ПОЕМА ЗА БАРАК, ЖЕНА МУ
И ПРЕОБРАЗЕНИЯ ПАСТОР

web

Барак Обама имал си жена,
със други думи - имал си Барачка,
и щом след тежки битки у дома
веднъж се върнал в своята барачка,

жена си той попитал: - Жено, ти
по CNN триумфа ми видя ли?
- Видях, видях!... - изрекла тя почти
през плач и се затресла до премала.

- Защо, Барачко, плачеш в таз тъма? -
попитал той, подавайки стотачка. -
Дали мъгла е тъмна у дома
нахълтала във тясната барачка?

Торнадо ли е? Чума? Задух сух?
Дали е мор и Огнена Мария?...
- Не е това - тя рекла с вопъл глух -
каква е таз Мария - остави я,

по-лошо е от туй, съпруже мой!...
Сърцето ми е храм на горестта ни!...
Ти пастора ни спомняш ли си? - Кой?
- Децата, който кръсти и венча ни.

Да вземе, мили, моля те, такваз
реч фанатична днеска той да дръпне,
че моят дух, сърце, далак и таз
подобно птици в буря слепи тръпнат.

Във неговата версия - о, срам! -
ний всички терористи сме и, знай се,
народът ни виновен си е сам
за онзи атентат от единайсти.

В Архивите ни - тъмно като в рог!
Но как пък тия кадри се намериха,
в които той зове самия Бог
да прокълне страната ни Америка.

Не ме е яд, че сипе тоз кретен
проклятия във дрехи от коприна,
по трови ме, че - с мъка изграден -
се срина твоят рейтинг наполовина.

- Това ли било? - рекъл й Барак. -
Ти, жено, май съвсем си изкуфяла!...
След толкова лета прекрасен брак
от пастора да плачеш до премала,

това - уви - съвем не е в стила
на нашето щастливо, китно гето.
Ти чуй ме как сега ще вразумя
разпаслия се пастор. Слушай, ето:

Ний утре тоя пастор на обяд
ще го поканим, както си и знаем,
а ти бръкни под тесния креват
и извади басейна надуваем.

И тоз басейн догоре напълни
не с простичка вода, а с кока-кола,
и тъй напълнен, тайно го мушни
на скришно зад завеската във хола.

...И ето, значи, само подир ден
пристига тоя пастор Джеремия -
със розово елече (чист сатен!),
с походка на охранил се светия.

- О, здрасти! - Здрасти! - Мир на твоя дух!
- И духови твоим! - му те отвръщат.
- Зарадва се слухът ми, като чух,
че каните ме в скромната си къща.

- О, влизай, влизай, тясно е у нас,
но сме доволни, отче Джеремия,
опитай питиетата и таз
препълнена софра благослови я! -

...И с благослова почнал се такъв
невиждан пир, че тука премълчавам
на мляскането жвакащата стръв,
на тостовете дивата забрава.

Ще кажа само, със печален тон,
понеже няма как да го укрия,
че най-подир напил се като гьон
въпросният светия Джеремия.

И щом като със стъпка ненадейна
той тръгна към кенефа им от хола,
те дръпнали пердето - и в басейна
го бухнали сред лепкавата кòла.

- Вай, вай! - запискал пасторът. - Христе,
таз течност ме разяжда, мили Боже!
Ще стане твоят раб на нишесте.
Спаси ме пак! Тъй повече не може!...

А стиснал здрави челюсти, Барак,
източил черна... лебедова шия,
покрит от провиденческия мрак,
изрекал с тръбен глас като Месия:

- Во имя на Отца и Син, и Дух,
(ти, пасторе, недей да пискаш кански!)
кръщавам аз повторно твоя дух
във сладката мечта Американска.

Опитай ти на вкус светата сласт
на нашта гордост - скъпата ни кòла -
и вече от амвона с твойта власт,
която влиза всекиму във хола,

недей със злостни думи да кълнеш
Америка, а само я прославяй.
Нали тъй казва Господ, бе, келеш:
"Недей да Ме кълнеш, а благославяй!"

И кръстен, мокър цял и изтрезнял,
започнал оттогава Джеремия
да благославя всеки идеал
и всякоя по-шумна простотия.

А пък Барак, щом станал президент,
нов празник учредил национален:
Да пият кока-кола със абсент
във спомен скъп за пастора скандален.

И още нещо свършил тоз Барак,
опиянен с морфин от кока-кола:
Войските им изтеглил от Ирак
и всичките натъпкал ги във хола.

Да си почиват тука чак до мрак,
подир Ирак в безпаметна наслада,
защото утре сутрин пък Барак
да тръгнат към Иран ще заповяда.

- В световния си промисъл предвечен
със нас е Бог! - благословил ги слисан
баптисткият им пастор, който беше
във странна баптистерия бастисан.

Към този глас на разума какво
пък ще добавиш ти, сантименталност?
...Празнуваше високо тържество
пред мене християнската менталност.

И аз там бях, и мед аз пих, опитах
и от вкуса на кòлата им също
и знам, че на световните събития
морфинът й въздействува могъщо.

Дома си скромен с Белия им дом
сменила е ревливата съпруга
и в стаичката скришна мълчешком
по Нещо плаче пак. Но то е друго.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2009, № 1 (110)