Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОСТЪТ НА ВЪЗДИШКИТЕ

web

"Венеция през зимата" - навярно
така бих кръстил тази своя тъжна
любовна песен. Но сега е лято.
И ти над мене тяло си извила
подобно мост. А аз под теб съм легнал
като река и към съня изтичам.
Очите ти, подобно сини риби,
се гмурват във водите ми прозрачни.
На устните ти ладията лека
гърдите на реката набраздява...
И бавно аз изтлявам и пътувам
под тебе, моя лодчице, люляна
на ласките с вълните милостиви.
И мощните води текат, додето
от тялото ти - тънка катедрала -
гърдите ти ударят за вечерня.
За сетен път - щастлив, но и разкаян -
тогава аз към притвора поемам,
но този път не си ти мост, а купол -
фронтон, отдето Славата ме гледа
прощаваща и съдеща. И тръпне
олтарът ти във сетна литургия,
а горе - под прозоречната ниша -
разнежен, хорът ангелски въздиша.
След жертвата вечерна аз почивам
с води успокоени. Трепка залез
със пластика червена върху синята
пътека на реката... И тогава
един гондолиер през мен минава
и плавно пее свойта канцонета.
И колкото се пò отдалечава,
по-тежка сянка хвърля - да не видя
как върху твойто рамо се изкачва
едно момиче, девствено все още.
На моста спира. С лакътчета тънки
под себе си то стопля перилата.
За нещо много скъпо се досеща...
В реката се оглежда.
                                   И въздиша.

 

 

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.