|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Пътищата, навити на руло,
отново започват бързо да се развиват и
краищата им спират пред износените ми обувки.
Време е да се прибера вкъщи – при летищата и при гарите,
при малките улици на непознатите градове. Когато пристигна,
ще кажа: тук текат реките ми, това са моите ливади, където
дърветата и уличните лампи ме приветстват.
Аз съм у дома си
навсякъде, стига да не съм там за дълго,
мога да живея навсякъде,
преди да ми стане твърде познато,
не съм нищо повече от корифей на отсъствието.
Датите на най-хубавите дни
са написани на поредните билети,
най-вълнуващият град е неизброденият, както най-
уютната стая е още необзаведената и
най-любимата жена е следващата, защото най-
добрият начин на живот е винаги новият,
а аз съм все повече себе си,
когато отново съм вече друг.
© Димитър Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2013, № 1 (170)
Други публикации:
Димитър Ганев. Никол слиза по стълбите. Пловдив: Жанет 45, 2014.
|