Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АНЕТО
web
Имам си компютър вкъщи!...
Колко светло е у нас!...
Няма вече да се мръщя,
нито пък да ходя в час.
Денем в блоговете нови
кликам, с мишката в ръка,
а по цяла нощ се ровя
на Нетлог във паметта.
Както скитах си из нета,
надпис зърнах, за беда:
"Тук съблича се Анета!...
Новата ви секс-звезда!
"С джиесема две стотинки
ти прати ни, за късмет.
После клипче и картинки
в миг ще имаш от Анет!"...
Пратих аз парите бърже,
номер пратиха ми те.
Ала кой отвътре стърже?...
- Туй е съвестта, дете!...
Съвест-мъвест, кой ти гледа,
щом очаква ме Анет?...
Плет да бъде десет реда,
пак прескачам тоя плет!...
Влязох в профила Анетин,
сякаш гонен от съклет.
Задни прашки и "сонети"
тук разменят се без ред.
На едно такова клипче
мишката, най-после, спря.
Кой там хлипа с нежно хлипче?
Боже!... Моята сестра!...
Тук се снимала! Пачавра!...
С този клати се без ред
и, като морална гавра,
прави с други минует!...
Леле, како!... Що направи?...
Ти докара до ръба
нравствените ми представи!...
Како! Мамка ти да е.!...
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2018, № 11 (228)
|