КАНЕЛА

web

защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1

когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига... над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за

какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е ...Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да

да гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…

© Елин Рахнев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2008, № 4 (101)

Други публикации:
Елин Рахнев. Канела. София: Факел, 2008.