Ивайло Иванов

web

Една от най-активните и талантливи поетеси на съвременна България преди известно време ни зарадва с новата си, четвърта по ред поетична книга. Авторката е Красимира Зафирова, а книгата й - "Правило 42", издадена с престижната марка на "Жанет 45". Издателството, което издаде и предишните две стихосбирки на Красимира. Какво можем да кажем по адрес на новата й стихосбирка в случая? С оглед на това, че още от заглавието й текстът повежда един нестихващ, игрови диалог с "Алиса" - какво ли не, но едно от най-елиптичните и скромни до претенциозност наблюдения, според мен, би прозвучало така: Културология под формата на поезия! Съгрята от присъствието на едно изключително мощно, пейзажно, "органическо" въображение, творящо светове тъй, както древните индийски божества от "Ведите" творят вселени: Издишвайки сонм от планети подир всяко свое вдишване!...

Само в поезията на Пламен Дойнов, макар и в принципно друг план и порядък, доскоро можеше да се докоснем до такова мощно, сетивно осезаващо света въображение! И понеже зная, че мнозина ще недоумеят пред подобна "произволна" аналогия, държа, с две думи, да я уплътня и подчертая! Става въпрос, разбира се, за новите, дебютирали след 91-а година писатели и поети. Иначе, за поколението на Борис Христов, Георги Борисов, Кирил Кадийски, Иван Цанев и още няколко други, такова мощно, изригващо флорални и метафизични пейзажи въображение, си беше нещо напълно "естествено" и предвидимо, то беше нещо като естетическа и визуална норма и висока мяра.

Но времето и литературното развитие смениха част от актуалните поетики, с някои от елементите си те се приближиха изключително близко (без да бъдат идентични с него обаче!) до говоримия език, до градския жаргон и постмодерните иронии на прехода, и такава мощна, изригваща "природи" и пейзажи метафорика бе сякаш поизместена на по-страничен план в "пейзажите" на нашето съвремие и малко по-назад - в плана на историческата диахрония.

В човешката история обаче, както знаем, нищо се не губи, още по-малко пък - в историята на една литература. И ето, днес пред нас пак се явява Красимира, която толкова талантливо умее да бъде хем сетивна, "цветна" и природно осезаваща, хем изключително съвременна и адекватна на културните процеси с днешна дата - като усвоен културен опит и като натрупани залежи от познание за словото на своите предходници. За това допринася, разбира се, както манталитетът й на съвременен, градски, "модерен" човек, така и толкова богатата й, вътрешно пластична и многообразна ерудиция!...

И слава Богу, че при Красимира ерудицията от подобен тип не "тежи", не самоцелства и не затлачва сетивата на културното ни възприятие! Не само защото много често е преобърната иронично, но и защото тя също активно участва в безкрайните природни стихии на поезията си, равнопоставяйки се с тези на водата, ветровете и цветята, и преливайки им - от своя страна - културно-историческа дълбочина и хуманитарна памет. Излишно е да подчертавам, че и тя, на свой ред, също черпи от света на органично богатата образност природна лекота и озонирана стихийност!...

Играеща си поезия! Но и дълбоко тъжна същевременно! И доколкото тя съвсем свободно импровизира и играе с културния ни опит и природните реалии, аз доста често се запитвах, докато я четох, вслушан в образната й и интонационна полифония: "А не би ли могла, поне донякъде, тази поезия да се оприличи и на един джазов концерт, да кажем, или поне, на неговата най-свободна и финална част, наречена "джем сешън", доколкото лекотата и безкрайните импровизации задават водещия тон в много от нейните "пиеси"?...

Наистина това са едни безкрайни и нестихващи вариации, тъжни "блусове", "стандарти" и безкрай подхващани мелодии, това е цяла една симфония на модерното лирическо светоусещане и звучене! Всеки мотив и тема, мернали се покрай пътя й или дочути с вътрешния взор и слух на поетесата, биват превръщани в повод за поезия, в край на предходната и начало на поредната импровизация. В този смисъл, зад дверите на двете й корици, освен Концертна зала, ние понякога бихме могли да открием и един безкрайно либерален и модерен "уъркшоп" на творческото въображение!...

Вероятно и за много други прилики би се досетило едно по-ясно и разбунено въображение - мисля, че то едва ли ще е чак такъв проблем, щом зачете и се разбуни! Ето, на моето сега му хрумва, примерно, че тя спокойно би могла да се чете и като "роман в стихове". Като роман, чийто текст е изграден върху сюжета на една перманентно течаща двойна рефлексия: веднъж, спрямо природата и нейната органика, и втори път, спрямо културните реалии на персоналната ограмотеност и, както по-горе споменах, спрямо "Алиса в страната на чудесата"!

И тук, дори и с просто око, няма как да не забележим, че цитатите от "Алиса", предговарящи всеки пореден цикъл на книгата, умишлено играят ролята на въвеждащ тон и тематичен камертон за цикъла, пред който са поставени. Те задават поредната тема в този безкраен концерт сред Кристалната зала на въображението. И чудесата не закъсняват!

Не сме се отричали никога
от илюзиите на материята,
особено пролет,
когато духът разцъфтява и Ти,
Господи, приближаваш,
а ние си мислим, че просто
дърветата се разлистват.
Няма непосветени, всичко сме епопти,
йерофанти, хипербореи,
даже вървежът ни е
Вимаана, тайнствена рикша,
Меркаба - и преодоляваме
четиристепенното страдание
с една надежда само, че все още има
ИЗХОД.

С което и завършвам настоящите бележки към "Алиса"! Абе, отдавна аз си знаех, че добра поезия би могла да бъде правена от всичко, да, от абсолютно всичко, в което и съвсем нагледно ме доубеди играещата си с правилата авторка на "Правило 42". Така например, Краси е избрала да я прави от дифузното съчетаване на природа и култура, от безкрайно либералните и сякаш липсващи правила на детинското си любопитство и въображение - и от безкрайно сериозната си ангажираност с топосите на световната култура!...

"Но само от тия двете ли тя прави своята поезия?", ще ме запита някой учен многознайко, сякаш очаквайки жанрът на рецензията да изкаже нещо много повече, отколкото потенциалите му позволяват. "О, знаеш ли?", отвърнал бих томува. "Аз съм напълно убеден, че тя би правила поезия и от нещо трето и дори четвърто, стига такова "нещо", все таки, да съществуваше!"…

2005

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.05.2010, № 5 (126)