Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНТЕРПРЕТАЦИИТЕ НА ЕДИН ЧЕХОВСКИ СЮЖЕТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕЛИН ПЕЛИН И КАРЕЛ ЧАПЕК В РАКУРСА НА ЛИТЕРАТУРНАТА КОМПАРАТИВИСТИКА

Дечка Чавдарова

web


Title: Interpretations of a plot by A.Chekhov, also seen in Elin Pelin and K. Čapek, from the viewpoint of comparative literature studies

Abstract: The text poses the current theoretical problems in the comparative study of Slavic literatures, analysing three interpretations of the same plot in the works of A. Chekhov, Elin Pelin and K. Čapek - interpretations, problematising law and the judicial institution: "Malefactor" by A. Chekhov, "In the courtroom" by Elin Pelin, and "The crime on the Farm" from the book "Tales from one pocket" (translation by Norma Comrada, Catbird Press, 1994) by K. Čapek. The analysis reveals the insufficiency of the traditional study of "influences", while manifesting the specifics of the three authors' interpretations, and the new meanings generated through intertextual dialogue: Chekhov's idea of the spiritual and mental degradation of peasant, resulting from social misery, Elin Pelin's idea of the hostility of state toward peasant, and K. Čapek's idea of the gap between judicial and moral law on the one hand and peasant mentality on the other (holding land above all values). A conclusion emerges that K. Čapek overpasses the boundaries of social problematism, offering philosophical reflection on the theme of the devoid of meaning judicial institution.

Key words: comparativistics, Slavic literatures, Chekhov, Elin Pelin, Čapek, law, story, interpretation


 

Проблемите за предмета и възможностите на литературната компаративистика и в частност на славянската литературна компаративистика стоят пред литературоведите отдавна, но те намират нова трактовка в контекста на социокултурната ситуация след 90-те години на ХХ век (вж. обзора на различните гледни точки за "кризата" в това направление на литературната наука и оценката им у Милчаков 2009). Ще засегна някои от тези проблеми с оглед на обекта на своето изследване.

Единият от тях е спорът с "теорията за влиянията". Още В. М. Жирмунски призовава към преодоляване на фиксирането на влиянията, на "безпринципното емпирическо съпоставяне на факти от художествената литература" (Жирмунский 1979: 66; прев.мой, Д.Ч.). По-късно, след налагането на теорията за интертекстуалността, литературоведите с вкус към компаративистиката откриха възможности за нейното легитимиране и осъвременяване в терминологията на споменатата теория. Често традиционни съпоставителни изследвания на влиянието на един автор върху друг бяха "украсявани" с термина "интертекстуалност". По този повод полският литературовед М. Гловински припомня, че подобни връзки между литературните произведения са обект на литературната наука от нейното възникване: "[...] това, което на научен език е наречено интертекстуалност, е nihil nove sub sole - традиционна проблематика, с каквато се е занимавал всеки уважаващ себе си историк на литературата" (Głowiński 1992: 88; прев.мой, Д.Ч.). Новия подход към междутекстовите връзки М. Гловински вижда в новите въпроси, които си задава изследователят на този феномен: "[...] не откъде са почерпени дадените елементи в анализираното произведение, а какво означават те, какво място заемат в неговата структура, каква роля играят в семантичното му изграждане" (Głowiński 1992: 88; прев.мой, Д.Ч.).

В постмодерната ситуация, вследствие на силното присъствие на жанра римейк на литературната класика, литературоведите подлагат на преосмисляне не само този жанр, но и всеки тип повторение и претворяване на предишни текстове, или, казано по друг начин, т.нар. "вторични текстове", сред които и произведения по мотиви на друг автор, с указване на източника, или повторение без анонсиране на изходния текст (каквито са интересуващите ме случаи с Елин Пелин и Чапек). За разлика от традиционната теория на влиянията, съвременните изследвания на "вторичните текстове" осмислят по нов начин функцията на повторението. О. Багдасарян, коментирайки различните теоретични концепции за "вторичните текстове", стига до следния извод: "Очевидно е, че вторичните текстове представляват сложни и странни маршрути на културата, които постоянно нарушават границите между традиционните опозиции (иновация - повторение; оригиналност - подражателност; носталгия по миналото - блокиране на паметта) и разкриват "странната" логика на културното смислопораждане, когато смисълът се открива "между текстовете", в самата диалектика на сходството и различието" (Багдасарян 2014: 138; прев.мой, Д.Ч.). Наред с новия подход към "вторичните текстове", в съвременната компаративистика се проявява и тенденцията за прокарване на паралел между творби, които не влизат в пряк диалог помежду си, но могат да бъдат въведени в диалог от литературоведа ("мълчаливите диалози", които анализира Н. Георгиев 2000), или за сближаване на творби от едно и също време въз основа на сходни теми и идеи, които "витаят" във въздуха (такава е концепцията на Клео Протохристова за литературните години, която очертава "литературни полета", обединяващи литературни факти в синхронен и диахронен план и разкрива "интеграцията на литературната дейност в социалната система" - Протохристова 2010: 327). Именно идеята за закономерност на появата на определени факти в литературата преодолява опасността от съпоставка на "случайни" елементи, "откъснати от историческия контекст, стила и мирогледа на автора", за която предупреждава Жирмунски (1979: 66).

С оглед на темата на настоящото изследване възниква въпросът за сюжета като обект на литературната компаративистика. Поставянето на този въпрос е в съзвучие и с интереса на съвременното литературознание към проследяването на устойчиви сюжети в една национална литература или в различни литератури. Този интерес се оказа много плодотворен в руското литературознание: ще спомена мащабния проект на Сибирското отделение на РАН и Новосибирския университет "Сюжетология и сюжетография" (2013). Устойчивите сюжети често въплъщават национални концепти, превърнали се в константи на дадената национална култура. Много може да се направи в тази насока в литературоведската българистика. Друг проблем, свързан с изследването на сюжетите в компаративистиката, поставя И. Шейтанов: съотношението компаративистика - поетика. Обръщайки се към историческата поетика на Веселовски, литературоведът вижда възможността за компаративна поетика (Шейтанов 2019: 57), чийто обект може да бъде в частност сюжетът (или жанрът). Литературоведът обръща внимание и на търсенето на връзката национално-световно в компаративистиката (връзка, която едва ли някой би оспорил): "Произведенията не могат да бъдат разбрани, ако ги изключим от световната или от националната култура. Те постоянно са във взаимен отклик в своето световно сходство и национално различие" (Шейтанов 2019: 70). Откриването на сходни сюжети или теми в литературата придоби актуалност и в контекста на интереса към тематологията. У нас нейната реабилитация и аксиологизация както в теоретичен план, така и в конкретни съпоставителни изследвания, се дължи до голяма степен на проучванията на Клео Протохристова (2017). В литературоведската русистика заслужават внимание тематологичните проучвания на Д. Кръстева (2014).

Тъй като обект на настоящото изследване са творби на трима славянски автори, ще засегна някои проблеми на славянската литературна компаративистика. Тя (както историческата и лингвистичната) трудно може да бъде отделена от "славянската идея" и, вследствие на това, е непрекъснато заплашена от идеологизация и митологизация на славянската културна общност (като често се игнорира нейната проблематичност вследствие на политически или манталитетни конфликти). Ако се обърнем назад, ще открием идеята за културното общуване на славянските народи в компаративистичните трудове на Боян Пенев (която намира израз и в налагането на дисциплината "Славянски литератури" в Софийския университет). В статията на Б. Пенев за славянските елементи в творчеството на Х. Сенкевич от 1925 г. звучи патосът на славянската идея, утвърждава се културотворческата роля на славянското единство, а в шедьоврите на славянските литератури прозира "откровението на славянството", въплъщението на "първичната славянска душа" (Пенев 1978а: 226). Въпреки това литературоведът усеща различията в славянските култури: откривайки прагматизъм и реализъм в българската литература, той издига като пример за нас полската и руската литератури1 (Пенев 1978б). В своите сравнителни изследвания обаче Боян Пенев обикновено не търси тези различия - техен обект са контактологичните връзки в близки исторически ситуации: Ботев като читател на Херцен и Меркантини, Пенчо Славейков като читател на Меркантини и Ботев (Пенев 1978в), сходство на сюжета и героя в "Бай Ганьо" у Алеко Константинов със сюжета и героите в "Наши за границей" на Н. Лейкин, което литературоведът обяснява с познаване на книгата на руския писател от Алеко Константинов (Пенев 1978г).

В съвременната славянска литературна компаративистика идеята за славянската културна общност отново е актуална и забелязваме как традиционни изследвания на влияния на един славянски автор върху друг, или на сходни мотиви в творчеството на двама славянски автори се подчиняват на тази идея (примери за това можем да открием в сборника "Limes Slavicus. Славянството - граници на общността", в който е публикувана цитираната статия на Я. Милчаков). Във връзка с проблематичността на славянската културна общност и различните представи за нейните граници, при изследването на типологични или контактологични връзки между двама (или повече) славянски автори се оказва важно търсенето на различия, обусловени от националната менталност. Както стана дума, към проблема за менталността в славянските литератури се обръща Б. Пенев, през 50-те години на ХХ век този проблем поставя Дм. Чижевски в своите компаративистични изследвания (вж. Блашкив 2016), а в наше време интересът към този феномен се оценява като една от възможностите за преодоляване на сегашната "криза" (реална или въображаема) в славянската литературоведска компаративистика (Милчаков 2017).

Обект на настоящото изследване е разработването на един Чеховски сюжет (на разказа "Злосторник" - "Злоумышленник"), въплъщаващ една и съща комуникативна ситуация - разпит на обвиняем в съда - в разказа на Елин Пелин "В съдилището" и в разказа на К. Чапек (K. Čapek) "Престъпление в едно селско семейство" ("Zločin v chalupě"). В този случай влиянието на Чехов върху българския и чешкия писател е безспорно: за него подсказва паратекстът у Елин Пелин "По Антон Чехов", или информацията от паралитературни текстове на К. Чапек. Затова възниква въпросът за новите основания за обръщане към сходството на произведенията на тримата славянски автори. Такова основание е именно разкриването на различията между сходните творби с оглед на националната менталност, както и на специфичните за авторите социални или философски концепции за света.

Разказът на Чехов "Злосторник" ("Злоумышленник") е публикуван за пръв път на 7 август - по стар стил на 24 юли - 1885 г. в № 200 на "Петербургская газета" под псевдонима А. Чехонте. Героят на разказа, когото съдят за отвинтени гайки от железопътните релси, има прототип - селянина Никита, за запознанството на Чехов с когото разказва в своите спомени за писателя В. Гиляровски:

Аз разказах на Чехов, как Никита отвинтва гайки, и Антон Павлович дълго разговаря с него, като си записваше някои изрази. Впрочем Никита разказваше как за тези гайки са го водили при полицейския началник, но всичко му се разминало.

Антон Павлович се опита да обясни на Никита, че не трябва да се отвинтват гайки, че това може да предизвика катастрофа, но за Никита това беше съвсем непонятно. В отговор той само свиваше рамене и възразяваше:

- Та нима аз отвинтвам всички гайки? На едно място една, на друго - друга... Гаче ли ние не разбираме какво може, а какво не?

Никита направи силно впечатление на Чехов. Именно от тази среща впоследствие се роди разказът "Злосторник". В него влязоха и истински изрази на Никита, които Чехов въвежда в знаменития си бележник.

(Гиляровский 1960; прев.мой, Д.Ч.)

Реалната основа на литературния сюжет, както и използването на изрази на Никита в речта на героя, съответстват на конвенциите на реализма и биха могли да създадат впечатлението за подражание на реалността, за миметизма на поетиката на ранния Чехов. Но предмет на интереса на литературоведа (за разлика от интереса на Гиляровски) ще бъдат не "истинските изрази" на прототипа, а художествената интерпретация на житейския сюжет, която включва портрет на героя със зооморфни черти ("обраснало с косми лице", "очи, които едва се виждат под гъстите нависнали вежди", "калпак от отдавна несресвани, сплъстени косми, което му придава още по-голяма суровост, като на паяк" - Чехов 1976: 84), гротесков диалог между следователя и подсъдимия, напомнящ алогичната комуникация в творчеството на Гогол. Ето фрагмент от разпита на подсъдимия Денис Григориев:

- Для чего же тебе понадобилась эта гайка?

- Гайка-то? Мы из гаек грузила делаем...

- Кто это - мы?

- Мы, народ... Климовские мужики, тоесть.

- Послушай, братец, не прикидывайся ты мне идиотом, а говори толком. Нечего тут про грузила врать!

- Отродясь не врал, а тут вру... - бормочет Денис, мигая глазами. - Да нечто, ваше благородие, можно без грузила? Ежели ты живца или выполозка на крючок сажаешь, то нечто он пойдет ко дну без грузила? Вру... - усмехается Денис. - Чорт ли в нем, в живце-то, ежели поверх плавать будет! Окунь, щука, налим завсегда на донную идет, а которая ежели поверху плавает, то тут разве только шилишпер схватит, да и то редко... В нашей реке не живет шилишпер... Эта рыба простор любит.

- Для чего ты мне про шилишпера рассказываешь?

- Чаво? Да ведь вы сами спрашиваете! У нас и господа так ловят. Самый последний мальчишка не станет тебе без грузила ловить. Дураку закон не писан...

(Чехов 1976: 84-85)

 

- Добре; е, защо отвърташе гайката?

- Кво кайш?

- Остави ти своето "кво кайш" и отговаряй на въпроса: защо отвърташе гайката?

- Ако не ми трябваше, не щях да я отвъртам - отговаря пресипнало Денис и поглежда изкриво към тавана.

- Че за какво ти е потрябвала тая гайка?

- Гайката ли? Ние правим от гайките тежести за въдиците...

- Кои "ние"?

- Ние - народът... климовските селяни, значи.

- Слушай байно, не се преструвай на идиот, а говори разбрано. За какви тежести за въдици ми лъготиш тук?

- Не съм лъгал, откакто съм се родил, а сега... лъжел съм бил... - бърбори Денис и мига. - Че може ли без тежина, ваше благородие? Ако сложим на въдицата дребна рибка или червейче за стръв, ще иде ли на дъното без тежина? Лъжел съм бил... усмихва се той. - За какъв дявол ми е стръвта, ако плува отгоре? Костурът, щуката, налимът винаги на дъното плува, а която въдица плува отгоре, тя може само шилишпер да хване, и то рядко... В нашата река шилишперът не се въди. Тая риба обича нашироко да живее.

- Какво ми разправяш за шилишпера!

- Кво кайш? Нели сам ме питахте! По нас и господарите така ловят риба с въдица. И най-глупавото хлапе няма да седне да ти лови риба без тежина. То се знае, който не разбира, той и без тежина ще иде да лови. За глупака няма нищо задължително.

(Чехов 1976: 84-85)

В съвременното чеховедение, в контекста на интереса към теорията за речевите актове и теорията за комуникацията, цитираният диалог закономерно се осмисля като един от речевите жанрове в прозата на Чехов, въплъщаващи нарушената комуникация в изобразения свят на писателя. А. Степанов отбелязва, че героят "не владее жанра", "не разбира своята роля на подследствен на разпит и самото значение на разпита" (Степанов 2005: 69; прев.мой, Д.Ч.). Спецификата на абсурдния диалог според изследователя се състои в това, че се разгръщат "две успоредни линии от изказвания, с логически разриви между тях, които не са способни да влязат в диалог" (Степанов 2005: 74; прев.мой, Д.Ч.). С оглед на концептуализацията на съдебната институция трябва да направим и следваща крачка - да посочим причината за неосъществената комуникация и да впишем авторовата позиция за тази причина в цялостната концепция на Чехов. Значимо е, че обект на хумористичното изображение в разказа е селянинът, въплъщаващ духовната деградация вследствие на нищетата (в късната проза на Чехов тази идея ще намери израз в повестта "Мужици" - "Мужики"). Именно безпросветността на мужика лишава съда от основната му функция: да въздаде справедливо наказание за престъплението и по такъв начин да поправи престъпника. Неспособността на селянина да разбере в какво се състои неговото нарушение на закона обезсмисля съдебната институция.

В друг свой разказ - "В суде" (18862) - Чехов интерпретира по различен начин проблематичността на съдебната институция, откривайки причините за това вътре в самата нея. Писателят създава образ на съда, с който е съзвучен образът във "Възкресение" на Толстой - съда като жестока машина, безразлична към чувствата на човека (съвременниците на Толстой посочват възхищението му от разказа на Чехов3). Тази концептуализация въплъщава специфичното за руското мислене противопоставяне на закон и благодат, чиито корени са в староруската литература. Не е случайно, че тази руска идея е представена в речниците на руската култура - речника на Ю. Степанов (2001) и полския речник "Идеите в Русия" (статиите "Правда-Истина" на И. Есаулов 1999 и Е. Фарино - вж. Faryno 2001). Коментарът на Е. Фарино посочва спецификата на руската менталност, чието въплъщение откриваме в произведенията на Чехов и Толстой: "И ако съдебното следствие се нуждае от факти и от истината, то на съда му е необходима правдата - той трябва да отсъжда "според правдата" (да отчита смекчаващите вината обстоятелства, защото решава съдбата на човека") (Faryno 2001: 438). Използвайки съдебната метафора, можем да кажем, че руският писател се оказва в ролята не на прокурор и даже не на съдия, а на защитник. Изследователите отдавна са открили диалога между произведенията на Чехов и Толстой, затова тук ще припомня само най-ярките детайли от споменатия образ на съда в разказа на Чехов със значенията ‘нечистота’, ‘тежест’, ‘безразличие към човека’, ‘автоматизъм’, ‘скука’ ("унылый, казарменный вид", "давящим камнем портит общую гармонию", "все сарайно и крайне непривлекательно", "противный запах курительных свечек", "грязные, вечно потные стены" - Чехов 1975: 343), обмяната на реплики за нещо странично между председателя на съда и един от членовете на съдебния състав, четенето на "Каин" от прокурора (иронична отпратка към Библията), студената скука на защитника, речта "по общоприет шаблон", "механичното безразличие". Обвиняемият, който отрича своята вина, е поразен от автоматизираната процедура на съда, от безстрастието на съдиите, тоест, той не е загубил представата за съда като раздаваща справедливост инстанция, към която може да се призовава за справедливо решение, да се доказва собствената невинност, да се моли за пощада. Значима за концептуализацията на съда е репликата, че "следствието е проведено небрежно", защото по такъв начин се поставя под въпрос вината на подсъдимия. Ключов детайл в разказа, разкриващ безразличието към човека, е откритието, че конвоиращият войник е син на подсъдимия. Разкриването на този факт чрез въпроса на подсъдимия към конвоя ("Прошка, къде е брадвата?"), извикало у присъстващите мисълта за "фатална случайност", играе ролята на неочакван финал, характерен за поетиката на Чехов.

В 1903 г. Елин Пелин публикува разказа си "В съдилището", отпращайки пряко (както стана дума) към Чехов. Заглавието на произведението може да създаде у читателя, запознат с белетристиката на Чехов (появила се на български език по това време), очакване за междутекстова връзка с разказа на Чехов "В суде", но това очакване ще бъде излъгано, защото сюжетът на разказа на Елин Пелин, както и образът на нарушената, абсурдна комуникация между съдията и подсъдимия, отпращат към разказа на Чехов "Злосторник". Използвайки съвременната терминология, можем да определим разказа на българския писател като своеобразен римейк на текста на Чехов4 (без играта с предходния текст, присъща на постомодернисткия римейк): портретът на селянина е подобен на чеховския (гъсти вежди, сипаничаво лице, рошава коса); подсъдимият не разбира в какво го обвиняват (а го обвиняват в незаконно отглеждане на тютюн и той непрекъснато се опитва да обясни, че тютюнът му е нужен за лечение на шугата по овцете). Разпитът заема основната част на текста, при което репликите на съдията и на подсъдимия почти дословно повтарят репликите на чеховските персонажи:

- Добре, но ти защо си посеял тютюн?

- Кое?5

- Ти твоето "кое" остави, ами отговаряй на въпроса: защо си посеял тютюн?

- Ако да нямах нужда, не бих го посеял - измрънка Данко и погледна тавана.

- За какво ти трябваше този тютюн, ти нали каза, че не пушиш?

- Тютюна ли?... Ние с него лекуваме шугата.

- Кои са тези - ние?

- Ние, народа - селяните от Голяма Неволя...

- Слушай, Данко Петров, не се преструвай на глупав, ами отговаряй, както трябва, не ми дрънкай за шугата сега!

- Аз откакто съм се родил, не съм дрънкал, а сега дрънкам... - избъбра Донко и премига с очите... - Мигар ваша милост, господин съдия, може да лекува шугата без тютюневи корени... Пък и да не я лекуваш никак, грехота е... най-после овца е, къщата ти блажи и децата ти облича... Най-после беглика ѝ плащам. Не е например магаре, магарето може и да не се лекува, но то носи...

- Кой те пита тебе за магаретата?

- Кой, мене ли?... Че вий сами ме питате. По нас лекуват само овцете от шуга, магарета не лекуват, те, знаеш, могат да се чешат и сърбежа им минава [...].

- Но ти знаеше ли, че си отговорен? Ето например аз знам.

- Се трябва да знаеш, нали си учен. Господ е знаял кому да дава ум и разум.

(Елин Пелин 1972: 215-217)

Текстът на Елин Пелин може да се възприеме като "превод" на разказа на Чехов, в който се променя името на героя, а също така "гайка" с "тютюн", "грузила" (тежести) с "лекарство", "шилишпер" с "магаре", топонимът "Климово" с топонима "Голяма Неволя". Почти дословно съвпадат репликите "Для чего ты мне про шилишпера рассказываешь?" и "Кой те пита тебе за магаретата?; "Кто это мы?" - "Мы, народ - Климовские мужики" и "Кои са тези ние?" - "Ние, народа - селяните от Голяма Неволя...", "На то вы и образованные, чтобы понимать, милостивцы наши!" и "Се трябва да знаеш, нали си учен. Господ е знаял кому да дава ум и разум", "Ты это свое "чаво" брось!" и "Ти твоето "кое" остави", въпросите "Мне идтить?" и "Да си отивам ли?". Идентични са и реакциите на подсъдимите у Чехов и Елин Пелин - учудване и чувство за несправедливост ("То есть, как же в тюрьму?" и "Как глобен? Че защо?"), а също така реакциите на съдиите ("Молчи, не мешай!" и "Ти стой тук и мълчи!").

Традиционното сравнително литературознание спира при констатацията на влиянието на Чехов върху Елин Пелин (посочено и в бележките към разказа в цитираните Събрани съчинения на Елин Пелин). Като имаме предвид, че това "влияние" има различни прояви в творчеството на Елин Пелин (интересна е съпоставката на интерпретациите на темата за учителя в разказите на двамата писатели), сме изправени пред въпроса за ролята на дадения тип повторение. Близостта на двата художествени модела бихме могли да обясним със сходни социални фактори, но по-важно е, че българският писател "прочита" родната социална реалност чрез Чехов; текстът на Чехов става код за осмислянето на тази реалност (иначе Елин Пелин би могъл да създаде различен, "свой" сюжет, въплъщаващ подобното социално явление, както в разказите на тема съдбата на учителя). Литературоведът трябва да си зададе и следващия въпрос: съвпадат ли напълно концептуализациите на съдебната институция у двамата писатели? В споменатите бележки от Събраните съчинения на Елин Пелин в 6 т. е подсказана перспективността на изучаването както на влиянието на Чехов върху нашия писател, така и на спецификата на неговото виждане (Елин Пелин 1972: 273). Въпреки това, досега тази специфика на интерпретацията на Елин Пелин не е привлякла вниманието на изследователите. Нейните елементи можем да открием на различни нива на творбата. Симптоматично е, че престъпното деяние на селянина в разказа на Елин Пелин не застрашава пряко живота на другите (а само интереса на държавата). Затова възклицанието "Слава богу, не съм нито обрал, нито убил някого!", съответстващо на възклицанието на героя на Чехов "Слава тебе господи, господин хороший, век свой прожили и не только что убивать, но и мыслей таких в голове не было!", - има по-голямо основание. Значим е и изборът на топонима "Голяма Неволя", подсказващ ориентацията на Елин Пелин към проблема за социалната неправда, която би изиграла ролята на смекчаващо вината обстоятелство. Финалът на разказа е отворен, както у Чехов, а последните реплики на подсъдимия, както у руския писател, изразяват чувството на героя за несправедливост. Но у Елин Пелин се въвежда и мотивът за разминаване на закона с етиката: съдията произнася репликата "Закон сърце няма, молба не разбира", на което осъденият възразява "Ама закона трябва да има сърце, господин съдия!". По такъв начин горчивата ирония на Елин Пелин е насочена към съдебната институция (а не, както у Чехов, само към невежеството на селянина). С идеята за разминаване на закона с етиката разказът на Елин Пелин се сближава с разказа на Чехов "В суде" (може би именно по тази причина в съзнанието на българския писател изплува заглавието точно на този разказ). В цялостното творчество на Чехов духовната нищета, скуката и пошлостта се откриват във всички сфери на живота и във всички слоеве на обществото. В творчеството на Елин Пелин дискредитацията на съда се вписва в идеята за несправедливостта на държавната машина, предизвикваща съпротивата на селянина срещу нея (идея, най-ярко изразена в "Андрешко").

Своя разказ "Престъплението в едно селско семейство" от 1929 г. от сборника "Разкази от единия и от другия джоб" К. Чапек също изгражда върху диалога в речевия жанр разпит на подсъдим за убийство по време на съдебно следствие. В произведението отсъства портрет на героя със снизяващи значения, с което се снема очакването на читателя за затъпял, ограничен човек. Текстът въвежда пряко в изобразения свят, а първите реплики на председателя на съда и на подсъдимия разкриват абсурдността на комуникацията, която е изразена по-силно, отколкото в разказите на Чехов и Елин Пелин: ако героите на тези писатели не разбират защо ги съдят за нещо, по тяхното мнение, безобидно ("нима съм убил някого?"), героят на Чапек признава убийството на своя тъст, но не се смята за виновен6:

"Vstaňte, obžalovaný," pravil předseda soudu. "Tedy žaloba vás viní, že jste zavraždil svého tchána Františka Lebedu; při vyšetřování jste doznal, že jste ho třikrát uhodil sekerou do hlavy v úmyslu zabít ho. Tak co, cítíte se vinen?"

Zedřený mužík se zachvěl a něco polkl. "Ne," vypravil ze sebe.

"Zabil jste ho?"

"Jo."

"Tedy se cítíte vinen?"

"Ne."

(Čapek 1993: 117)

 

- Станете, обвиняемият - каза председателят на съда. - Съгласно обвинителния акт, вие сте убили тъста си Франтишек Лебеда; през време на следствието сте признали, че сте го ударили с брадва три пъти по главата с намерение да го убиете. Признавате ли се за виновен?

Изнемощелият селянин трепна и преглътна.

- Не - каза той с усилие.

- Вие убихте ли го?

- Да.

- Значи се признавате за виновен?

- Не.

(Чапек 1966: 123)

По-нататък в текста се развива представата за разминаването на логиката не само на юридическия, но и на моралния закон със селската логика: героят се опитва да докаже, че е убил тъста си за това, че той не се съгласил да му даде ливадата с люцерна и да купи крава, и искрено се смята за невинен, даже страда, че са го арестували "като крадец":

Předseda soudu měl andělskou trpělivost. "Koukejte se, Vondráčku", řekl, "ono vyšlo najevo, že jste ho už jednou chtěl otrávit; dal jste mu do kafe jed na krysy. Je to pravda?"

"Jo."

"Z toho je vidět, že jste mu už delší dobu bažil po životě. Rozuměl jste mi?"

Mužík potáhl nosem a bezradně pokrčil rameny. "To bylo skrz ten jetel," koktal. "Von prodal ten jetel, a já mu říkal, táto, nechtě ten jetel, já koupím králíky --"

"Počkejte," přerušil ho předseda soudu. "Byl to jeho jetel, nebo váš?"

"No jeho," mumlal obžalovaný. "Ale nač von potřebuje jetel? A já mu říkal, táto, nechtě mně aspoň to pole, co máte tu vojtěšku, ale von povídá, až umřu, tak to dostane Mařka, jako má žena, a pak si s tím dělej, co chceš, ty hlade hladová."

"Proto jste ho chtěl otrávit?"

"No jo."

"Proto, že vám nadával?"

"Ne. To bylo skrz to pole. Von řek, že to pole prodá."

"Ale člověče," vyhrkl předseda, "vždyť to bylo jeho pole, ne? Proč by to nesměl prodat?"

Obžalovaný Vondráček se podíval vyčítavě na předsedu. "Dyť já mám vedle toho pole takovej proužek brambor," vysvětloval. "Já to koupil proto, aby to jednou s tím polem přišlo dohromady, a von řek, co mně je po tvým proužku, já to prodám Joudalovi."

"Tak vy jste žili v nešvarech," pomáhal předseda.

"No jo," řekl Vondráček zamračeně. "To bylo skrz tu kozu."

"Pro jakou kozu?"

........................................

(Čapek 1993:117-118)

 

Председателят на съда се отличаваше с ангелско търпение.

- Вижте какво, Вондрачек - каза той, - установено е също така, че сте правили опит вече и да го отровите; слагали сте му в кафето отрова за плъхове. Вярно ли е?

- Да.

- От това се вижда, че вие отдавна вече сте се канели да му отнемете живота. Разбрахте ли ме?

Селянинът подсмръкна и безпомощно сви рамене.

- Това беше заради детелината - запелтечи той. - Той продаде детелината, а аз му виках преди това: Тате остави детелината, не я продавай, аз ще купя зайци...

- Чакайте - прекъсна го председателят на съда. - Детелината негова ли беше, или ваша?

- Е па негова - измънка обвиняемият. - Ама защо му е на него детелина? Аз му рекох: Тате, дай ми барем нивата с люцерната, а той вика: Като умра, тя ще остане на Маржка, моята жена де, че тогава прави с нея, каквото щеш, голтако неден.

- Затова ли поискахте да го отровите?

- Е па.

- Задето ви наруга ли?

- Не, това беше заради нивата. Той рече, че ще продаде нивата.

- А бе човек - не се сдържа председателят, - та нали нивата е била негова? Защо да не може да я продаде?

Обвиняемият Вондрачек погледна с упрек председателя на съда.

- Ами че аз имам край нея една ивичка земя, с картофи съм я засадил - обясни той. - Купих го аз това парче земя, та един ден да го събера с нивата, а той вика какво ме интересува твоето парче, аз ще я продам на Йоудал.

- Значи, вие не се разбирахте с него и се карахте - помогна му председателят.

- Е па - отвърна мрачно Вондрачек. - Това беше заради козата.

- Заради каква коза?

...........................................

(Чапек 1966: 123-124)

 

В този случай алогизмът се поражда не само от сблъсъка на два успоредни реда изказвания, които не влизат в диалог, но и от несъвпадането на понятията ’убийство’, ‘престъпление’ в съзнанието на подсъдимия и съдията. Похватът на Чапек напомня "остранението" (по термина на Шкловски): сякаш се опитват да водят диалог хора от различни култури, различни светове. За разлика от текстовете на Чехов и Елин Пелин, текстът на разказа на Чапек завършва не с репликата на несъгласие на героя с присъдата, а с разсъждението на председателя на съда, което съдържа гледната точка на автора: извода за отрицателните страни на селската менталност, в чиято ценностна система любовта към земята се оказва по-високо от моралния закон:

Předseda soudu zafuněl. "Vyložený případ," řekl a mávl rukou. "Poslouchejte, pane kolego, ten člověk se cítí tak v právu jako vy nebo já. Mně to připadá, jako bych měl soudit řezníka za to, že porazil krávu, nebo krtka za to, žé dělá krtiny. Člověče, mně chvílemi bylo, že to vůbec není naše věc, rozumíte, otázka práva, nebo zákona. - Fuj," oddechl si a svlékal talár. "Musím si od toho chvilku odpočinout. Víte, já myslím, že ho porota pustí; je to nesmyslné, ale snad ho pustí, protože... Já vám něco řeknu: já jsem selské krve; a když ten člověk říkal, že ta pole chtějí k sobě, tak... já viděl dva pruhy polí, a cítil jsem, kdybychom měli soudit... rozumíte, po nějakém božím zákonu... že bychom musili soudit ta dvě pole. Víte, co bych byl nejraději udělal? Nejraději bych byl vstal, smekl baret a řekl: Obžalovaný Vondráčku, ve jménu božím, protože krev prolitá volá do nebe, oseješ ta dvě pole blínem; blínem a hložím; a do smrti budeš mít před očima ten úhor nenávisti... Rád bych věděl, co by tak tomu řekl státní zástupce. Pane kolego, někdy by měl soudit Bůh; víte, on by mohl uvalit takové strašné a veliké tresty. - Soudit ve jménu božím; ale na to my jsme krátcí. - Co, už se porota dohodla?" Vzdychaje nechutí, oblékal si předseda soudu talár. "Tak pojďme! Uveďte porotu!"

(Čapek 1993: 121)

 

Председателят на съда изпъшка.

- Ясен е случаят - каза той и махна с ръка. - Тоя човек се смята за толкова невинен, колкото и вие, колкото и самият аз. Имам чувството като че ли трябва да осъдя някой касапин за това, че е заклал крава или пък някоя къртица за това, че прави къртичини. По едно време ми се струваше, че това изобщо не е наша работа, разбирате ли, че това изобщо не е въпрос на право и закон. Пфю - отдъхна си той и съблече тогата - трябва да си почина малко. Умори ме това нещо. Знаете ли, аз мисля, че заседателите ще го оправдаят, това е глупаво, но може би ще го оправдаят, защото... Знаете ли какво ще ви кажа: аз съм селско чедо; и когато тоя човек казваше, че двете ниви искат да се съберат, аз... аз си представих тия две ивици земя и почувствах, че ако трябва да съдим... разбирате ли, по някакъв божи закон... че би трябвало да съдим тия две ниви. Знаете ли какво ми се искаше да направя? Искаше ми се да стана, да сваля баретата и да кажа: Обвиняеми Вондрачек, пролятата кръв вопие към небето и затова в името на бога ще засееш двете ниви с бленика; с бленика и глог и, докато си жив, тая угар на омразата ще те боде в очите... Интересно какво би казал във връзка с това прокурорът. Да, колега, понякога сам бог е необходимо да съди хората; само той е в състояние да налага такива страшни и велики наказания. Да съдим в името на бога; това не е по нашите сили. Какво, заседателите вече са се разбрали, а? - Като изпъшка от досада, председателят на съда облече тогата си. - Хайде да вървим! Да влязат заседателите!

(Чапек 1966: 127)

Обект на иронията на Чапек е не само тъпотата и невежеството на селянина (както у Чехов и Елин Пелин), или разминаването на юридическия закон със селските проблеми (както у Елин Пелин), но и формираният от векове манталитет, който изисква не човешки, а Божи съд. Интерпретацията на Чапек прекрачва границите на социалното и получава философски смисъл. В този контекст е симптоматичен самият избор на вида престъпление в разказа на Чапек: убийство, породено от хипертрофираната любов на селянина към земята. Интересно е, че тази особеност на селския манталитет интерпретира и Елин Пелин в други свои произведения - "Земя", "Гераците". Не можем обаче да си представим разказ на Елин Пелин по Чеховия "Злосторник" със смисъла на разказа на Чапек, защото в случая с убийството ще бъде снет конфликтът между закона и етиката, интереса на селянина и държавния интерес. Освен това възниква въпросът дали Елин Пелин би приписал на селянина неразбиране на греха на убийството? (Разбира се, тези разсъждения са спекулативни, но те ни насочват към различията между писателите.) У Чехов пък мотивът на убийството от разказа на Чапек е невъзможен поради липсата на земя у руския селянин (тоест, невъзможността на подобен мотив е социално обусловена).

Съпоставката на интерпретациите на един и същ сюжет в творчеството на тримата славянски писатели насочва към следните изводи: изходният текст на Чехов, вдъхновил българския и чешкия писател, генерира нови значения и провокира към дискретна полемика; близостта на трите текста е породена не от специфика на славянските култури, а от сходна социална и историческа ситуация, а различията са обусловени от спецификата на националната менталност на писателите, както и на тяхната ориентация към социални или философски идеи.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Шест години след Б. Пенев отсъствието на руския и полския мистицизъм в българската литература подчертава и Г. Константинов в своето изследване на литературните образи на Исус (Константинов 1927). [обратно]

2. Разказът е публикуван за пръв път във вестник "Новое время", 1886, № 3814 от 11 октомври с подпис Ан. Чехов. [обратно]

3. А. Голденвайзер цитира мнението на Толстой за рассказа на Чехов - сравнението му с перла. (Гольденвейзер 1922-1923). [обратно]

4. Вписването на определен сюжет в контекста на друга национална култура се реализира в киното в италианския филм Il capotto по "Шинел" на Гогол на  Алберто Латуада (Alberto Lattuada) от 1952 г. и в японския филм по Идиот на Достоевски на Акира Куросава от 1951 г. [обратно]

5. Съответствие на въпроса "Чаво?" от разказа на Чехов. [обратно]

6. Убийството сближава героя на Чапек с героя на Чехов от разказа "В суде", но в изобразения свят на Чехов героят отхвърля обвинението, което при това не е доказано, защото "следствието е проведено небрежно". [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Багдасарян 2014: Багдасарян, О. Ю. Вторичные тексты. // Филологический класс, № 1(35), 2014, 130-139.

Блашкив 2016: Блашкив, О. Сравнительное славянское литературоведение: подходы и теории. // Opuskula Slavica Sedlcensia. Tom VI. О. Блашкив и Р. Мних. Дмитрий Чижевский versus Роман Якобсон. Siedlce: Uniwersytet Przyrodniczo-Humanistyczny w Siedlcach. Wydział Humanistyczny; Instytut Kultury Regionalnej i Badań Literackich Franciszka Karpińskiego, 2016, 139-162.

Георгиев 2000: Георгиев, Н. Мълчаливите диалози в литературата. // Георгиев, Н. Мнения и съмнения. София 2000, 188-206.

Гиляровский 1960: Гиляровский, В. Жизнерадостные люди. // Чехов в воспоминаниях современников. Москва 1960, 104-134. Също: <http://www.anton-chehov.info/gilyarovskij-zhizneradostnyie-lyudi.html> (06.07.2020).

Гольденвейзер 1922-1923: Гольденвейзер, А. Б. Вблизи Толстого (Записки за пятнадцать лет). Москва, 1922-1923. Също: RuLit, б.г. <https://www.rulit.me/books/vblizi-tolstogo-zapiski-za-pyatnadcat-let-read-262693-1.html> (06.07.2020).

Елин Пелин 1972: Елин Пелин. В съдилището. // Елин Пелин. Събрани съчинения в 6 тома. Том 1. София, 1972.

Есаулов 1999: Есаулов, И. А. Закон. // Идеи в России. Ideas in Russia. Idee w Rosji. Leksykon rosyjsko-polsko-angielski. T. 1. Red. A. de Lazari. Łódź, 1999, 82-84.

Жирмунский 1979: Жирмунский, В. А. Сравнительное литературоведение. Ленинград: Наука, Ленинградское отделение, 1979.

Константинов 1927: Константинов, Г. Религиозен дух и образ на Исуса в българската литература. // Българска мисъл, 1927, кн. VII, VIII, 494-508.

Кръстева 2014: Кръстева, Д. Из тематичните паркове на руската култура и литература (културен контекст и литературна тематична линия). Шумен: Университетско издателство, 2014.

Милчаков 2017: Милчаков, Я. Славянската литературна компаративистика в началото на ХХI век (кризи, шансове и предизвикателства). // Limes Slavicus. Славянството. Граници на общността. Доклади от международна научна конференция, Шумен, юни, 2015. Отг. ред. Младен Енчев. Шумен: Издателство на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", 2017, 215-228.

Пенев 1978а: Пенев, Б. Славянски елементи в творчеството на Х. Сенкевич. // Пенев, Б. Изкуството е нашата памет. Варна, 1978, 226-233.

Пенев 1978б: Пенев, Б. Основни черти на днешната ни литература. // Пенев, Б. Изкуството е нашата памет. Варна, 1978, 136-160.

Пенев 1978в: Пенев, Б. Меркантини, Ботев и Пенчо Славейков. // Пенев, Б. Изкуството е нашата памет. Варна, 1978, 112-116.

Пенев 1978г: Пенев, Б. Превращенията на Бай Ганя. // Пенев, Б. Изкуството е нашата памет. Варна, 1978, 173-185.

Протохристова 2010: Протохристова, Клео. Литературна история и литературни години. // Парадокси на неназовимото. Филологически факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Велико Търново: Фабер, 2010, 320-329. Също: Протохристова, Клео. Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тези, идеи. Пловдив: Летера, 2003, 293-306.

Протохристова 2016: Протохристова, Клео. Теми с вариации. Литературно-тематични етюди. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2016.

Степанов 2001: Степанов, Ю. С. Константы: Словарь русской культуры. Изд. второе, испр. и доп. Москва: Академический проект, 2001, 435-450.

Степанов 2009: Степанов, А. Д. Проблемы коммуникации у Чехова. // Studia Filologica. Языки славянской культуры. Москва, 2005.

Сюжетология 2013: Сюжетология и сюжетография, 2013- (Новосибирск: Институт филологии СО РАН) <http://www.philology.nsc.ru/journals/sis/index.php> (06.07.2020).

Чапек 1966: Чапек, К. Разкази от единия и от другия джоб. Прев. Светомир Иванчев, Григор Ленков. София: Народна младеж, 1966, 123-127.

Чехов 1976: Чехов, А. П. Злоумышленник. // А. П. Чехов. Собрание сочинений в 30 т. Т. 4. Москва, 1976, 84-87.

Чехов 1978: Чехов, А. П. Злосторник. // А. П. Чехов. Избрани творби: разкази и повести, пиеси. Прев. Рачо Стоянов. София: Народна култура, 1978, 54-58.

Шейтанов 2019: Шейтанов, И. О. Поэтика мировой литературы как компаративисткая проблема. // Вопросы литературы, ноябрь-декабрь 2019, 50-73.

 

Čapek 1993: Čapek, K. Zločin v chalupě. // Čapek, Karel. Povídky z jedné a z druhé kapsy. Povídky z jedné kapsy. Praha: Československý spisovatel, 1993, 117-121. Също: Mestska knihovna v Praze, <https://web2.mlp.cz/koweb/00/03/34/75/70/povidky_z_jedne_kapsy.pdf> (06.07.2020).

Faryno 2001: Faryno, J. Правда - Истина. // Идеи в России. Ideas in Russia. Idee w Rosji. Leksykon rosyjsko-polsko-angielski. Red. A. de Lazari. Łódź, 2001, 438-442.

Głowiński 1992: Głowiński, M. O intertekstualności. // Głowiński, M. Poetyka i okolice. Warszawa, 1992, 87-124.

 

 

© Дечка Чавдарова
=============================

© Електронно списание LiterNet, 15.07.2020, № 7 (248)

Текстът е публикуван на руски език с друг увод в следното издание:
Высокий лад, глубокий мир: между реализмом и постмодернизмом. Redakcja Ewa Kozak, Walentyna Krupowies, Barbara Stelinowska, Joanna Tkaczyk. Siedlce, 2018, с. 87-106.