БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ ОГЪН

web

Бедрата ти са листчета от лавър,
а помежду им вечен огън грее,
развял неръкотворната си слава
над твоята любовна епопея.

Над всеки, на дълга си мъжки верен -
над всичките, с които ти си била.
Те спят сега под хълма ти венерин.
(Ще го наричам "братската могила"!)

Какво, че все по-често подминават
венеца ти нетрогнати мъжете?
Цветя отдавна тука не поставят -
самият пламък е нетленно цвете.

А иззад пламъка се възвишава
на тялото ти църквицата строга.
А огънят е вечен! Освещава
умрелите във Бога с вечна слава,
но и гори некръстените в Бога.

О, всеки на дълга си мъжки верен
е бил, когато легнел с мойта мила!
Те спят сега под хълма й венерин,
наричан още "братската могила".

И само нощем, в бденията кратки,
макар отдавна минали в запас,
ние идваме, сваляме шапки
на момчета, по-млади от нас!...

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2011, № 5 (138)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Песен за Бащите на Прехода. София: Ерго, 2010.