Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГОРСКИТЕ ФЕИ,
или Песента на шивачките
web
С напръстник от желъд,
с борови иглици,
шием нощ и денем
тоя мил пейзаж.
Ние, горски феи,
трепетни девици,
вече ослепяхме
от подобен стаж.
Паяжинки бяхме
вдянали, обаче
скъсаха се всички
нишки до една.
Светлина ни дайте,
да закърпим здрача.
Като Гьоте молим:
- Дайте светлина!...
А пък той пристига,
скъсва ни пейзажа,
и преписва с думи
тая тишина.
Вместо по французки
той "Мерси!" да каже,
казва по балкански:
- Светлина ли? На!...
Казва и показва
нещо, за което
неми сме, не можем
го изказа с глас.
Как ли го понася
Музата му клета?...
Бе от нас тя взета,
бе една от нас.
С напръстник от желъд,
с борови изглици,
шием нощ и денем...
- Дайте светлина!...
А пък той пристига...
Трепетни девици...
Олеле, сестрици!...
Светлина ли? На!...
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2013, № 9 (166)
Други публикации:
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Литературен форум, Нов Златорог, 2013.
|