КАНЕЛА 5

web

когато очертанията ти отместват вятъра встрани и
целият пейзаж се разрушава постепенно, неприлично
и изворната ми тъга по теб започва да стърчи, да се
превръща във естетика, във фреш, във оптимизъм,
Не е ли това рахманинов. Не е ли пяната на всичките
треви, метафори, сезони. Не е ли цялата модерност на
света, кажи ми. Аз искам просто да те обнародвам

днес. Да те издигна над дървета, дъждове, човечеството.
Безпаметно да онанират мъртвите и живите поети там.
Канелата в дъха ти да подвържат в книги. И всички семпли
рими за смъртта, да се използват по-практично за капчуци
и малини. Не е ли това рахманинов, кажи ми. Не съм ли аз
сомелиер на кожата ти бяла. Не съм ли облак на сълзата
ти сребриста. Не съм ли нова версия на всичко,

но трябвам ли ти аз, кажи ми. Един човек - фадо, един
човек безмислен. Стоящ на дълги барове, напиващ се
до есен. PR на кожата ти, но и на скръбта. Заровил се в
депеш, в цветаева и стари филми. Отекнал някъде встрани
от тоз пейзаж. Все по-клиничен депресар, разпаднал се
сред лаура, къркане и цска. Кажи ми. Ще можеш ли до него,
да се упойваш, да цъфтиш, да бъдеш вечна ти, каквато си

сега. Какъв е тоз човек изобщо, не сбърка ли. Кажи ми.

© Елин Рахнев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2008, № 4 (101)

Други публикации:
Елин Рахнев. Канела. София: Факел, 2008.