КУЧЕТО НА КАФКА

web

В писмата си до свойта годеница
с име Фелице, за която Кафка
така и не можа да се ожени,
писателят споделя, че във своята
провинциална битност на чиновник,
една мечта, като мираж обратен,
поддържала духа му още жив:

Да се затвори в някое подземие
и ако има кой да му поставя
храна на прага, той ще е щастлив,
понеже тъй по цяла нощ ще пише.

А всъщност ден в подземията няма,
особено ако са кафкиански.

"Тогава бих написал - той допълва -
най-силните си и дълбоки прози!"

Е, както знайно е от малкото избрани
и както днес мнозина ще научат,
доколкото от стаята си не излизам,
постигнах аз мечтата му! Остава
и "прозите" ми да са толкоз силни.

Но даже да не бъдат толкоз силни,
пак не е болка за умиране, защото
в йерархията на писателите имам
незримо свое стъпалце и аз.
В това доубедих се тази заран:
Когато ми поднасяше поредната
паничка с мляко, майка ми, по липса
на друго място, сложи я на пода
и аз възкликнах: - Ако не за Кафка,
ставам поне за кучето на Кафка!
Нали във тази четвъртита стая
живея като в дървена колибка
и трябва да съм даже благодарен,
на кучешкия Господ, че стопанката
поне веднъж на ден благоволява
в паничката си мляко да ми сложи.

А, порцеланова, тя бе на синьо-бели
петна - като мутирал далматинец,
и щом я аз излочих, забелязах,
че синьото разраства зад петната й
като небе зад облаци раздрани.

Значи така! Дори да си... "мутирал",
смириш ли се, ръката на съдбата
поднася ти едно небе обратно,
на синьо-бели облаци. Оттам
навярно падат всичките прозрения,
звезди и каламбури във стиха ми.

Оттам, дано оттам изпадне някой ден
пред мен една душа и на приятел
или поне - духът на надарен
критик и талантлив изследовател.

И ако в някой час, не дай си Боже,
той, верен на инстинкта си вроден,
една анкета с мене ми предложи,
или поне, мистично убеден,
че краткостта е мярка за стандарта,
ми каже: "Попълни анкетна карта",
така ще пиша: "Като Бог велик
и скромен като мъничката мравка,
пред своята колибка аз език
изплезил съм - и родния език
усърдно пазя:

Кучето на Кафка!

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2009, № 11 (120)