ЛЮБОВТА НА ГЛУХОНЕМИТЕ

web

"И Словото стана плът".

Йоан. 1:14

В купето, на седалките, до нас -
двама глухонеми.
И детето им.
То изчуруликва нещо, сочейки
птицата, за миг влетяла в кадъра
на прашното стъкло.
Те заговарят.

Аз не съм виждал по-отелесено слово
от техния пантомимичен говор,
аз не съм чувал по-небесен глас
от полъха, облъхнал във анфас
лицата ни, по-бледи и от статуи.
Какви пейзажи шепнеха лицата им!
Не устни, а копринени, прозирни лàса,
ловящи прелетелите гримаси,
не пръсти, а изящни ветропоказатели,
готови с всеки полъх да препратят
по нови друми думите. Нима
не проговаряше плътта сама?
Един екстаз от патетични длани,
от мигли, гънки, мимики, събрани
във речника на тялото. Едно
прераждане на знаците! Дано
да се намери друг да го опише...
Аз ще се слея с лекото затишие
в предзалезния дрезгав полумрак
на Тракия, за да погледам как
под стихналата синева свенлива
на погледа им малкият заспива,
а татко му запалва... Дрезгав дим
разсява се в купето свечерено,
в което вече час със теб седим
и си мълчим подобно глухонеми.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.