Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАРЕЧЕНСКИ ЛЕС

web

1.

От три години вече гледам как
на залеза сред слънчевите жици,
в уханния мастилен полумрак
излъхва въздухът фонтанче от мушици.

Аз търся им подпочвени води...
Разтягам ги в Прокрустовото ложе
на паметта си. Нищо не родил,
умът ми вече грохва невъзможен.

А те танцуват. Гаснат. След това
пак затрептяват черните искрици.
И напоява мойте сетива
фонтанчето излъхнати мущици.

От три годиии вече гледам как...
Излъхва той фонтанче от мушици...

2.

Лежа по гръб в гората. Двата бряста
над мене си разменят песни птичи.
Политнало, над устните ми кацва
листо - като лицето на момиче.

И вече самотата не гнетеше
душата, нова тайнственост дочула.
Наблизо златно паяче тъчеше
за своята любима брачно було.

Ненужни са свръхземните въпроси!...
Подсвирва над главата моя косът.
Подухва вятър. Ручеят тече.

И върху него меден лист се носи,
подобно лодка по вълните коси,
и брачно було паяче тъче.

3.

Трепти лесът в седеф и турскосиньо,
през клоните процежда се лъчът,
и две мушици, като балерини,
в прожектора му светъл се въртят.

Не бих измислял вече нито дансинг,
ни ложи, нито публика за тях.
На мен ми стига нежността на танца
на две мушици в слънчевия прах

На мен ми стига: лес във турскосиньо,
на ягодките сгушени рубина,
и слънчевата грейка, и лъчът,

сред чийто стон, над цветната градина,
на листа върху нежната коприна,
мушици две във танца се въртят!...

 

 

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2013, № 9 (166)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Литературен форум, Нов Златорог, 2013.