ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА РАЗРУШЕНИ АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ

Христо Гологанов

web

Паметниците! Те са следи от предишните епохи и събития, предопределили съвременното ни съществуване. Но не всички от тях са устояли на разрухата на времето, за да разкажат своята история.

Заселването на балканските земи е дълъг, неравномерно протичащ процес, тъй като те винаги са привличали завоеватели поради своето местоположение на кръстопътя между Европа и Азия.

Периодичните военни походи и кървави сражения са причина голяма част от многообразното и богато архитектурно наследство на Балканите да е в руини под земята. В този смисъл територията на Полуострова и преди всичко нейната централна част, днешна България, е изключително богат източник за историята на европейската цивилизация, който все още чака своето разкриване и популяризиране. Културната история на Балканския полуостров е много дълга и сложна и за хората от Запада е особено важно да се запознаят с материалните останки на тази история - архитектурните и художествени паметници, за да оценят невероятната жизнеспособност на културата, създавана тук в протежение на хилядолетия.

Направените през последните години археологически открития променят до голяма степен установените до днес представи за културното развитие не само на балканските земи, но и на един обширен регион, обхващащ съществени части от Азия и Европа. Откритите през 2004 г. неолитни погребения в праисторическите селища край селата Оходен и Джулюница, датиращи от 6000 г. пр.Хр., доказват, че развитието на земеделската революция в културата на човечеството започва по земите, които днес са български, заедно с Месопотамия и Египет (Хаам). Не по-малко значение има и откритието на намерените край с. Караново, Южна България, глинени печати, с нанесени върху тях писмени знаци - първата следа на писменост в човешката история, създадена 3000 г. пр.Хр.

Глинен печат, открит край с. Караново, Южна България

През следващите хилядолетия българските земи са последователно част от няколко големи културни ареала и в тях са останали паметници отМегалитната култура на "каменните хора", от Тракийската култура, от културите на Антична Гърция и Древното Македонско царство, от епохата на Римската империя, от Ранно-византийската епоха, от Българското средновековие, от периода на Османското владичество и Българското национално възраждане, от Третото българско царство и периода след Втората световна война до днес...

За осем хилядолетия през земите ни са преминали много народи и цивилизации, чиито следи са навсякъде. Малко са държавите, които могат да се похвалят с такова богатство.

Наш дълг, на хората от ХХІ век, е да опазим и онагледим съхраненото за следващите поколения. Опазването на архитектурните и исторически паметници да се извършва изключително отговорно и да не пречи на развитието на околната територия. За голямо съжаление, както в миналото, така и днес има хора, които гледат на историческите паметници като на пречка за развитието и модернизацията на обществото. Именно поради тази причина ние трябва да полагаме все по-големи усилия, за да съхраним частиците от нашето минало. То е не само богатство, а и повод за национална гордост.

След Втората световна война навсякъде в Европа цари разруха и смърт. За пръв път в човешката история хората започват да гледат на историята по друг начин. Те осъзнават, че връзката им с миналото е невъзможна без материалните доказателства, оставени от предците ни. Само за шест години война почти са унищожени хилядолетия история, а при следващата може и нищо да не остане. Точно заради това се налага да се замислим по-сериозно за съхраняването не просто на парчета от миналото, а на цялата история.

Желанието за запазване на историческите пластове все повече оказва влияние при изграждане на градоустройствената среда. Това от своя страна поражда многобройни проблеми както от функционален, така и от философски характер. От една страна, селищата трябва да се развиват, за да останат живи, а от друга, развитието им, и то главно в икономически план, се превръща в пречка за опазването на отделни исторически ценни сгради или зони с висока архитектурно-художествена стойност.

В днешно време туризмът е доста печеливш бизнес. Безкрайни потоци от туристи по целия свят жадуват да видят нещо интересно и различно. Но за да идват тези посетители и у нас, първо трябва да им създадем необходимите условия. За жалост, в България се инвестират скромни суми само в консервация и то в случаи, когато паметникът е застрашен от пълно разрушаване. За експониране и инфраструктура почти не се говори, а като се прибави и слабата реклама, нашите исторически забележителности остават неизвестни за хората извън България.

За голямо съжаление, докато за популяризиране на своята история по света държавите използват много по-незначителни останки и обират славата, ние седим и си мълчим. После се чудим защо на Запад хората са с представа, че тук никога нищо не се е случвало, и не знаят почти нищо за огромния ни принос към европейската култура. За тях сме една terra ingognita (непозната територия - бел.ред.) както в културно отношение, така и в духовен аспект. А всъщност през всички периоди на човешката история по нашите земи, на този кръстопът на културите са живеели народи с висока култура. Траки, гърци, римляни, българи са всявали респект на целия тогавашен свят. Културата на нашите предци е била основа за създаването на модерните държави по света. Да не забравяме и духовния импулс, който сме дали на средновековна Европа. Силата на православието е била двигателя за културната и военна мощ на България. За единадесет века тук са били създадени уникални съкровища на християнството, стигнали до всички континенти. Днес всичко това е почти неизвестно и забравено извън България.

Донякъде сами сме си виновни за това положение. Докато на Запад, а и не само там, реставрацията и реконструкцията на историческите паметници са първостепенна грижа на държавната политика, у нас се е възцарило едно държавническо и национално безхаберие. Малцина са хората, които реално се занимават с тази дейност. Няма реклама, нито публикации в чужди вестници. Дори качествените и луксозни книги на нашия пазар рядко се превеждат на чужд език. А за съжаление, българският език си остава неразбираем за хората извън нашите граници.

Този вакуум в културната политика на държавата ни породи появата на куп небивалици и лъжи в интернет. През това време туристите обикалят Западна Европа, за да гледат великолепни замъци, дворци и църкви, препостроени през ХVIII, XIX и XX век. Повечето от тях отдавна са загубили оригиналния си облик, но само професионалистите и добре запознатите с историята могат да забележат това. А ние добре знаем, че по-голямата част от туристите не познават добре историята. Всеизвестно е също така, че една почти напълно запазена сграда има за среднокултурната публика много пъти по-силно въздействие, отколкото една почти напълно разрушена, автентична руина. За нас, архитектите, е лесно да си представим как може да са изглеждали паметниците, когато са били цялостни, но за повечето хора днес те са просто купчина камъни по земята.

По тази причина аз вярвам, че трябва да се извършват частични или цялостни реконструкции на разрушени паметници. Тъй като това не е много морално спрямо автентичността, не е необходимо да се превръща в масова практика. Едва след задълбочени проучвания на паметника и епохата, както и на местните стоителни традиции, може да се постигне облик, близък до оригиналния. Под внимание трябва да се вземат дори най-малките детайли от архиви, археологически проучвания, доклади от конструктори и архитектурни заснемания. Тази дейност да се извършва само от много добри специалисти, които ще могат да отсеят късчетата истина от фантазиите си. Съавторството е много опасно, но при добро познаване на съответната епоха и нейните характерни особености, архитектът ще успее да проследи логиката на своя предшественик.

Друг не по-малко важен проблем е, че обикновено паметниците са били рушени или достроявани през различните епохи. Поради тази причина е необходимо да се реши кои части от сгради да бъдат възстановени, стига това да не застрашава другите останки. По този въпрос не може да има универсално решение и трябва да се преценява според конкретния паметник. След като бъде взето това трудно решение, внимателно трябва да се обмисли изграждането на липсващите части, а другите наслоявания да се оставят във вид на руина.

Следващо важно условие е да се изработи идеен проект и макет, които да бъдат подложени на обществено обсъждане, за да се избегне субективизма при творчеството. Ако всички противоречия и критики бъдат преодолени, може да се пристъпи към изготвяне на работния проект.

От голямо значение е изборът на материалите и техниките за реставрация и реконструкция. Моето лично мнение е, че те трябва да са напълно идентични с оригиналните, за да не се загуби автентичното усещане за епохата. Според международните закони в случаи на реконструкция на исторически паметник трябва ясно да се разграничи оригиналът от новото строителство, което кара много реставратори да ползват бетон или други модерни материали. Твърдо се противопоставям на този подход. Ако паметникът не ни вдъхва усещането, че това действително е оригиналната сграда от онази епоха, няма смисъл въобще да се реконструира. Нужно е да сме максимално коректни към миналото.

При изготвяне на проекта е необходимо да се проучи добре всяка подробност от археологическите находки и разкопки, географските характеристики на района и химическия анализ на строителните материaли. Това би трябвало да намали вероятността да бъдат подбрани неподходящи материали. Днес почти не се намират хора, които да познават старите строителни техники, но чрез методите на експерименталната археология и изследване на подобни паметници може да се постигнат големи успехи.

Преди започване на проекта задължително трябва да се проучи дали съществуващите останки не са загубили носещата си способност. Ако това не се вземе предвид, при натоварването от новите зидове оригиналът може да се разруши или увреди. За да се избегнат такива катастрофални последици, трябва да се извърши укрепване, ако е необходимо. Да не забравяме, че всичко, което правим, трябва да бъде насочено към опазването на паметника за бъдещите поколения.

Положителен резултат от реконструкцията и реставрацията ще бъде, ако оригиналните останки не бъдат изложени на атмосферни влияния и човешко въздействие, което ще гарантира тяхната по-добра консервация. За пример ще дам кражбата на капители от Велики Преслав, която щеше да е невъзможна, ако капителите бяха върху колони, здраво затиснати отгоре със зидове.

Останки от Велики Преслав

Друг пример показва как италианците опазват своите паметници. Става въпрос за базиликата "Санти Нерео е Ачилео" в Рим. Построена през IV век и по-късно разрушена, тя е реконструирана отново през XIX век, като са употребени оригинални материaли. Различното обаче е, че архитектът не е възстановил оригиналния покрив, а е вкарал цялата сграда под един по-голям, което максимално е защитило паметника и което показва, че става дума за възстановяване, а не за "псевдо" дострояване, т.е. маркира коректно намесата на ХХ век.

Базиликата "Санти Нерео е Ачилео" в Рим

Би било добре да се поучим от опита на държави, за които съхраняването на историческото наследство е национална политика. Хората са казали, че който лежи на лаврите на дедите си, не постига много в живота, но аз смятам, че на българския народ в момента му е нужно повече самочувствие. Именно отговорната и целенасочена политика спрямо историческите паметници ще ни издигне в очите на хората по света и ще покаже на нас самите, че "сме били и ще бъдем". Още повече днес, когато в Обединена Европа се дават луди пари за опазване на европейската история. Благодарение на такива проекти можем да спечелим много средства, с които да популяризираме богатствата си по света.

До преди няколко десетилетия държавата ни даваше средства за консервация и реставрация на безбройните паметници по земите ни. Сред тях има и някои доста добри примери за реконструкции на емблематични обекти.

Пример 1:

Царевец - Велико Търново

В продължение на десетилетия в старата столица са реконструирани големи части от крепостната стена и патриаршеската катедрала, както и известната Балдуинова кула. При реконструкцията са правени частични проучвания на архивни документи и аналогични паметници. За съжаление обаче, въпреки своя величествен вид, Патриаршията е плод на авторска фантазия, а не на задълбочени проучвания и разработки. Положително постижение е само това, че обемът на катедралата сполучливо се вписва в силуета на историческия хълм.

Днес на всички българи е познат внушителният силует на хълма Царевец, макар и да не е сигурно колко близо сме до оригинала на Патриаршията. Въпреки това обликът на старата столица вдъхва чувство на гордост у всеки от нас, а това е резултат, който оправдава направеното.

Хълмът Царевец през зимата

Патриаршията нощем

Балдуиновата кула

Пример 2:

Античен театър - Пловдив

При прокопаване на пътен тунел през 1945 г. под един от хълмовете на античния Тримонциум са открити останките на театър, строен през II век от Марк Аврелий. Не след дълго започва частична реконструкция на паметника с намерените оригинални материaли. Извършва се, внимателно и професионално, анастилоза на всички намерени архитектурни елементи, прибавят се дискретно части, необходими за функционирането на една съвременна театрална сграда. Днес театърът отново се издига гордо над града, превърнал се в негов символ. Той се ползва и като място за множество културни изяви: театрални постановки, концерти, рецитали и пр. С право авторката на възстановяването на античния театър архитект Вера Коларова бе отличена с няколко престижни награди в областта на опазването на архитектурното наследство.

Античният театър в Пловдив

Античният театър в Пловдив с капацитет от над 7000 души и сцена на две нива

Част от Античния театър в Пловдив

Пример 3:

Кула на Шуменската крепост - Шумен

Шуменската крепост е една от най-старите по нашите земи. През различните епохи тя е била многократно преустройвана. Безспорно възстановяването на една от ъгловите кули ни дава реална представа за величието й. За наше щастие са се запазили доста сведения за историята и облика на крепостта, което ще ни улесни донякъде при евентуална по-голяма или цялостна реконструкция на крепостта.

Шуменската крепост

Пример 4:

Църквата "Св. София" - София

През IV век император Константин Велики проявява голям интерес към днешна София. Той има амбицията да превърне Сердика в столица на бъдещата нова християнска империя, но това не се осъществява. Сердика обаче си остава един от най-важните градове в Източната Римска империя. Именно поради тази причина още през V век тук е построена една от най-ранните и големи църкви в света по онова време. За голямо съжаление, тя е претърпяла много щети от войни и земетресения. През османското робство e била превърната първо в джамия, а по-късно в барутен склад. След Освобождението арх. Рашенов започва сериозна реконструкция и реставрация буквално от основи в някои части. Реставрацията продължава и до днес, като обхваща и пространството под пода на възстановения основен обем, където са разкрити и ще бъдат експонирани "in situ" (според местонахождението - бел.ред.) тракийски и ранно-християнски паметници. Вероятно скоро базиликата, благодарение на своята уникалност, ще премине под егидата на ЮНЕСКО, което още веднъж ще покаже значимостта на паметниците от тази епоха, запазени по българските земи..

Църквата "Св. София" днес - величествена трикорабна кръстокуполна базилика

Църквата "Св. София" през 1911 г.

Църквата "Св. София" след земетресението от 1858 г. Гравюра от немски вестник (1878)

Църквата "Св. София" преди реконструкцията

Пример 5:

Манастир "Св. св. Кирик и Юлита" - Асеновград

Манастирът "Св. св. Кирик и Юлита" е един от четирите големи асеновградски манастира. Той е построен през XVII век и е бил важна част от духовния живот в околностите на Пловдив. След преврата от 1944 г. манастирът е изоставен и започва постепено да се руши. През 80-те години е взето решение да бъде превърнат в база на САБ, но от него не е останало много, което позволява да се прибегне до пълна строителна реконструкция. Запазени са големината и формата на основните обеми, като функциите са напълно осъвременени. Запазена е в оригинален вид манастирската църква, посветена на св. Кирик и неговата майка Юлита. След дълга реконструкция и реставрация манастирът е възстановен напълно и включен активно в съвременния живот. Това е пример за един възможен подход към паметници, които не могат да бъдат опазени в оригинал, но чрез реконструкция запазват мястото и ролята си в културата на съвремието.

Манастирът "Св. св. Кирик и Юлита" в Асеновград

Освен у нас такива примери има и във всички останали европейски държави. Още повече за тях това се е превърнало в дългогодишна практика. За съжаление, много от възстановените обекти са строени от архитекти, които не са се интересували от автентичния облик на паметниците. През XVIII-XIX и началото на XX век това се е смятало за нещо нормално. Така много замъци и църкви се сдобиват с нов облик, но на туристите им се казва, че това е напълно автентичен паметник. Такъв е и случаят със замъка "Карлщейн" в Чехия. Той е построен през 1354 г. от император Карл IV като хранилище за християнски реликви и имперски съкровища. Замъкът е бил здрава крепост в готически стил. Въпреки многото обсади не е претърпявал сериозни щети, но през XVI век е съборен и построен отново в ренесансов стил. Така остава през следващите триста години, докато през XIX век чехите решават да му върнат готическия облик. Разбираемо е, че той не отговаря на оригинала, но това не се споменава пред туристите. Единствените автентични постройки са залата за аудиенции, църквата с параклис и хранилището на реликвите.

Новият облик на замъка "Карлщейн"

Изглед на замъка "Карлщейн" в Чехия

Друг, по-сполучлив пример се намира в Литва. Замъкът "Тракай" е бил важна крепост по време на войните между Литва и Тевтонския орден. Той представлява четириъгълна крепост с високи стени и кули от камък и червени тухли. Разположен на малък остров, той е устоял на много обсади чак до XVII век, когато е опожарен. В продължение на два века се превръща в пълна развалина, но водени от национални подбуди, литовците го възстановяват целия в средата на XIX век.

Руините на замъка "Тракай"

Днес замъкът "Тракай" е превърнат в музей и ежегодно събира хиляди туристи. Той е един от знаците за героичното минало на литовците.

Въпреки големите разрушения по замъка реставраторите са успели да постигнат облик много близък до автентичния, познат от писмени източници. Използването на автентични материали е прикрило донякъде следите от разрухата и постройките изглеждат все едно са непокътнати. Действително архитектът добре си е свършил работата, запазвайки духа на Средните векове. Това неминуемо въздейства силно на посетителите.

"Тракай" - град, заобиколен от три езера

Замъкът "Тракай" днес

Реставрация на замъка с автентични материали през 60-те години на XX век

България е на трето място в Европа по обем на историческото наследство, въпреки всички векове на разрушения. За съжаление повечето от тях са в окаяно състояние. Почти е невъзможно да се популяризират в това им състояние, което ни принуждава да действаме по-активно. Когато някои от тези паметници бъдат приведени в един по-цялостен и автентичен вид, сами ще започнат да привличат интереса към себе си. Тъй като това са мащабни проекти, които изискват дълги години работа, е важно да не губим време и скоро отговорните институции да вземат позиция по този въпрос. Сигурен съм, че един ден бъдещите поколения ще са ни благодарни за това, че сме им оставили по-пълна картина за нашето минало...

© Христо Гологанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2008, № 5 (102)