Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯТА НА АВИАЦИЯТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА/КУЛТУРА НА ХХ ВЕК

Дечка Чавдарова, Младен Енчев

web | web


THE CONCEPTUALIZATION OF AVIATION IN 20TH CENTURY BULGARIAN LITERATURE/CULTURE

Abstract

The text traces the conceptualization of aviation in 20th-century Bulgarian literature/culture in the European context by discussing the following literary/cultural phenomena: the episodic interest in aviation at the beginning of the 20th century, the absence of the Icarus myth in the works of Bulgarian symbolists, the marginality of Bulgarian Futurism (in comparison with Italian and Russian futurists constantly praising technological progress, airplane in particular); the humorous interpretation of the unsuccessful flight of modern man in the first aviation-themed Bulgarian poem ("A man is flying" by A.Bozhinov); the increase in public interest in aviation (the grand opening of the Aviation School in 1915, aviation festival in 1917), the role of the "Letetz" ("Aviator") magazine after 1924, in glorifying aviation and attracting poets for this mission; the subjecting of the motive of aviation to patriotic pathos, and sacralizing the tzar through the aviator motive (G. Raychev, E. Bagryana); the transforming of Icarus' myth into a national culture mythologem (the legend of Maystor Manol); the universal symbolism of aviation as a means of overcoming the laws of time and space (Bagryana); the inclusion of the aviaciia of airplane in the model of socialist utopia (Vaptzarov); the conceptualization of aviation in accordance with the socialist idea of internationalism in the children's poetry of the 20th-century 30s and 40s (V. Petrov, H. Radevski); the genre of riddle encoding a definition of airplane (Bagryana); the ideologization of aviation during the Second World War and in socialist culture (own aviator opposing foreign aviator); the activation of the theme of man-bird in the 20th-century 70s as a counter-reaction to socialist discourse (The Trip of Icarus by L. Dilov, The Barrier by P. Vezhinov); the conceptualization of aviation through the language of sculpture in contemporary Bulgarian culture.

The study of the conceptualization of aviation includes an analysis of the metaphors of airplane/aviator, from which could be derived a definition of the complex notion airplane-eagle (she-eagle)/butterfly/steel bird/Pegasus, machine-man; aviator-Icarus/eagle/Don Juan/Don Quixote/tzar's son/poet.


 

Авиацията (самолетът) е един от особено важните концепти/митове на културата на ХХ век. Значението на това явление на техническия прогрес се обяснява с осмислянето му като реализация на изконната мечта на човека за полет, закодирана в митологичния сюжет за Дедал и Икар. С оглед на това концептът "авиация" би трябвало да намери място в речниците на културата на ХХ век1. В контекста на интереса към тематологията (мотивиката, митологемиката2) би било интересно да се анализира интерпретацията/концептуализацията на авиацията (самолета) в литературата, в киното, в скулптурата и в други текстове на културата.

В началото на ХХ век в Европа първите полети със самолет предизвикват силна еуфория: тълпи от хора се събират на летищата да наблюдават това чудо на техническата цивилизация, обхванати от възторг, страх или ужас при вида на падащи самолети. Подробен обзор на фактите, свързани с полетите на първите летци и на възприятието на самолета от страна на обществото, както и на отклика на литературата на това явление, правят съвременни културолози (вж. Желтова 2007), но цел на тези обзори не е разкриването на специфичната за кода на отделните творци или литературни направления концептуализация/митологизация на авиацията. Тук ще посочим някои аспекти на този проблем върху материал от руската литература: 1) Закономерно е възпяването на самолета в творчеството на футуристите, които утвърждават ценността на техническия прогрес (Т. Ф. Маринети в Италия, В. Каменски в Русия). 2) По-сложно е отношението на символистите към авиацията. От една страна, на мисленето на символиста е близък митът за Икар със своите значения "полет", стремеж към извисяване над земния свят, изгорени/пречупени криле (тези значения се актуализират в стихотворението на В. Брюсов "Дедал и Икар"). От друга страна, машината придобива у символистите отрицателен знак в рамките на опозициите живо-мъртво, човек-машина, природа-цивилизация (у Ал. Блок семантичният конфликт между тези противоположни начала се крие в самата метафора стоманена птица)3. Възпяването на самолета от страна на поет-символист - например от В. Брюсов в Русия - подсказва нарушаване на кода на символизма (не е случайно, че Брюсов се сближава след Октомврийската революция с Пролеткулта и соцреализма). 3) Двойствена е концептуализацията на авиацията в поезията на М. Цветаева, за която ще стане дума по-нататък в текста.

Обръщайки се към българската литература/култура, сме изправени пред въпроса за мястото на българската литература в така очертаната литературна ситуация, за отношението на българското общество към първите прояви на авиацията, както и за специфично българската концептуализация/митологизация на самолета. Изследователите на историята на българската литература отбелязват появата на образа на самолета в творчеството на Е. Багряна ("Птицата с моторното сърце" от 1938 г.), което влиза в литературния канон, както и в поезията на Н. Вапцаров ("Романтика" от 1937 г.), като са склонни в някои случаи да свържат възпяването на самолета от тези творци с футуризма - теза, която може да се дискутира. В кръгозора на литературоведите не попадат други текстове на същата тема, които не намират място в канона - някои от тях със съмнителна естетическа стойност, но важни за разкриването на концептуализацията на явлението. Доскоро тези текстове оставаха на страниците на списанията от 1910-1945 г. (преди всичко сп. "Летец"), "непотърсени" от съвременния литературовед. Едва преди няколко години в дисертацията на Н. Стоянова (2013) бяха "съживени" произведения, в които основна тема е машината, за да се изследват в ракурса на философските идеи за времето. Като приложения към дисертационния труд са публикувани "забравени" стихотворения на Е. Багряна (с. 356-357) и А. Божинов (с. 355-356), в които присъства образът на авиацията - явно, те не попадат в центъра на изследователското внимание с оглед на избрания проблем. В настоящото изследване ще се обърнем както към "канонични" творби на българската литература с основна тема авиация/самолет, за да ги "прочетем" отново от гледна точка на концептуализацията на явлението, така и към текстове, които остават извън канона или въобще извън кръгозора на литературоведите, но които допълват картината на тази концептуализация.

Българските символисти не откликват на първите полети със самолет, в тяхното творчество остава непотърсен и митологичният сюжет за Икар (изследователите на българския символизъм биха могли да потърсят обяснение на това отсъствие). Що се отнася до футуризма, на който е присъщо възхищението от самолета (и въобще от скоростта, постигана със средствата на техническия прогрес), у нас той остава маргинално (провинциално) явление. Симптоматично е, че успехите на българската авиация се възпяват с чужд "глас" (с "гласа" на Т. Ф. Маринети), макар и на страниците на българско списание (феномен, актуализиран и коментиран от Дж. дел Агата и Г. Господинов4).

Първото българско стихотворение, посветено на полетите със самолет, представлява хумористична интерпретация на неуспешния опит на човека да полети - това е стихотворението на Ал. Божинов "Човек хвърчи" в сп. "Смях" от 9.10.1911 г., подписано с псевдинима Lumpacius. Интересно е, че втората публикация - в сп. "Летец", бр. 4 от 1941 г. - е на една и съща страница с текст за успехите на авиацията, което може да се възприеме като спор с хумориста5. Макар че текстът беше публикуван в наше време, както стана дума, от Н. Стоянова, ще го цитираме отново:

Човек хвърчи

(по повод полетите на авиатора Чермак)

Гъмжилище - народ - платили, неплатили!
Полиция, кажи, до двайсет конски сили;
Половина Юч-бунар, с жени и копелдаши
И толкова на брой настървени апаши.

Ден - свежест и лъчист и бистър като бира.
Пространното поле земя го не побира -
Разперило плещи на Герман до вратите,
А с другия си край на Витоша в полите.

Сред този народ - вълнà, връх туй поле - тепсия
Напъна се човек да хвръкне над София.
Разпери той крила, мотора му изхърка
И всякой си каза: - Млъкнете, ей, ще хвърка!

Минава час и два в напрегнато внимание
(Тъй чакали навред край тез аероплани),
Додето най-подир - Що мислите, че хвръкна?
Изхлузи се денят, настъпи хлад и мръкна.

Българската специфика на тази интрепретация на темата може да ни се резкрие при съпоставка с нейните чужди литературни интерпретации. Българската "висока" литература остава безразлична към актуалните събития на самолетни катастрофи, които вълнуват европейската общественост в началото на ХХ век, те намират отклик единствено у хумориста. При едно "странно сближение" на стихотворението на А. Божинов със стихотворението на Ал. Блок "Авиатор" (1911) ще проличи значимото различие в сходството: Ал. Блок също отпраща към конкретно събитие и създава с реалистични детайли картината на светската тълпа на летището, която наблюдава неуспешния полет на авиатора, но поетът-символист предлага сериозна интерпретация на събитието, противопоставяйки издигането към небето на земната суета (погледът на авиатора е обърнат надолу) и приписвайки на авиатора мисълта за сеещия смърт самолет, докато Ал. Божинов чрез своя хумор подлага на съмнение техническия прогрес, контрастиращ с провинциалния бит. Българското стихотворение като че ли изпитва наслада от триумфалното потвърждение на националния скепсис по отношение на всичко технически непознато, лишено от първична утилитарност, а още повече на българската му реализация. Събралата се тълпа (а в уютното й лоно и авторът) се отнася към готвещия се за полет самолет като към панаирджийско зрелище, не по-различно, да речем, от това на кита Голиат, и като че ли присъствието й на полето е обяснимо не толкова с желанието за споделяне на възторжено възхищение от възможностите на човешкото, колкото от удоволствието да се види как машината няма да излети.

За разлика от твърде периферния обществен интерес и епизодичния интерес на българската литература от началото на ХХ век към темата за авиацията, властта проявява по това време влечение към техническото развитие на младата българска държава (известен е интересът на цар Фердинанд към авиацията). За успехите на авиацията свидетелства самият факт на употреба на самолета в Балканската война - събитие, възпято от Маринети. Това събитие се превръща в митологема на националната култура, въплътена в тезата "ние първи сме употребили самолет във военна операция" - теза, която се разминава с историческата реалност (първата употреба на самолет във военни действия се случва по време на итало-турската война - на 01.11.1911 г.). За развитието на българската авиация свидетелстват такива факти като откриването на аеропланното училище в Божурище с началник майор Симеон Петров на 26.11.1915 г., както и полагането на основния камък на аеропланната работилница на 24.06.1917 г. Иван Бориславов в наше време публикува поканата за това тържество (Бориславов 2009):

На 24 юни 10 ч. преди пладне ще се положи основният камък на аеропланния арсенал при летище Божурище. По този случай поканвате се да благоволите да присъствате на това тържество, което ще се извърши в следующий ред:

  1. Водосвет6 и полагане основния камък на аеропланния арсенал при летище Божурище.
  2. Дефилиране на аеропланните части.
  3. Разглеждане на построените и в постройка сгради.
  4. Показни летения на разни видове аероплани.
  5. Малка закуска.

Форма служебна.

От въздухоплав. дружина.

Присъстват поканените само.

Същата година, на 18.ХІ., се провежда и Авиационен празник - "Празник на белите орли"7.

Темата за авиацията активно се интерпретира в разнородни текстове на българската култура от 20-те години до 40-те години на ХХ век (особено по време на Втората световна война). Създават се книги за летците (Балан 1939), темата за авиацията заема важно място в средствата за масова информация.

Закономерно е възхваляването на авиацията като най-ярък израз на техническия прогрес на страниците на специализираната преса - сп. "Летец". Названието на списанието показва, че след 20-те години на ХХ век в българския език думата "летец" - славянска калка на думата "авиатор" - вече се среща като синоним на думите "авиатор" и "пилот" (създаването на думата според словообразователните механизми на българския език - название на деятел със суфикс "ец" - е още едно доказателство за езиковия усет на руския футурист В. Хлебников, създателя на неологизма "летчик"8). Симптоматично е, че на страниците на сп. "Летец" намира място асоциацията с мита за Икар: първият брой за 1924 г. включва превод на текста на италианския писател Алберто Савинио за Икар (факт, посочен от Н. Стоянова - 2013: 201-202). В същия брой е публикуван текстът на началника на въздухоплаването П. Д. Попкръстев, в който откриването на самолета се свързва с "изконната мечта на човека да се издигне над безбрежния простор" и се оценява като "триумф на човешкия гений". Наред с митологизацията на полета на човека в списанието намира израз и неговата политическа идеологизация: до 1944 г. на титулната страница на списанието се помества фотография на цар Борис и се представят постиженията на немската авиация, а след 1944 г. фотографията на цар Борис е заменена от фотография на Георги Димитров и се възпяват съветските летци, отпечатва се фотография на Сталин с Папанин ("Летец", 1945, кн. 4-5, с. 14-15). За превръщането на авиацията в държавен символ свидетелства и емисията на марки, които популяризират въздушната поща: марката с изображение на самолет от 1927 г., серията от 1931 г. с изображението на гълъб, носещ писмо, на художника Б. Денев, серията от три марки от 1932 г. с изглед на Рилския манастир на художника Н. Бисеров, марките от 1940 г. с надпис "Царство България" на художника К. Икономов.

Ил. 1. Пощенска марка от 1927 г.

Ил. 1. Пощенска марка от 1927 г.

Ил. 2. Пощенска марка от 1931 г. Художник - Б. Денев

Ил. 2. Пощенска марка от 1931 г. Художник - Б. Денев

Ил. 3. Пощенска марка от 1932 г. Художник - Н. Бисеров

Ил. 3. Пощенска марка от 1932 г. Художник - Н. Бисеров

Марките рекламират културните паметници на България, както и емблемите на царската институция. От серията марки на К. Икономов особено интересни са марката, изобразяваща самолет, влак и мотоциклет в движение, която символизира увеличаващата се скорост на пощата, както и марката, в която представата за скоростта на самолета се крие във визуалната метафора самолет - лястовица.

Ил. 4. Пощенски марки от 1940 г. Художник - К. Икономов

Ил. 4. Пощенски марки от 1940 г. Художник - К. Икономов

Ил. 4. Пощенски марки от 1940 г. Художник - К. Икономов

Авторът на публикация за марките от 1940 г. К. Гербов (2013) насочва към въпроса за съотношението реалност - художествена митологизация - идеология. Той привежда статистически данни за използването на въздушната поща (за високата й цена, която обяснява слабото приложение, за изображението на самолети, каквито не е притежавала българската държава).

Митологизиращият/идеологизиращият дискурс намира място и в литературата, която играе важна роля за утвърждаването на концепта авиация/самолет в българската култура. От 20-те до 40-те години на ХХ век поетите са привлечени към делото за утвърждаване на постиженията на авиацията и в специализираната преса, чиято цел е възхвалата на авиацията. В стихотворението си "Белият орел" ("Летец", 1934, кн. 1, с. 3) Георги Райчев използва устойчивата метафора летец - птица (орел). Метафората самолет - птица е подчинена на патриотичната идея - летецът-орел очертава със своя полет желаните граници на България:

Прострял криле, от твоята десница,
О Родино, аз нося светъл дар
От цветний брег на тихата Марица
До преспите на недостъпен Шар
От бурните талази на Егея
До Влахия, до тихи Дунав бял
Непобедим кат тебе аз владея
С погледа на белият орел! (подчертано от нас - Д.Ч., Мл.Е.)

Списанието мотивира поетите за възслава на авиацията и с такъв инструмент като поетическия конкурс през 1937 г. Втора награда получава поетът Владимир Тенев. В стихотворението му "Вихър" ("Летец", 1937, кн. 7) авиаторът се отъждествява отново с орел, но авторът утвърждава универсалната идея за силата на човешкия дух, за съревнованието между него и птиците: "В гръм и ек/ сърцето бие./ Тръпнат птици/ в ням/ захлас.../ Буря шеметна/ се вие/ от възторзи/ в тоя/ час" (с. 9). Макар че използва клиширани епитети и метафори ("белоснежни върхове", "простори сини", "зората с жар целува", "ням захлас", "буря шеметна", "горд орел"), в своето стихосложение авторът е близък на новите тенденции в поезията - възпяването на авиацията като авангардно явление на цивилизацията изисква авангардна поетика. Участието на Н. Вапцаров в конкурса и получената от него награда за стихотворението "Романтика" са свидетелство за това как даже отговорът на "социална поръчка" може да се превърне в творчески успех на поета, в създаване на произведение с универсален смисъл, излизащ извън границите на злободневното. Изследователите на творчеството на Вапцаров отделят специално внимание на интерпретацията на поета (на поетическата самонаблюдателност и полемиката с поетиката на символизма, на осмислянето на поезията като писмена комуникация в съпоставка с Ботевския образ "и ще си викна песента"9). Някои литературоведи свързват възпяването на машините (и в частност на самолета) в поезията на Вапцаров с поетическите идеи на футуризма, но образът на самолета в стихотворението "Романтика" се вписва по-скоро в соцреалистичния модел на социалистическата утопия: в бъдещото щастливо общество самолетите са средство за осъществаване на благоденствието, те "разпръскват дъжд от семена" и "пеят за хляб и свобода". Към стихотворението на Вапцаров може да се приложи митопоетическият подход, който прозира зад социалния и политическия патос на библейски или митологични архетипи: в образа на самолета, оплодотворяващ земата, може се открие митологичният архетип на Небето и Земята като символи на мъжкото и женското начало.

През 30-те години възхвалата на авиацията служи и на митологизацията на царския син - Симеон ІІ. С тази митологизация се свързва и името на Е. Багряна, която пише стихотворението "Царски син - летец". Стихотворението е публикувано на страниците на сп. "Летец" (1938: 10) редом със снимката на наследника на трона. Този текст не попада в събраните съчинения на Багряна (както стана дума, в наше време то е публикувано от Н. Стоянова). Обяснимо е, че в социалистическия период неговата публикация е невъзможна. Но стихотворението би могло да се "възкреси" от съвременните "царедворци" - поддръжници на мита за Симеон ІІ след неговото връщане в българската политика. Това не се случва, вероятно поради незнанието на близките до Симеон ІІ политици.

Привеждаме отново текста на стихотворението:

Царски син летец

Вдигнали се бели птици,
Бели птици над полето,
Не ми били бели птици,
Най-ми били самолети.

Накъде са път извили,
Накъде са полетели
Тези птици лекокрили
В неизгледните предели

В чуждо ли небе ще литнат,
Чужди ли земи да видят,
Или в бран кръвопролитна
Ще се впуснат, ще отидат?

Не, начело - слънце ясно,
Царски син - летец ги води,
Царски син - дете прекрасно-
Свойта земя да обходи.

Да обходи, да огледа
Свойта земя отвисоко,
Та да види всяка педя,
Яснолико, мъдрооко:

Дали са си род родили
Къдри лозя и градини,
Дали са си клас класили
Златни нивя по падини.

Дали ще е харна есен,
Дали ще е зима сита,
Дали му е народ весел,
цар и Бог дали почита...

Затова са се извили
Над села и над полета
Бели птици лекокрили,
Бели птици - самолети.

Текстът на Багряна е написан в съответствие с поетическите похвати на песенния фолклор: отрицателното сравнение "Не ми били бели птици/ най-ми били самолети", устойчивото сравнение на царския син с ясно слънце, антитетичната конструкция въпрос-отговор "Или в бран кръвопролитна/ Ще се впуснат, ще отидат?/ Не, начело - слънце ясно,/ Царски син - летец ги води...". Царският син е представен като грижовен стопанин, който обхожда своите владения, за да следи не само за благоденствието на народа, но и, в духа на сакрализацията на царската власт - за вярата на народа в Бога и царя.

Но по същото време темата за самолета се появява и в други стихотворения на Багряна, които влизат в канона на българската литература и в които концептуализацията на авиацията съдържа универсални философски идеи. В стихотворението "SOS" от стихосбирката "Звезда на моряка" на комуникацията с техническите средства на цивилизацията е противопоставена природността на човека, което сближава художествената концепция на Багряна с представата на М. Цветаева за истинния и неистинния свят:

Ето: ние сънуваме милионнотонните транзатлантически параходи

и океанските пълноводия.

           Тачим
стоетажните нюйоркски небостъргачи.
Мечтаем под песента на аеропланните перки,
танцуваме в ритъма на запалените мотори,
пред отворените предаватели вдъхновено говорим -
и заспиваме под успокоителните "ОК",
идещи от австралийските колонии...

Но в устата си усещаме още вкуса на дивия лов
и аромата на горска мед.
Душата ни се отваря в топлите нощи по сенокос,
изпразненото ни сърце намира още мъка за изгубената любов...

(Багряна 1973: 109)

Противоположна е концептуализацията на самолета в цикъла "Птицата с моторното сърце" от стихосбирката "Звезда на моряка" (1938), в който полетът на човека е осмислен като преодоляване на времето и пространството:

Лети, Лети!

За да забравиш скърби и неволи,
да скъсаш всички връзки и вериги.

Тук горе има: две стрелки -
височина и скорост,
едно сърце - сърцето на мотора,
една съдба - ръцете на пилота...

А долу -
какво сте вие, тъмни върхове планински,
какво сте, дребни селища човешки,
и вие, тънки нишки, земни пътища?

Къде са границите и държавите,
приятелите, неприятелите?

- Една земя,
- едно небе над нея!

Тук всичко земно губи от теглото си.
на тази шеметна, безбрежна висина.
Въздушната струя изтрива гънките, вдълбани по челото ми,
очите ми измива водопад от светлина.

Къде са тежките, горчивите ми грижи,
които ме душеха всяка нощ като морà,
и всеки ден верига нова на вратът ми нижеха?
- Като мъгли залепнаха по земната кора.

В прозирните вълни на етера безмерен,
на тези две опънити криле,
тук няма нито утре, нито вчера,
а долу е земята - стар географически релеф...

Наоколо е синьо, светло и широко.
Лети и пее птицата с моторното сърце
от облаците и орлите по-високо -
избрала сякаш други някой свят за цел.

И все едно - дали, изпълнена от радостна умора,
ще стигна там, задето устремена полетях -
или като случайните, пресекли атмосферата ни метеори,
ще пламна, изгоря и падна въглен или шепа прах!...

(Багряна 1973: 182-183)

Тази художествена идея се вписва в концепцията за машината през ХХ век, за коята пише Н. Стоянова: "(...) не материалността и утилитарността са определящи за машината, а именно заложеният в нея потенциал за освобождаване от материята, от зависимостта на субекта от физически наличния свят чрез представянето й като израз на стремежа на човека към метафизично познание на света" (Стоянова 2013: 194). Ще добавим, че в стихотворението на Багряна идеята да се скъсат всички земни връзки подсказва близост до художествената концепция на М. Цветаева, но концептуализацията на авиацията у руската поетеса е различна: в кода на Цветаева се свързват семантически поет и летец чрез идеята за издигане към Бога, но това издигане е подложено на съмнение10, въздухоплаването се противопоставя на полета на духа11. В стихотворението на Багряна мотивът за самолета се свързва с мотивите за странничеството, стихията, Амазонката (основни и в поезията на Цветаева): "Пространство, шир небесна, далечини мъгливи,/ от ранно детство вий помамихте очите ми,/ отровихте кръвта ми, неспокойно що прелива/ и тегли ме към вечно дирене и скитане" (Багряна 1973: 181). Лирическият "аз" на Багряна се отъждествява с птица, но това устойчиво сравнение получава допълнителен смисъл, влизайки в един семантичен ред с летеца, моряка, Дон Жуан:

Разбирам смътния копнеж и тайната ви жажда,
летци, моряци, вий, велики Дон Жуани,
които за живота земен чужденци се раждате -
деца на въздуха, простора, океана!

(Багряна 1973: 181)

Симптоматично е, че, ако в стихотворението "Царски син - летец" самолетът очертава границите на Царство България, в "Птица с моторно сърце" на него му се приписва способността да заличава всякакви граници: "Къде са границите и държавите,/ приятелите, неприятелите?/ - Една земя,/ - едно небе над нея!" (Багряна 1973: 182).

Оригинална митологизация на самолета откриваме в пътните бележки на Багряна "С бележник във въздуха" ("Златорог", 03.07.1936). Самолетът извиква в съзнанието на поетесата не мита за Икар, а митологичния образ на Пегас, при което летецът се съотнася със съвременния поет. Н. Стоянова споменава тези бележки във връзка със синхронизирането на поетичната творба с машината в поезията от 30-те години на ХХ век (Стоянова 2013: 209), но трябва да се подчертае, че подобно синхронизиране се оказва възможно именно чрез митологичния образ (в случая на крилатия кон). Интересно е и друго - в рамките на жанра митологизиращият дискурс придобива ироничен тон:

Ето - крилатият кон - Пегас на съвременния поет. Разперил блестящите си цинкови криле, кацнал за миг само на земята - да попасе сякаш малко от нашето зелено поле и да отлети отново, носейки на гърба си щастливия ездач в безкрайния лазур! Какво би рекъл древноелинският поет, който само във въображението си е яздил своя Пегас, ако видеше поета на ХХ век да лети над цялото земно кълбо със своя крилат кон и Олимп да му се вижда едва ли не като купа сено!

(Багряна 1936: 304)

В поезията от 30-те години, на страниците на сп. "Летец", се появява и темата за падането на самолета. Стихотворението на Асен Босев (кн. 1, 1938: 8) също тематизира конкретно събитие - катастрофата с пилота Васил Бенчев. За разлика от Ал. Божинов, който интерпретира подобно събитие в хумористичен стил, Асен Босев глорифицира летеца, загинал в полет, използвайки определението "смел полет", сравнението "като сребърна стрела", метафорите "слънчев син на небето", "и дълго птиците ще дирят в синевите/ изчезналия си крилат другар". Концептуализацията на самолета / летеца съдържа и сакрализиращи елементи: определението "свят" като характеристика на духа на пилота ("Но твоят дух - стрела към небесата,/ за нас ще бъде свят завет"), мотива за гибелта, победила смъртта ("защото твоят дух смъртта надви"). Идеята за победа на смъртта чрез самата смърт може да извика у читателя асоциации с жертвата на Христос ("смертию смерть поправ"). Наред с употребата на устойчивата метафора стоманена птица12 А. Босев създава и метафората с митологични конотации борба на Небето със Земята за летеца ("Земята черна грубо те откъсна/ от пазвите на родното небе").

През 30-те години литературата се обръща и към мита за Икар. В сп. "Златорог" (1936) Б. Болгар публикува разказа "Поглед към морето на един, който иска да мине за философ". Написан като бележки на курортист, разказът съдържа социокултурни наблюдения за еснафството във Варна, за ролята на курорта в житейската практика (който "изтръгва от обятията на грижите"), за "свещената" творческа леност, стимулираща философски разсъждения за морето ("велик образ на цялостна променливост"), движението, полета. В текста на Б. Болгар полетът на пеперудата поражда асоциации с полета на самолета, а летецът, сравнен не само с Икар, но и с Дон Кихот, се осмисля като въплъщение на божественото у човека:

Тази пеперуда ме учи на безумни подвизи срещу естеството, на каквито понякога и човекът е способен. Припомня ми за легендарния Икар, който умря, защото пожела да хвръкне; припомня ми за хоплита - маратонец от преди 25 века, който умря, защото искаше по-скоро да възвести една победна вест; припомня ми за подвизите на Дон Кихот: усилия, похарчени за нищо осезаемо, борби против една самоизмама, едно опиянение, един блян. Пред шемета на пеперудата земното в мене се усмихва презрително на божественото в мене и завижда.

(Болгар 1936: 357)

Митът за Икар намира в българската култура и национална специфика, превръща се в мит на националната култура. Н. Стоянова споменава публикуваните в сп. "Летец" разкази въз основа на легендата за майстор Манол: "Възнесението на майстор Манол - Синан ефенди" на Дим. Пенчев-Кардашев (1938, кн. 6) и "Криле на свободата" от неизвестен автор (1938, кн. 7-8), като отбелязва, че "машината в тези случаи функционира като метафора на свободата" (Стоянова 2013: 205). Вторият разказ включва диалог между майстор Манол и неговата любима Младена, в който се съдържа метафората човек - птица:

Кой може да прегази морето?
Птицата може, Маноле!
Птицата може, защото има криле.
Като си майстор, направи и ти криле (...).

Симптоматично е, че в българската легенда вертикалното движение - нагоре, към Слънцето - се замества от хоризонталното движение. Разказът на Манол за свободната земя отвъд Дунав стимулира жаждата на Младена за свобода: "Маноле, направи криле за двама ни! Как искам да идем в оная свободна земя, как искам!" (с. 14).

Темата за самолета се появява през 30-те години и в литературата за деца, в която е натоварена и с педагогическа функция. В приказката на Елин Пелин "Ян Бибиян на Луната" (1934) има цяла глава, разказваща за приземил се повреден самолет и участието на момчето в поправката му, заедно с последващия полет - награда. Главата мотивира желанието на героя да построи летателна машина, с която да полети до Луната13.

За концептуализацията на самолета в детската поезия има особено значение жанрът гатанка със своите функции - познавателна, дидактична и игрова. Образец на жанра е стихотворението на Е. Багряна "Гатанка":

Нямам аз глава, очи,
ни нозе, нито ръце,
а пък бие и бучи
в мен мотор вместо сърце.
Имам само две крила,
за нозе - две колела.
Птица не съм, а летя
като птица над света.
Нося хора и писма
вред по цялата земя.
Имам и за теб колет.
Името ми? ............

(Багряна 1960)

Стихотворението е построено по модела на фолклорната гатанка и се състои от две части - главна, наречена "въпросна" (или "метафорична"), която има предикативен характер и в която се задават признаците на обекта на гатанката, - и част, съдържаща отговора, назоваваща отгатвания предмет или явление14. В съответствие с тази структура в текста на Е. Багряна се изброяват някои признаци на зашифрования обект (самолета): мотор, колела, способност да превозва хора и поща. Отгатваният обект (самолетът) е закодиран както с помощта на конвенционалната (узуална) орнитологическа метафора самолет-птица15, така и с използването на оказионалната, авторска метафора самолет-човек, която може да се определи като антропоморфна. Като се има предвид, че "за митологичното мислене е първичен антропоморфният код" (Топоров 1983: 244), и че то е сходно с детското мислене, може да се каже, че Багряна има усет за детското мислене. (Техническата метафора човек-самолет - и в по-широк план човек-машина, характерна за поетиката на соцреализма, може да се разглежда като инверсия на антропоморфната метафора самолет-човек16).

Темата за авиацията присъства и в творчеството на Валери Петров. Неговата поема "Птици към север" (под псевдонима Асен Раковски), определена като поема за юноши (1938), е инспирирана от възхищението и възторга, завладели българско общество след успешния полет на папанинци към Северния полюс. Самолетът е интерпретиран като символ на прогреса, на мощта на човешкия ум, дух и воля, на победата на културното над природата. Той е доказателство, че и най-смелите мечти на човечеството (да полети) могат да се сбъднат. Самолетът е не просто технически продукт на човешката мисъл и ръце, но и особено продължение, особена реализация на човешкото - метафорите го антропоморфизират (както и в гатанката на Е. Багряна):

Витлата бърже се въртят
и четирите самолета
се смеят със моторен смях...

(Раковски 1938: 10)

За разлика от стихотворенията, които интерпретират успехите на авиацията в патриотичен дискурс, в поемата на В. Петров успехът на руските пилоти е осмислен в планетарен контекст, в духа на социалистическата идея за интернационализма - той е успех за всички хора:

....................................................

за радост на всички еднакви народи
различни по цвят,
за да се радват Саша и Поля,
Иван, Джон
и Жан от Франция.

(Раковски 1938: 11)

Своеобразно свидетелство за вдъхновяващата роля на този полет за налагането на самолета като лирически обект в поезията ни изобщо (за деца и за възрастни) е подобна поема на Н. Марангозов, публикувана в същата 1938 г. - "Полярна поема" ("Летец", 1938, кн. 5, с. 8-9). В поемата на Марангозов, както у Валери Петров, присъства идеята за самолета като постижение на човешкия дух. Възгласът "Да бъдем горди с името Човек!" отвежда към идеята на М. Горки от пиесата "На дъното", превърнала се в идеологема на съветската култура. Мотивът за интернационализма намира израз в изброяването на названия на градове в света, раси, социални и професионални съсловия:

Ало - ало - тук говори Северния полюс!
Чуйте, граждани
От Токио, Рио, Индианополис,
Седней, Калкута, и Париж!

.............................

Хора и братя от всички раси на земята:
Ескимоси и негри,
Матрози,
Пилоти,,
Учени,
Работници! (с. 8)

Позоваване на полета на Папанин откриваме и в детските стихотворения на Хр. Радевски от 40-те години, което показва, че събитието е особено смислопораждащо в творчеството на поетите със социалистическа нагласа, които се възхищават на постиженията на съветската държава.

Ех, да имам дружина стоманена
и голям лекокрил самолет,
че да кацна като Папанина
върху полюса - в сняг и лед. ("В далечни страни")

(Радевски 1944: 22)

В стихосбирката на Хр. Радевски "Наопаки" (1943) се появява стихотворението "Хитран-Мързелан", в което самолетът е атрибут на детските героизиращи фантасмагории за преодоляване на разстоянията:

И разправя Хитран,
че с един аероплан
се изкачил чак при звездите.
Преброил ги той,
този смел звездоброй -
точно сто милиона били те!

(Радевски 1943: 29)

Наред с тази концептуализация на самолета като универсално постижение на човешкия дух, през 40-те години, по време на Втората световна война, се усилва идеологизацията на авиацията. Стихотворенията на страниците на сп. "Летец" често са написани по "социална поръчка". За това говори посвещението към стихотворението "Предпролетна песен" на Цветан Чачановски - "На младите български летци" ("Летец", 1943, кн. 6), както и авторовата бележка "Това стихотворение, написано в деня на освобождението на България и посветено на младите подпоручици от Въздушни войски, произведени в този ден, беше прочетено от автора на обяда, в присъствието на Командира на В. В., на голям брой началници и новопроизведени офицери и получи възторжен отзвук" (с. 7). В текста самолетът е персонифициран, при което се използва превърналата се в поетично клише метафора "и в свойта горда песен моторите звучат". В дадения контекст значенията ‘неживо, ‘механизирано не се актуализират (за разлика от семантиката на самолета в поезията на символистите), самолетът се отъждествява с живото, младото и красивото (чрез сравнението "блестят като девойки във сватбена премяна/ машините красиви, от слънцето огрени" и метафората "стоманените птици (...) предвестници на пролет, на подвиг, красота"). В "граматиката на поезията" женският образ на самолета е мотивиран от женския род на думата "птица", която в множествено число се римува с "орлици" (една предсказуема рима). Метафората стоманена птица, както и в стихотворението на А. Босев, получава положителни конотации, като в рамките на политическия дискурс напомня символиката на стоманата в съветския политически дискурс (макар че идеологията на българския поет е противоположна на съветската). За идеологемите на официалната власт свидетелства изказването "извиват се ятата и пътят им бележи/ духът на Симеона в тез тъмни висини". Както в стихотворението на Г. Райчев, в текста на Чачановски е "нарисувана" новата карта на България, въплъщаваща националния идеал за обединение на всички български земи (изброяват се топонимите Струма, Дунав, Балканът, Марица, Егей, Добруджа, Охрид, Струга). Самолетът и свързаната с него гледна точка като че ли дават нови логически аргументи за актуализация на класическата възрожденска "видима" представа за родината, за родината като земя, която независимо от разстоянията между Дунав и Марица, Черно море и Вардар е по вазовски визуално обхватна и цяла. Глорификацията на летеца е закодирана и в мотива за любовта на народа към летците, който означава не само високия престиж на професията, но и превръщането на летците в национални герои: "Полетът ви безкраен един народ следи/ и любовта му жарка на вас е посветена..." (с. 7). В стихотворението на Борис Маковски "Песни за летеца" ("Летец", 1943, кн. 6) отново присъстват метафорите "пее стоманен мотор", "бяла птица", сравнението на летеца с орел. Полетът към небето се подчинява на идеологемата "в мир и в рат" и на патриотическия патос. Глорификацията на самолета е усилена от сакрализацията на звука на самолета с помощта на метафората "до Бога да възлезнат стоманени слова". Подобна сакрализация напомня религиозната символика на стоманата, присъща на иконографията (а в литературата можем да я открием у М. Цветаева в стихотворението "Бог" от 1922 г.: "Победа над ржавчиной-/ Кровью - сталью"), но в патриотичния дискурс на Б. Маковски тази символика не се актуализира и метафората остава немотивирана.

В края на 40-те и през 50-те години авиацията се концептуализира в духа на соцреализма, на социалистическата утопия. В стихотворението на Д. Декало "Марш на летците" ("Летец", 1947, кн. 6-7, с. 11) в социалистическия дискурс се вписват авторовото жанрово определение "марш", лозунгите ("Нагоре другари, нагоре/ през облаци сиви и дим"), изразите, съдържащи една от основните идеи на социалистическия дискурс - колективизма ("задружно във строй да летим", "ятата ни стройни", "задружни в ята да летим"). Текстът съдържа и идеологемата за битката с врага, изгражда образа на летеца - ас, който жертва живота си, за да унищожи врага: "с врага ред смъртта да се слеем"17.

В стихосбирката на Радевски "Мечтател" (1944) вече има поредица от стихотворения, свързани с мотива за самолета. "Челичени орли" е едно от най-популярните детски стихотворения на автора. Концептуализацията на самолета съдържа устойчивата метафора стоманена птица, събираща в едно паметта за човешката мечта по полет (да лети като птица) с мощта ("безкрайните ви сили") и несъкрушимостта на стоманата. Самолетът е образ на новите граници на свободата, придобити от човека, той оспорва пространства, доскоро подвластни само на стихиите (ветрове, вихри), внася в тях хармонията на овладяната природа. Това прави самолетите всеобщи любимци:

Ой, бръмчете,
ой, летете,
вий, орли челичени!
Няма птици по небето
като вас обичани.

(Радевски 1944: 14)

Във "Футбол на Марс" самолетът е осмислен като проява на епохалните открития на "човешкия гений разпален". При Христо Радевски самолетът, според нас, за пръв път в детската ни поезия е привлечен в реализирането на традиционната за нея тема за професиите ("Пилот", "Йордан Многопатилия", "Каква ли ще е най-накрая", "Ние сме бойна дружина"). Темата е функция на възпитателното овладяване на интимния детски копнеж по порастване, канализирайки го в руслото на социалните представи за детството като подготвителна фаза в живота на човека, за децата като утрешна смяна. След Радевски пилотът става обикната професионална перспектива на мечтаещото за порастването си дете в социалистическата ни поезия, която възприема образците на съветската култура (вж. съветския плакат на ил. 5). В съответствие със социалистическия дискурс са и метафорите полет, младо ято:

Искам аз пилот да стана,
да дружа с мотора!
Да летя
и с урагани
страшни да се боря! ("Пилот")

(Радевски 1944: 16)

Ил. 5. Съветски плакати

Ил. 5. Съветски плакати

Мечтата на лирическия "аз" да полети крие в себе си паметта за поведението на културния герой, докато моторът е носещият възрастово самочувствие технически субститут на изживяното ранно детско желание за вълшебен помощник. "Парашутист" продължава възпитателната експлоатация на темата, като самолетът вече е призван да аргументира и патриотични педагогически послания. Полетът във висините е абсолютното доказателство за мъжество и смелост, които обаче не са просто качества, изграждащи личността, а качества, служебно остойностени от потребностите на родината:

Нека вятър да ме вей!
Ще ме вей,
не ще ме гали я!...
От такива синове
има нужда днес България!

(Радевски 1944: 18)

През 50-те години на ХХ век самолетът се въвлича в идеологическото противопоставяне между социалистическото "свое" и капиталистическото "чуждо". В баснята на Хр. Радевски (публикувана в книга за деца) "Горилата и бомбата" (1953) е изобличена асоцииращата се с американския милитаризъм лишена от разум сила. Самолетът е вече само техническо средство, чието управление е продукт на навик и автоматизирани моторни умения, източник на измамно самочувствие за могъщество, част от всички изобретения на човешкия ум (Горилата), които в ръцете на примитивната воля могат да имат катастрофална употреба:

автомобил умееше да управлява,
да прави фокуси с мотоциклет
и с самолет
из въздуха да плава.
Известно е, че техниката повишава
и смелостта,
и гордостта,
крила на самочувствието дава
тя.

(Радевски 1953: 10)

На обратния полюс са "нашите" самолети. Стихотворението на Веса Паспалеева "Нашият самолет" (стихосбирката "Слънчице, здравей", 1953) започва с многозначителното:

Не носи бомбени товари
двукрилият ни самолет,
не срива градове и гари -
лети над мирното поле.

(Паспалеева 1953: 17)

Самолетът тук (а и в редица други стихотворения за деца) е реалистична мотивировка на пространствената гледна точка на лирическия "аз". Лирическият говорител се е издигнал високо, за да обхване епичните мащаби на социалистическото строителство в нова България. Мотивът за "мирния наш самолет", от който може да се обозре родната земя, извиква асоциация със стихотворението на Е. Багряна "Царски син - летец" - а това неочаквано сближение от своя страна подсказва за използването на едни и същи похвати на идеологическия дискурс в две противоположни политически системи/култури.

Самолетът в социалистическата поезия за деца запазва семантиката си на средство за заличаване на разстояния, този път обаче с предпочитани посоки - "братските страни" и разбира се, най-вече СССР. В детската поема на Е. Багряна "Самолет за Москва" (1953) интерпретацията на темата за самолета следва идеологизацията/митологизацията на самолета в съветската култура от дадения период, в която той символизира величието на СССР. Основната тема на поемата - любовта към СССР, към неговата столица Москва и към "бащата на народа" Сталин, - отговаря на политическата конюнктура и по-конкретно на идеологемата за българо-съветската дружба. Митологизацията на СССР като някакъв приказен свят е мотивирана от детския поглед на героя - български пионер, който лети на самолет "Илюшин" на екскурзия в СССР. В рамките на дадената авторова интенция се идеологизира самият самолет, именно като съветски18: "Но съветски самолет/ в славен борчески живот/ своите калил е сили" (Багряна 1953: 22). Някои фрагменти на текста напомнят реклама на съветската авиация: "млада, стройна, красива стюардеса обслужва пътниците с усмивка" (Багряна 1953: 24). На идеологизацията е подчинен и образът на съветския митничар: той е "страж на великата родина, бди врагът да не прекрачи границата"19 (Багряна 1953: 22). Подобна идеологизация на самолета напълно го лишава от семантиката, с която е натоварен в стихосбирката "Звезда на моряка". За съжаление, поемата "Самолет за Москва" е пример за това как талантливият поет може да се превърне в агитатор, който излага политически лозунги в стихотворна форма.

В детската поезия от 50-те години самолетът започва да се появява в художествения свят на творците и като играчка - В. Паспалеева "Към Рила", "Летовници" (стихосб. "Слънчице, здравей"), Л. Станчев "Синя въртележка" - което вероятно може да се тълкува и като свидетелство за трайното му усвояване в субкултурата на детството.

Особено значение за концептуализацията на самолета и на мечтата за полет в българската литература от социалистическия период имат две творби, които скрито се противопоставят на социалистическата идеология - романът на Л. Дилов "Пътят на Икар" (1979) и повестта на П. Вежинов "Бариерата" (1976)20. Тук няма да подлагаме на анализ споменатите произведения (те са привличали сериозно вниманието на литературните историци). Ще споменем само, че обръщането към мита в жанра научна фанатастика е проява на бягството на твореца от идеологията и възможност за поставяне на важни екзистенциални проблеми, а желанието на човека да полети - израз на отхвърлянето на еснафската и меркантилна действителност (чийто образ противоречи на идеологемата на социалистическата култура за справедливия обществен строй и щастливия живот).

В съвременната българска култура темата за авиацията преминава преимуществено в публицистиката и в исторически текстове, които в носталгичен тон възкресяват спомена за историята и успехите на българската авиация. Тези текстове често съдържат поетически метафори (вж. напр. "Летището с име на цвете" - Бориславов 2009).

Същият патос намира израз и в езика на скулптурата. Концептуализацията на самолета от скулпторите се проявява още през 20-те години на ХХ век: така например в сп. "Летец" е представена скулптурата на П. Рамаданов "Летец" (1924, кн. 3-4, с. 47). По времето на социализма се издигат паметници в прослава на съветски летци, загинали на наша земя през Втората световна война, или се поставят край наши градове самолети като знаци на успехите на българските пилоти и космонавти. Когато почитта към загинал авиатор и възславата на авиацията се изразява чрез самия модел на самолет, не може да се говори за концептуализация на авиацията. Като иконичен знак самолетът на постамент означава денотата ‘самолет’ и "говори" за ролята на авиацията в дадената страна (или в съвременната цивилизация). Ако до самолета има паметна плоча с имената на загинали летци, даденият артефакт ще означава и почит към паметта им. Червената звезда на самолета ще добави и значението ‘съветски’ към имената на летците. На някои паметни плочи (паметници) на парашутисти присъства и изображението на парашут: паметната плоча в Божурище на парашутиста полковник Стефан Калъпчиев, скулптурата във формата на парашут в с. Професор Иширково.

Ил. 6. Паметна плоча на полковник Стефан Калъпчиев в Божурище

Ил. 6. Паметна плоча на полковник Стефан Калъпчиев в Божурище

В наше време се издигат множество паметници на летци, които глорифицират летеца-ас от военновъздушните сили на Третото българско царство, чиито имена бяха табуирани по времето на социализма - възроди се паметта за Д. Списаревски, Богдан Илиев и за други загинали български летци.

Ил. 7. Паметник на летеца капитан Д. Списаревски - 2015

Ил. 7. Паметник на летеца капитан Д. Списаревски - 2015

Ил. 8. Паметникът на Богдан Илиев - скулптор Ал. Хайтов - 16.08.2016 г.

Ил. 8. Паметникът на Богдан Илиев - скулптор Ал. Хайтов - 16.08.2016 г.

Ил. 9. Паметник на военните летци от Третото българско царство в Казанлък

Ил. 9. Паметник на военните летци от Третото българско царство в Казанлък

Повечето паметници в прослава на авиацията или на загинали летци концептуализират авиацията чрез устойчивата в различни текстове на културата метафора летец - птица (орел) или чрез образа самолетното витло, превръщащо се в символ на самолета. В последните години, наред с паметниците на български и съветски летци, се издигат и паметници или се поставят паметни плочи на чужди летци, които променят представите за враг и приятел на България: паметната плоча на немския летец, паметникът на американските летци.

Ил. 10. Паметник на летците изтребители

Ил. 10. Паметник на летците изтребители

Тези паметници по идея би трябвало да помирят някогашните врагове (в духа на идеята "мъртвият не ни е враг"), но се случва обратното - разгарят се идеологически спорове, тоест, метафорично казано, битката между летците продължава.

Темата за авиацията в българската скулптура намира израз и в скулптурите на Икар в различни български градове: "Икар" пред Община Варна, "Майстор Манол" - българският Икар - в Разград.

Ил. 11. Скулптура "Икар" пред Община Варна. Скулптор Альоша Кафеджийски

Ил. 11. Скулптура "Икар" пред Община Варна. Скулптор Альоша Кафеджийски

Ил. 12. Скулптура "Майстор Манол" в Разград

Ил. 12. Скулптура "Майстор Манол" в Разград

Възкресяването на легендата за майстор Манол показва, че митът за българския Икар е константа на българската култура. Специфично българската интерпретация на мита за Икар се проявява най-ярко в скулптурата на Икар в Хасково на скулптора Господин Тенев, която осмисля чрез мита една от отрицателните черти на българския национален характер - завистта. Идеята за завистта, която спира полета на човека, е визуализирана чрез образа на скелет, който дърпа крилете на Икар.

Ил. 13. Скулптура на Икар - символ на българската завист - в Хасково. Скулптор Господин Тенев

Ил. 13. Скулптура на Икар - символ на българската завист - в Хасково. Скулптор Господин Тенев

Въз основа на направените наблюдения над концептуализацията на авиацията в българската литература/култура можем да направим следните изводи:

Въпреки отсъствието на темата за авиацията в българската литература от началото на ХХ век и епизодичния интерес на обществото към това постижение на техническия прогрес, в следващите десетилетия (20-те и 30-те години на века) функционирането на специализирана преса за авиацията (сп. "Летец") и все по-честото обръщане на писателите към темата за самолета / пилота свидетелстват за засилената концептуализация на авиацията в българската култура.

Митът за Икар, останал непотърсен от българските творци в началото на ХХ век, се актуализира след 20-те години на века. Активното осмисляне на авиацията не може да не възкреси митологичния сюжет, който въплъщава универсален културен концепт: мечтата на човека да полети като птиците. Българската култура придава на мита и национална специфика, създавайки сюжета за майстор Манол и осмисляйки полета като стремеж към свободата. Независимо от това, че митът за Икар се изтласква извън културната памет в определена социокултурна ситуация (социалистическия период), той живее в съзнанието на българския творец и намира своята интерпретация в жанра на научната фантастика. Обръщането към мита за Икар в съвременната скулптура показва, че той се е превърнал в константа на националната култура.

Авиацията, в сравнение с другите технически средства за пътуване, в най-голяма степен се поддава на идеологизация, тъй като тя не е само превозно следство, а се използва и за военни действия . Постиженията в авиацията се превръщат в символ на надмощие на една страна над друга, на една политическа система над друга - вследствие на което универсалният концепт се превръща в национална и политическа идеологема. Споменатата идеологизация се проявява в българската литература както по времето на Царство България, така и по времето на социализма, когато патриотичната идея е заменена от идеята за "големия брат" и успехите на съветската военна авиация и на космонавтиката.

От поетическите текстове за авиацията/самолета в българската литература можем да извлечем дефиниции на самолета и летеца: самолет - ‘птица’ (‘орел’), ‘орлица, предвещаваща пролет’, ‘девойка в сватбена премяна’, ‘пеперуда’, ‘Пегас’, ‘сеяч’, ‘певец’, ‘машина-човек’; пилот - ‘Икар’, ‘птица’ (‘орел’), ‘царски син’, ‘Дон Жуан’, ‘Дон Кихот’, ‘поет’. Някои от тези значения са устойчиви в европейската литература/култура, други се пораждат само в текстовете на отделни български поети.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Във Философския факултет на Загребския университет са проведени няколко конференции в рамките на проекта "Речник на културата на ХХ век" (Zagrebački pojmovnik kulture 20. stoljeća) - продължение на труда на загребските русисти "Pojmovnik Ruske Avangarde". [обратно]

2. По идея на проф. Е. Фарино в Полша бяха организирани две научни конференции в рамките на проекта "Мотивика и митологемика": "Связь и транспорт в быту, в языке/культуре, в искусстве/литературе" (гр. Шедлце / Siedlce, Полша, 1996) и "Семиотика средств связи (говорить - писать - почта - телеграф - телефон - e-mail) в быту и в искусстве/литературе" (Варшава, 2001 г.). [обратно]

3. Изследване на семантиката на самолета в поезията на Ал. Блок вж. в Чавдарова, Маринова-Петрова (2015), както и съпоставка на стихотворението на Ал. Блок "Авиатор" със стихотворението на В. Брюсов "К полетам" вж. в Чавдарова (2016). [обратно]

4. Джузепе дел Агата анализира поетиката на футуризма в стихотворението на Маринети, общуването на италианския футурист с български поети и дейци на културата, като търси и елементи на футуризъм в творчеството на Гео Милев (Агата 2010); Г. Господинов предлага своя иронична интерпретация на явлението "български футуризъм" ("Нерде Ямбол, нерде Стамбул") и на скоростта по балканските пътища (Господинов 2012). [обратно]

5. Към заглавието има бележка, че това е първото българско стихотворение за авиацията. [обратно]

6. Водосветът на това тържество дава отговор на въпроса за отношението на Църквата към авиацията: известно е, че Църквата реагира отрицателно на много явления на техническата цивилизация (а самолетът позволява на човека да се издигне до пространството, отредено на Бога - да си спомним използването на полетите в космоса като аргумент против религията от страна на атеистите), но, същевременно, Църквата се приобщава към новите явления и застава до институциите на властта в името на своята социална позиция. [обратно]

7. Превръщането на думата "орел" в орнитологична метафора на летеца е мотивирано не само от мястото на понятието ‘орел’ в йерархията на отношенията към категорията ‘птица’ (вж. Вежбицка 1996), но и от паметта за митологичната символика на орела и значенията му ‘царственост’, ‘власт’ в емблематиката на царската институция. Думата "орел" се трансформира в "орляци" във военната терминология - като название на формированията на военните летци. Названието "орляци", метафорично по своя генезис (съдържащо значенията ‘сплотеност’ и ‘сила’), във функционирането си като военен термин е с отслабена метафоричност и затова тя трябва да се "припомня" чрез различни епитети. [обратно]

8. Интересно е, че символистът Ал. Блок също използва неологизъм в стихотворението си "Авиатор" - "летун", - което го сближава с футуристите. [обратно]

9. Вж. изследването на Н. Георгиев (1992). [обратно]

10. В стихотворението "Бог" от 1922 г.: "Все под кровлею сводчатой/ Ждали зова и зодчего./ И поэты и летчики -/ Всe отчаивались". [обратно]

11. В "Поэма воздуха" от 1927 г.: "Не жалейте летчика! /.../ Курс воздухоплаванья/ Смерть, и ничего/ Нового в ней...". Амбивалентността на концептуализацията на самолета в поемата на М. Цветаева разкрива М. Гаспаров (2001). [обратно]

12. Може би е интересно да се отбележи, че наред с тази метафора съществува и метафората "платнена птица", използвана за ранните самолети, чиято конструкция е обвита с плат. Употребата й нееднократно се среща в сборника с разкази "Вечните часови" на Капитан Енгезки (1943), чиито сюжети разказват случки и събития от Балканската и Първата световна война. Паралелът между вариантите "стоманена птица" и "платнена птица" като определения на самолета подсказва особената метафизична семантика на "стоманена птица" (мощ, твърдост, неунищожимост), отвеждаща далеч над материала, от който е направен самолетът (който, както знаем, не е от стомана). [обратно]

13. Десетина години по-късно мотивът за юношата, направил самолет (безмоторен), се повтаря в разказа "Крилатият Данко" (1943) на Георги Караславов. [обратно]

14. Вж. речниковата статия на И. Седакова и С. Толстая (1999). [обратно]

15. Устойчивостта на метафората самолет-птица, която може да се обясни с митологичния архетип Икар, се проявява и в жанра гатанка - освен в стихотворението на Багряна, тази метафора откриваме и в друга гатанка за деца: "Не е птица, а лети,/ не е бръмбар, а бръмчи". [обратно]

16. Към тази техническа метафора ме насочи Н. Черняева, като я илюстрира с популярната през 1930-те години в СССР песен "Маршът на авиаторите": "Мы рождены, чтоб сказку сделать былью,/ Преодолеть пространство и простор,/ Нам разум дал стальные руки-крылья,/ А вместо сердца - пламенный мотор" (...). [обратно]

17. Попадането на образа на летеца-ас (жив таран) в текстовете на официалната култура през социалистическия период е подчинено на идеологически критерий: обречен е на забрава подвигът на летеца Списаревски, който защитава небето над София от американските бомбардировки на 20.ХІІ.1943 г. [обратно]

18. Подобна идеологизация на самолета противоречи на неговата концептуализация като постижение на цялото човечество, в съответствие с идеята за интернационализма, в българската поезия от 30-те години на ХХ век. Това говори, че и в българската литература намират израз чертите на двете култури, характеризирани от В. Паперни (1985). [обратно]

19. Вж. анализа на концепта "часовой" в съветската култура в статия на Н. Черняева (2016). [обратно]

20. В доклада, изнесен на Международната научна конференци в Загреб (17.-19.06.2016) "Неомифологизм", не беше спомената "Бариерата" (най-вече с оглед на ограниченото време), но в дискусията след доклада Олга Буренина зададе въпрос за произведението на П. Вежинов, оказало силно въздействие върху читателската публика в СССР. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Багряна 1936: Багряна, Е. С бележник във въздуха. // Златорог, 1936, 3 юли.

Багряна 1938: Багряна, Е. Гатанка. // Е. Багряна. Звездички. Стихотворения за деца. София: Хемус, 1938.

Багряна 1953: Багряна, Е. Самолет за Москва. София: Български писател, 1953.

Багряна 1960: Багряна, Е. Орлякът излита. София: Български писател, 1960.

Багряна 1973: Багряна, Е. Избрана лирика в два тома. Том 1. София: Български писател, 1973.

Балан 1939: Балан, Вл. Книга за летците. София, 1939.

Болгар 1936: Болгар, Б. Погледи към морето на един, който иска да мине за философ. // Златорог, 1936, с. 364-361.

Бориславов 2009: Бориславов, И. Летището с име на цвете. // Роден край, 2009 <http://history.rodenkrai.com/new/bylgarska_aviaciq/bojurishte_-_letishteto_s_ime_na_cvete.html> (28.11.2016).

Вежбицка 1996: Вежбицка, А. Прототипы и инварианты. // А. Вежбицка. Язык. Культура. Познание. Москва, 1996, с. 201-231.

Гаспаров 2001: Гаспаров, М. Л. "Поэма воздуха" Марины Цветаевой - опыт интерпретации. // М. Л. Гаспаров. О русской поэзии. Анализы. Интерпретации. Характеристики. Санкт Петербург, 2001, с. 150-175.

Георгиев 1992: Георгиев, Н. От "ще си викна песента" до "аз искам да напиша днес поема" (Из "Тезиси по българска историческа поетика"). // Н. Георгиев. Сто и двадесет литературни години. София: Век 22, 1992, с. 286-308.

Гербов 2012: Гербов, К. Летец рисува самолети над България. // Форум "Наука", 2012 <http://www.chitatel.net/forum/topic/13375-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%86-%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/> (28.11.2016).

Господинов 2012а: Господинов, Г. "Crescendo" - провинцията като авангард. // Българският литературен модернизъм, 2012 <http://bgmodernism.com/Nauchni-statii/georgi_g> (28.11.2016).

Господинов 2012б: Господинов, Г. "Crescendo" - провинцията като авангард". // Доклад на научната конференция "Българският модернизъм - единения и разриви" - 15.ХІ. 2012.

Дел Агата 2010: Дел Агата, Джузепе. Поемата на Маринети "Дзанг Тумб тумб". // Литературен вестник, 2010, бр. 14, с. 9-12.

Желтова 2007: Желтова, Е. Л. Культурные мифы вокруг авиации в России в первой трети ХХ века. // Труды "Русской антропологической школы": Вып. 4 (часть 2). Москва: РГГУ, 2007, с. 163-193.

Паперный 1985: Паперный, В. Культура "Два". Ann. Arbor: Ardis, 1985.

Паспалеева 1953: Паспалеева, В. Слънчице, здравей. София: Народна младеж, 1953.

Радевски 1943: Радевски, Хр. Наопаки. София: Перун О.О Д-во, 1843.

Радевски 1944: Радевски, Хр. Мечтатель. София: Христо Г. Данов О.О. Д-во, 1944.

Радевски 1953: Радевски, Хр. Басни. София: Български писател, 1953.

Раковски 1938: Раковски, А. Птици към Север (Полетът Шмидт). София: Д. Чилингиров, 1938.

Седакова, Толстая 1999: Седакова, И. А., Толстая, С. М. Загадка. // Славянские древности. Этнолингвистический словарь под ред. Н. И. Толстого. Том 2. Москва, 1999, с. 233-237.

Стоянова 2013: Стоянова, Н. Образи и употреби на времето в българската литература (върху поезията и белетристиката от 20-те и 30-те години на ХХ век). Дисертация за присъждане на научната степен "доктор по филология". София, 2013.

Топоров 1983: Топоров, В. Н. Пространство и текст. // В. Н. Топоров. Текст: семантика и структура. Москва, 1983, с. 227-284.

Чавдарова, Маринова-Петрова 2015: Чавдарова, Д., Маринова-Петрова, М. Семантиката на техническите средства за пътуване в лириката на Блок. // Електронно списание "Литермедия" - Шумен, 2015 <http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=download_file&ide=199&file=statiq_blok_red1.doc> (2015).

Чавдарова 2016: Чавдарова, Д. К вопросу о концептуализации самолета в лирике русских символистов: поэтическая реплика В. Брюсова на стихотворение А. Блока "Авиатор". // Проблемы языка, перевода и литературы. Сборник научных трудов. Серия "Язык. Культура. Коммуникация", вып. 19, Нижний Новгород, 2016, с. 243 - 251.

Черняева 2016: Черняева, Н. Г. Концепт "часовой" в романе В. Войновича "Жизнь и необычайные приключения солдата Ивана Чонкина". // Проблемы языка, перевода и литературы. Сборник научных трудов. Серия "Язык. Культура. Коммуникация", вып. 19, Нижний Новгород, 2016, с. 252-259.

 

 

© Дечка Чавдарова, Младен Енчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.12.2016, № 12 (205)