|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЛИТВА
web
"...съм река и се моля за теб непрестанно.
Аз не спя и се моля,
аз съм твоя рождена река, аз се моля.
Аз те пазех до днес, знам, че вярваш!
Аз ще бъда твой дом, мой бездомнико.
Аз ще бъда твой гроб, мой безбожнико.
Аз те виждам отново,
ще те виждам отново, аз те пазя.
Божичко, какво дете замина,
неподготвен за една любов, за една омраза неподготвен.
Ще ти дам мойте риби, да нахраниш
със тях враговете си.
Мойта сладка вода ще ти дам,
да измиеш със нея лицето си.
Аз съм твоя рождена река,
аз се моля за теб, за баща ти се молех, за сина ти така ще се моля.
Аз ще бъда твой свят, твоя вечност.
Ще ти дам мойте бързеи, да се учиш на песен.
Аз се моля за теб всяка нощ,
на скалите се моля, всяка вечер се моля
нощем, когато се връщаш,
да не тегне в гърдите ти камък.
Аз затуй съм река,
да се моля за теб непрестанно,
непрестанно за теб да се моля.
Божичко, какъв замина някога,
днес какъв се връщаш. Аз те викам.
Дай ми твойте ръце,
дай ми твоите устни и мъка,
ти ще тръгваш от мен, но пази малко обич, ти ще тръгваш от мен,
аз те пазя, ти не можеш без мен,
где ще идеш сега,
неподготвен за бягство, и какъв ще се върнеш...
Аз се моля на мойта трева,
тя те чака за грях, ти не идваш.
Бреговете те чакат за жетва,
и дървета те чакат със плод,
ти не идваш.
Аз се моля за теб, имам брод,
да отидеш на баща си до гроба.
Знам, че аз ти оставам,
само вярвай във мен. Вярвай в камъка,
в мойте бързеи вярвай, във тревата ми, в бреговете
и гроба, в мойте истини, в мойта сладка вода, в моя шепот.
Всеки има река, тя го пази.
Ти ме чуваш, аз вярвам,
аз не спя и се моля, аз се моля за теб и на теб, аз..."
© Георги Богданов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2008, № 2 (99)
Други публикации:
Георги Богданов. До мен. София: Народна младеж, 1984.
|