|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИЦЕ И СЪРЦЕ Дълбоко в синевата аз се взирам, и в купола над храма на всемира ...Подобно облаче лицето ми се носи над есенни метличини и ръж, над синкави реки и над поляни, ...А облачето дири свойта къща и тъй като, все пак, не я намира, ...Отдръпва се в съмнение отровно, мени лика си, цупи се дъждовно, ...И пак в копнеж безпаметен се носи над есенни поля, подобно кръпки... то кладенче съгледа сред полето, помръдва мъртви устни - и просветва 24.05.2016 г.
© Ивайло Иванов |