ЧАВО

Емил Тонев

web

... и когато изгребеш мръсната пяна на времето от повърхността на живота, ще видиш в кипящия казан парчетата на собствената си плът, вече отделена от скелета - сив, с розови ръбчета там, където мускулите са се свързвали с костта...

Чаво се събуди, както обикновено, в късния следобед, към четири и нещо. Още не беше отворил очи, а тази фраза отдавна се въртеше в черепа му, та не можеше да си спомни дали идва от съня, или я бе измислил нощес, докато бродеха с пичовете от кръчма в кръчма, а може и когато в една от почивките седяха в колата на Любо и слушаха Led Zeppelin, обвити в сладникавия дим на марихуаната. Най-вероятно беше от колата, защото фразата се размиваше и губеше формата си, а думите се прескачаха и пренареждаха в тътена на Communication Breakdown, който е чувал парчето, знае за какво става въпрос. Също и всеки мъж над 35-годишна възраст, който знае формулата "две бири три водки бърз джойнт една бира две водки бързджойнт" и после до сутринта, както дойде, импровизация...

Нямаше какво да го задържа вкъщи днес, всъщност никога не бе имало, затова си хвърли един бърз душ, нахлузи дънките и нагази в топлия октомврийски ден - да си проветри главата, докато се свечери и пичовете се съберат в кръчмата.

Наближи центъра и тъкмо изчисляваше в какъв ред да обиколи кафенетата в Стария град, когато видя детето. Беше русо момиченце на около пет-шест години, с розово яке, виолетов клин и яркооранжеви обувки - толкова разноцветно, че те засърбяват очите, като го гледаш. Хлапето се мъчеше да достигне звънците във входа на блока, но те бяха високо и то подскачаше, напрягайки всички сили. Чаво понаблюдава няколко минути сцената, после приближи и си предложи услугите: "Кой звънец да натисна?" Момиченцето спря подскоците, изгледа го отдолу нагоре и поклати глава: "Я по-добре ме вдигни."

Наведе се, хвана детето през кръста и го повдигна до нивото на звънците...

Часове по-късно успя да сглоби в едно всичко, което последва. Детето протяга ръце и натиска толкова звънци, колкото може. Сетне премества малките си длани нагоре и отново натиска продължително - от вътрешността на входа през заключената врата се чува истеричен звън. Той дори не реагира - стои така, притиснал крехкото телце към гърдите си, усеща тънките ребра под пръстите си и чака, смътно осъзнавайки, че това, което става, е голяма дивотия, а хлапето натиска ли, натиска звънците. Накрая успява да се дръпне назад и бавно оставя момиченцето на земята. То вдига глава към него, засмива се, казва: "бягай бе, чичо, какво чакаш", и хуква напряко през градинката.

Чаво стоя вцепенен няколко секунди, скрит под козирката на входа, от балконите се чуха няколко нервни гласа, озърна се безпомощно и побягна след детето. Изпратиха го гневни викове, а той тичаше и се чудеше да се смее ли, или какво...

Шареното момиченце се скрива зад ъгъла на съседния блок, той го последва и намалява скоростта чак когато почти се сблъсква с две жени на средна възраст и едър мъж, който мъкне някакъв кашон. Едната жена рязко дръпва момиченцето зад гърба си и просъсква: "Изчезвай оттук, педофил мръсен!" Спря и се озърна объркан. Детето надничаше иззад полата на жената и се смееше. Той пое дъх и понечи да каже нещо, но в това време едрият мъж остави кашона на земята и се приближи...

После изведнъж мръква. "...И когато изгребеш пяната на времето от повърхността..." "...викай полиция...", "...тия идиоти на смърт трябва да ги...", "...вече отделена от скелета - сив, с розови ръбчета..." Събира останките от силите си, изправя се и отново побягва, без да избира посока, сподирен от виковете на жените...

Привечер, когато пичовете още ги нямаше и кръчмата беше полупразна, Чаво си взе една бира и седна на бордюра отпред да я изпие, докато дойдат. Запали цигара и се опита да пие, без да притиска подутата си, морава горна устна. Успя криво-ляво. Пушеше и гледаше замислен паветата пред себе си, когато върху тях стъпиха две малки яркооранжеви обувки.

Вдигна глава. Момиченцето се усмихна широко, седна до него на бордюра и му подаде хартиен пакет с пуканки. Той се поколеба за секунда, озърна се, после бръкна и си взе малко. Нищо не каза. Мълчаха и хрупаха известно време. Сетне той протегна бирата към детето. То погледна първо бутилката, после него и поклати глава: "Не пия, малка съм още!"

И Чаво стана, влезе в кръчмата и й купи портокалов сок.

Какво друго можеше да направи?

© Емил Тонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2008, № 3 (100)