web

е столът. Аз съм станал
или да седна съм забравил.
На другия е тя и чака
дъждът да спре и да си тръгна.
В стъклото сребърните вади
чертаят своя лабиринт
и дъх на влага ми припомня
дъха на снощната вечеря,
която още ни очаква
от тишината уморена.

Какво мълчание огромно.
Във тропота на капки чувствам
това, което съм пропуснал,
което бих могъл да имам.
Но то е капка. Тя очаква
дъждът да спре и да си тръгна.
Не ми върви на дъждове,
само на капки ми върви
и всичкото, което нямам,
ми стига за един живот.

© Георги Богданов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2008, № 2 (99)

Други публикации:
Георги Богданов. До мен. София: Народна младеж, 1984.