Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И СИП "ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ" - РАМКА ЗА УСПЕШНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМСКИТЕ ДЕЦА

Деян Колев

web

Привличането и задържането на децата в училище е едно от най-големите предизвикателства пред образованието в България днес. Ако процентът на обхванатите в 1. клас ученици е близък до 100, то "за следващите възрастови групи броят на записаните рязко спада. За 2004 г. този показател е съответно 84,1% за прогимназиалния етап и 77,3% за средното образование. Според данните за развитие на основната степен на образование има всички основания да се очаква влошаване на тези показатели" (Оперативна програма... 2007: 23). Тоест близо 16% от децата между 11-15 г. и 23% от децата между 15-16 г. не посещават училище, макар да са "подлежащи на задължително образование". Особено критичен е този процент сред децата от ромската етническа група. По данни на МОН през учебната 2002/2003 г. процентът на ромските деца в 1. клас, отнесен към процента на децата от други етноси, е бил около 20, в 8. клас - 7,8, а в 9. клас - едва 1. Тоест над 90% от ромските деца, които постъпват в 1. клас, постепенно напускат училище, преди да са навършили 16 г. Не се нуждае от доказателство твърдението, че това ги обрича на постоянна безработица и социална изолация.

С настоящия материал представям три основни тези, свързани с проблема за привличането и задържането на ромските деца в училище. Първо, че настоящата нормативна и институционална рамка разглежда този проблем твърде тясно и едностранчиво като причинен от социално-икономически и езикови затруднения. Второ, че интеркултурното образование (и в частност - програмата за въвеждане на СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор") е подходяща рамка за генериране на множество успешни практики, свързани с привличането и задържането на ромските деца в училище. Трето, че учителят е основният двигател в този процес и той следва да получи подходяща подкрепа и поле за действие.

Настоящата нормативна рамка

Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) отнася въпроса за образователната интеграция на ромските деца единствено към проблема за намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици. Предвидени са три типа мерки за справяне с този проблем: "промяна на образователната структура, социални мерки, мерки по отношение на деца, за които българският език не е майчин, и на деца със специални образователни потребности" (Национална програма... 2006: 18). Като основни мерки по отношение на деца, за които българският език не е майчин, са посочени допълнителното им обучение по български език, включването им в предучилищно образование и поставянето им в етнически смесена среда, където те биха усвоили по-лесно български език (Национална програма... 2006: 23).Също така са предвидени социални мерки, като подсигуряване на безплатни закуски, учебници и транспорт.

Очевидно Програмата разглежда образователната интеграция на ромските деца твърде едностранчиво. Приема се, че ромските деца напускат училище или отпадат от училище преди всичко поради невладеене на български език и поради социални причини. Имаме достатъчно основания да твърдим, че това допускане е по-скоро предразсъдък, отколкото научно обосновано твърдение.

Без съмнение невладеенето на български език при постъпване в училище е сериозна предпоставка за отпадане на съответния ученик. Този проблем се среща и сред ромските деца. Но в същото време той не бива да се хиперболизира. За голяма част от ромските деца българският език не е сериозен проблем - не и в степен, в която да създава пречки при общуването и разбирането на учителя. Изследване на доц. Д. Денков от 2005 г. показва, че от 530 обхванати ромски деца 300 сочат българския като езика, на който общуват в семейството. Наше изследване, проведено в 10 общини в различни региони на България и проучващо мнението на ромските родители за основните пречки пред образованието на техните деца, също сочи, че българският език далеч не е най-сериозният проблем (Колев, Крумова, Захариев 2006: 12). Нещо повече - съществуват цели области, в които ромите от поколения говорят само български език, но процентът на отпадащи ромски ученици там не е по-нисък - област Враца, например. Владеенето на български език при постъпването в училище очевидно е проблем преди всичко за турскоезичните ромски деца (принадлежащи към групата на миллета) и за ромските деца, живеещи в гетата на големите градове. Но отпадането от училище не е характерно само за тях.

Значението на социалния фактор за привличането и задържането на ромските деца в училище не бива да се подценява, но е грешка да бъде преувеличавано и да се смята, че социалните мерки са тези, които ще върнат ромчетата в училище. Това виждане е залегнало в Програмата за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст, отразено е и в Програмата за развитие на училищното образование. Но е факт, че процентът на отпадащите ромски деца е най-висок сред групите на калдарашите и бургуджиите, а именно тези групи са в най-добро материално-икономическо състояние. Българските училища вече втора година предлагат безплатна закуска, но тя не разреши и не би могла да разреши сама проблема с отпадащите ученици.

Изложените аргументи ми дават основание да твърдя, че предлаганата в момента нормативна рамка е твърде тясна, за да разреши проблема с привличането и задържането на ромските деца в училище. Социалните мерки и мерките, насочени към по-доброто овладяване на книжовния български език, са безспорно необходими, но недостатъчни.

СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор": рамка за множество успешни практики

През 2002 г. в 13 училища на Великотърновска област започна изучаването на СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор". Инициативата бе на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", тя бе подкрепена от МОН, фондация "Отворено общество" и община В. Търново. През следващите години обхватът на този СИП постоянно се разширяваше и днес той покрива 232 училища в цялата страна. В рамките на тази програма се появиха практики, които категорично доказаха своята успешност и доведоха до намаляване на броя на непривлечените и на напусналите училище ромски деца, до повишаване на активността на ромските ученици и до ангажиране на техните родители с учебния процес.

Преди да представя част от тези успешни практики, ще посоча основните характеристики на цялостната рамка "Фолклор на етносите - ромски фолклор". Какво представлява този СИП?

Появата на СИП "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" бе обусловена от три причини. Първо, тревожен факт през последните няколко години е големият процент непривлечени или отпаднали от училищната система ромски деца. Това е проблем не само за самата ромска общност, но и за българското общество като цяло. Второ, под влияние на околните (родители, близки, съседи или просто случайни хора) у децата от неромски произход често се формират дълбоки предразсъдъци спрямо ромите - предразсъдъци, които са основани на тяхното непознаване. Веднъж формирани у децата, тези предразсъдъци пречат на нормалното им общуване с ромските им съученици, а това допълнително затвърдява стереотипите. Трето, един от основните проблеми пред българската образователна система и по-конкретно пред учебното съдържание е слабото застъпване на мултикултурни елементи.

Целта на въвеждането на предмета "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" може да бъде дефинирана като: създаване на ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище чрез изучаването на ромски фолклор.

В съответствие с посочените проблеми конкретните цели на дейността по въвеждането на предмета "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" са също три:

Първо, привличане и задържане на ромските деца в училище. Една от причините за високия процент на непривлечените и отпадналите от училищната система сред ромските деца е фактът, че училището все още остава официална и чужда институция в очите на ромите. Те не могат да видят в него нищо свое. Въвеждането на ромски фолклор в учебната програма има шанса да промени това, като покаже на ромите (на децата, но също и на техните родители), че училището е наистина място за всички. Виждайки част от своите традиции в класната стая и в учебниците, ромското дете ще започне да чувства училището като по-малко "чуждо".

Второ, формиране на етническа толерантност, търпимост и солидарност у всички деца. Изучаването на СИП "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" дава възможност на българските и турските деца да опознаят богатия фолклорен свят на ромите, да видят сходствата между ромския фолклор и фолклора на другите етноси, да се убедят, че в приказките, преданията и песните на ромите се говори за същите неща - правда, любов и щастие. Така те могат в тази ранна възраст да преодолеят своите предразсъдъци. Изучаването на ромски фолклор помага на всички деца да осъзнаят значимостта на общите елементи в традициите и културата на различните етноси в България и укрепва у тях чувството за принадлежност към българската нация.

Трето, реално въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма на основните училища в България. Предметът "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" има претенцията да запълни съществуващата празнина от информация за малцинствата - поне по отношение на ромите.

Групите провеждат занятия през цялата учебна година по два часа седмично. Заниманията по СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор" следват нормативното изискване, валидно за сформирането на група по СИП по който и да е учебен предмет. Часовете трябва да бъдат отбелязани в Списък - Образец 1 в началото на учебната година при подаване на Образец 1 или да бъдат добавени по-късно с докладна записка до началника на РИО. Часовете могат да бъдат заложени в норматива на съответния учител, така че да го допълват, ако той е с недостиг. Ако преподавателят има задължителния брой часове, тогава часовете по СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор" се залагат като лекторски по същия механизъм и стойност, както останалите лекторски часове. В такъв случай е важно това да бъде предварително консултирано със съответната община, тъй като тя е финансиращият орган.

При сформирането на група е необходима писмена молба, подписана от ученика, желаещ да изучава "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор", и от неговия родител (настойник). Минимумът ученици за сформирането на група е 12 (ако децата са от един клас) или 13 (ако групата е сборна). Групите са разделени на възрастов принцип: 2.-4. и 5.-8. клас. Учебният процес следва учебна програма по "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" за 2.-4. или 5.-8. клас, изработена съгласно с изискванията на МОН и внесена в МОН. Заниманията се водят от учители по хуманитарните дисциплини, изкуствата или майчин ромски език. Основният принцип, който ЦМЕДТ "Амалипе" държи да се спазва в учебния процес, е уроците да не се превръщат в традиционни часове по четене или музика, а да се държат будни ученическият интерес и активност. Използването на интерактивни методи, забавните игри, извънкласните дейности (радиопредавания, тържества пред родителите, вечери на етносите, посещение на автентично празнуване и др.) са основните начини за постигането на тази цел. Почти навсякъде учителите успяха да превърнат часовете по ромски фолклор не само в най-обичаните, но също така във фактор, определящ културния живот на училището (а понякога дори на съответното населено място).

Няколко са основните характеристики на този СИП:

1. Това е СИП, насочен към всички ученици, а не само към ромските: идеята е да се формира етническа толерантност, приятелство и солидарност сред учениците от всички етноси. Затова в групите, изучаващи "Фолклор на етносите - ромски фолклор", се включват не само ромски ученици, но също така българчета, турчета и др. С тази цел учебните помагала и учебният процес са изцяло на български език.

2. Учителите, преподаващи този СИП, са "местни", т.е. от съответното училище (начални учители, учители по история, литература, музика). В голямата си част те са етнически българи. В началото на всяка учебна година Центърът "Амалипе" организира обучение за новите учители, така че те да бъдат запознати със спецификата на ромския фолклор и с характера на СИП-а.

3. СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор" е добре подсигурен в методическо отношение. За неговите нужди са отпечатани две учебни помагала: "Истории край огнището" (за ученици от 1.-4. клас) и "Разказани пътища" (за ученици от 5.-8. клас) с автори Д. Колев, А. Кръстева и Т. Крумова, две учебни тетрадки към помагалата, както и два музикални диска със заложените в помагалото песни. Учебните помагала съдържат приказки, празнични обичаи и песни, представят фолклора на ромите от всички големи ромски общности в България (включително на турскоезичните и румъноезичните роми), като търсят допирни точки с българския и турския фолклор, както и с творчеството на известни автори, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим и др. Учебните помагала се разпространяват безплатно чрез РИО на МОН.

За улеснение на учителите са издадени "Книга за учителя по ромски фолклор" и наръчник "Интерактивни техники в обучението по ромски фолклор".

4. В учебния процес се акцентира на използването на интерактивни техники, нетрадиционната организация на учебния час и на извънкласните и извънучилищните мероприятия: т.е. акцентира се на това, което може да изведе ученика от традиционната и ограничаваща го пасивна позиция на "получаващ знания" и да го превърне в активен участник, който дава знания и споделя емоции, преживявания, ценности.

5. Учителят има пълна свобода при организирането на учебния процес и се явява генератор на нови специфични практики. За нуждите на СИП-а са подготвени две примерни учебни програми, които са публикувани в Книгата за учителя. Те подпомагат, а не ограничават свободата на учителя при подбора на методи и средства, както и при цялостната организация на учебния процес, тъй като една трета от темите са насочени към т.нар. "местни дейности": проучване на местен фолклор, посещения на местни събития, включване на родители в учебния час и т.н.

Успешни практики

През петте години, в които се изучава СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор", учителите и учениците, ангажирани в него, показаха десетки успешни практики. Дори номиналното им изброяване би отнело много страници. По-долу излагам някои общи характеристики:

- Нетрадиционна организация на класната стая: тя предразполага ученика да се почувства по-различно, като "у дома си", да усети разликата между часа по ромски фолклор и часовете по задължителна подготовка, да прояви по-голяма активност. За създаването на нетрадиционна организация на класната стая невинаги са нужни допълнителни финансови средства - понякога е достатъчно дори само разместването на чиновете и тяхната подредба в кръг. Широко разпространена практика е в стаята, в която се провеждат часовете по ромски фолклор, да се поставят традиционни черги и рогозки, стените да се украсяват с ромски и български носии, да се излагат традиционни битови предмети. В това отношение активни помощници се оказват учениците и техните родители, които могат да намерят и да донесат такива предмети.

- Използване на интерактивни техники: те провокират ученическата активност и интерес и водят до "учене чрез забавление". Тяхното използване в часовете по ромски фолклор е особено подходящо поради две причини. Първо, поради спецификата на преподаваната материя (фолклор на различните етноси) често учениците споделят повече неща от записаните в учебните помагала - свързани с живота на семейството. Второ, една от основните цели на часовете по ромски фолклор е да провокират положителни емоции и да формират ценности (за разлика от часовете по задължителна подготовка, които акцентират основно на знанията). Поради тези причини едно от методическите помагала на учителя е посветено на тази тема - "Интерактивни техники в обучението по ромски фолклор". Това е и една от основните теми, които се застъпват по време на обучението на учители по ромски фолклор.

- Включване на родителите в учебния процес: то се оказа една от практиките с най-голямо значение за успеха на тези часове. Един от главните проблеми пред образованието на ромските деца е недостатъчната ангажираност на родителите. На много места те първоначално се отнасят скептично и към изучаването на ромски фолклор: десетилетия наред са били възпитавани, че ромската култура може да се практикува в домашна среда, но не и на публично място, не и в училище. Често е скептична и реакцията на българските родители. Учителите намериха най-разнообразни начини да привлекат родителите чрез уроците "Аз преподавам на мама ромски фолклор", "На кафе в часа по ромски фолклор". Особено популярни станаха различните форми на участие на родители в часовете (родители разказват приказки, изпълняват песни, свирят) и др.

 

В ОУ "Св. св. Кирил и Методий" - с. Ясеновец, се учат деца от ромски, турски и български етнос. Отдавна сме разбрали, че за да уважава едно дете другите, то трябва най-напред да уважава себе си и своята собствена култура. Затова се стремим да вмъкваме по мъничко от богатството на всяка култура в часовете. С цел да привлечем родителите в училище решихме да направим урок "Аз преподавам на мама ромски фолклор". Поканихме всички майки. Поканихме и баби, защото много често именно те гледат децата, докато родителите са по гурбет. За наша радост те отговориха на предизвикателството и дойдоха. Започнахме със запознанство. Бяхме седнали на столове в кръг - кръгът е най-добрият начин да накараш някого да се отпусне. Накарахме всяка от гостенките да напише името си така, както желае да я наричат останалите, и да нарисува до него нещо, с което свързва себе си или своето име. Закачихме "баджовете" на блузите им. Децата направиха същото. Последваха разкази за името на всяко дете. След това децата разказаха как всички имена идват отнякъде - как, например, названието циганин се свързва с митологичната река Цинга в Индия, за дългия път на ромите от Индия, за това, какво всъщност означава ром. Българските родители не знаеха, че думата ром е стара санскритска дума в ромския език, която означава мъж, човек; не знаеха, че ромите открай време наричат себе си така.

След това децата разказаха, че ромското знаме изразява същността на ромите. Изпяха ромския химн "Джелем, джелем". Някои от майките се включиха, а една баба се разплака. Разказахме приказката за това, как Бог е създал хората: белите - недопечени, черните - прегорели, но кафявите (ромите) били опечени най-добре. И понеже имаме доста бели майки, се посмяхме. Децата предложиха на възрастните да разкажат приказки. Тук се включиха бабите. Една от тях разказа приказката за градината с различните цветя, а друга - за царица Дай (което на ромски означава "майка") и сина й Ром.

Ентусиазирани, не разбрахме кога са изтекли 40-те минути на учебния час. Накрая се събрахме всички, хванахме се за ръце и се поклонихме един на друг. Децата започнаха да танцуват танци, които бяха подготвили предварително. Майките отначало се срамуваха, но едната от бабите (на около 40 години) стана и заигра кючек, който накара и другите да се включат. Няколко майки и баби след урока ме попитаха дали могат и друг път да дойдат в някои от часовете. Казах им да заповядат…

Този час за пореден път ме убеди, че ромските родители не са против образованието - важното е да намериш правилния подход… към тях и към децата.

Мариета Байчева
ОУ "Св. св. Кирил и Методий", с. Ясеновец, община Разград

 

- Дейности извън часа: групите по СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор" организираха множество дейности, в които се включиха и други ученици от съответните училища: напр. ден на етническата мода, стая на етносите в училище, училищен вестник на толерантността и т.н.

 

Един от тези примери е с. Кардам, община Попово, където живеят българи, роми бакърджии и турскоезични цигани. Деца от трите общности се включиха в групите по СИП "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор".

Въпреки очакванията ни за резерви от страна на турскоезичните цигани (изявяващи като цяло турско самосъзнание), техните деца бяха бързо привлечени и се включиха с голямо желание - наравно с калдарашките и българските деца. Скоро дори се появи "конкуренция" между учениците от двете ромски общности в селото - кой ще се представи като "по-истински ром".

Учителите стимулираха децата да съберат приказки, предания, стари снимки и стари битови предмети. Откликът бе толкова силен, че скоро в училището започна да се натрупва истинска експозиция от предмети и носии на българи, роми калдараши и хорохане-рома. Тогава се появи и идеята да направим музей на етносите в селото. В сградата на читалището бе отделена стая, в която учениците започнаха да подреждат всичко, свързано с бита на техния етнос. Бяха направени три къта - на българи, роми бакърджии и турски цигани. "Всяко село и всеки град може да има своя стая на етносите - каза на откриването директорът на ОУ "Л. Каравелов" Кр. Масълски. Все още хората пазят по таваните си покрити с прах носии, станове, чакръци, паламарки, занаятчийски и битови предмети. Нужно е само да бъдат убедени, че има смисъл да ги дарят, за да останат за следващите поколения. Нужно е да има СИП "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор" - за да ни покаже каква ценност са традициите за всички нас - българи и роми."

Тоня Василева, Пенка Христова
ОУ "Л. Каравелов" - с. Кардам, община Попово

 

- Дейности извън училище: тържествата, радиопредаванията, посещенията на празници в "махалата", събирането на суров фолклор и др. станаха постоянен спътник на дейността на групите по ромски фолклор. Те се превърнаха в своеобразен мост между училището и родителите, училището и местната общественост, а също така се превърнаха в един от най-сериозните стимули за активност сред самите ученици. Особено популярни в това отношение станаха честванията, които групите по СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор" организират в десетки общини по повод Василица - ромската нова година, по повод 8 април - международния ден на ромите, и т.н. Националният детски ромски фолклорен фестивал "Отворено сърце", който всяка година се провежда във В. Търново, е най-високата трубина за изява.

Изводи

1. Привличането и задържането на ромските деца в училище е възможно чрез комбинация от педагогически мерки, социални мерки и социална работа сред ромските семейства и ромската общност като цяло.

2. Интеркултурното образование (в частност програмата за въвеждане на СИП "Ромски фолклор") е подходящата основа за осъществяване на този процес.

3. Учителят трябва да получи необходимата свобода, подкрепа и стимул при реализирането на този процес.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Колев, Крумова, Захариев 2006: Колев, Д., Т. Крумова, Б. Захариев. Доклад за изпълнението на проект ФАР БГ. София.

Оперативна програма... 2007: Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Министерство на труда и социалната политика.

Национална програма... 2006: Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015).

Стратегия... 2004: Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Министерство на образованието и науката.

 

 

© Деян Колев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 5.