старинна
обвързано в безброй "Защо?",
трепти сред мрежа от коприна
самотно буково листо.

Като в магичен катаклизъм
блещукат птички и листа
и в свойта памет аз навлизам,
и пак си срещам Участта!:

Какво ли прави Бойко Пенчев?...
Къде ли Павел е сега?...
Дали дебата срещу Тренчев
подемат с прежната тъга?...

Защо отидох да се уча
във Търново? Защо? Защо?!...
Нали си знаех, че ще случа
на ум, по-крехък от листо.

И, хайде, случил си - не случил,
ами защо се зарази
с неврозата си?... Лей "по случая"
сълзи сред буки и брези.

И слушай само как в гората
кънти дървар - отеква клин.
Тук тържествува светлината.
А франкмасони? Ни един!...

 

 

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2013, № 9 (166)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Литературен форум, Нов Златорог, 2013.