ВИШНАТА

Цветан Ангелов

web

“Копеле, Елена е най-якото гадже в цял Тексас!” - написах го на стената в моята стая. С черен маркер върху латекса.

Елена живееше в съседния блок. Аз живея в Люлин, суперскапан квартал. Всеки ден я гледах как отива на даскало. Чудех се как да я обработя така, че да ми пусне. Все нещо ставаше и не можех да я заговоря. Мразех я, защото ми изглеждаше надута. Ама е яка п...а!

След като завърших училище, започнах бачкане в един ресторант на спирката. Откачих се от казармата за малко, смятах никога да не ходя. Една вечер тя дойде с техните в ресторанта. Майка й и баща й също съм ги виждал. Баща й беше пич. Той ме заговори (също ме е виждал) и така се запознах с Елена. После като се видехме с нея, се поздравявахме. Мислех си, че и тя си пада по мен.

В квартала се въртяха само дроги. Всички пушеха, някои се друсаха и с по-тежко. Аз реших да й покажа, че съм нещо повече от другите, макар че бях само на деветнайсет - слушах рап, обаче качествен. Бачках, за да си купя някаква кола. Исках да спра пред нейния вход, да й свирна отдолу и тя да слезне. Къде щях да я водя, си е моя работа, обаче в колата исках да има яки тонколони, за да се кефиме!

Баща ми (срамувах се от него, защото е селянин) ми уреди едни кинти и вече бяхме говорили с едни пичове да ми вкарат едно голфче от Германия. Само че ни трябваше инвалид, на когото да припишем колата, за да не плащаме мито. Баща ми можеше да ми уреди и това. Започнах да усещам, че и той искаше да сложи ръка на голфчето. Нервите ми скочиха отпред и се скарахме. Казах му, че няма да го пипне с пръст. Той отстъпи, защото съм инат. Само че ми искаше услуга, за да ми намери инвалида. Услугите убиват по-бързо от куршумите, казваше Карлито Бриганте в един як филм. Баща ми успя да измисли голяма гадост! Искаше да се кача на вишната зад блока и да набера една кофа. По-лайнарска работа не съм чувал! Нарочно го направи, но не знам защо. Хвърлих му десет лева да си ги купи от пазара, а той се обиди.

- Аз мога да се моля на тоя и оня за инвалид, нали?! Искам да обереш вишната!

Отрязах го да бера вишната и той ме отряза да ми намира инвалид. Пичовете ми се обадиха, че след един ден колата ще пристигне. Побърках се! Егати тъпите вишни! Най-накрая клекнах и му казах на “шести номер”, че ще му набера скапаните вишни, ако ми намери до утре инвалида.

Не исках да се качвам на дървото! Можеше да ме види някой. Можеше Елена да мине и аз какво? - като някой тъпак си обирам вишните зад блока, все едно нямам пет лева да си купя. А тя е квалитетно гадже. Исках, като се стъмне, да ги обера, обаче тогава пък нямаше как да ги виждам, освен с фенерче.

Качих се по светло. Казах на баща ми да не идва, за да не го види някой под дървото и да се сети, че аз съм горе. Пич, през това място минаваше всеки от квартала! Първи мина Кокала - най-големият наркоман, лайно и клюкарка. Ако ме видеше, нищо чудно да ме пусне и в мрежата! Тъкмо бях почнал да се катеря и се появи тоя гъз. Качих се на спринт. Добре, че съм лек, щото се бях хванал за ебаси клончетата! Кокала дойде под дървото и погледна нагоре. Сигурно беше ме чул и ме е помислил за котка. Тъпото копеле двайсет минути гледаше към мен с наркоманската си физиономия. Изтръпнах. Аз не го гледах. Държах се едва ли не за листата на върха и си трайках.

Когато Кокала си тръгна, започнах да бера вишни. Бързах да свърша и да изчезвам. Тогава дойде баща ми.

- Баща ми - казах му, - отивай си вкъщи!

- Майка ти я е страх да не паднеш.

Псувах през зъби, ама нямаше как. Мислех си как ще мине някой и ще го види, и после всички щяха да разберат, че аз съм на дървото!

Така и стана. Иванов - комшията, се развика от балкона да слизам от вишната. Какво ли не каза - крадец, мръсник, хайдук и т.н. Аз му извиках да млъкне, щото ако се кача при него, ще му счупя ченето. Стана един цирк! Баща ми му обясни и се разбрахме - не ме бил видял и не разбрал кой е на дървото. Братче, остави другото, ами искаше и на него да му набера. Пенсията не му стигала - оправяй се, бе пич! Не можел де се качи - мен какво ме интересува? Да дойдат децата ти от Щатите да ти берат вишни. Вишни! Да беше нещо друго... Като си взема колата, fuck off на останалото!... Баща ми се заинати - брах и на комшията. Всички разбраха, че бера вишни. Ръцете ми изтръпнаха. Как не паднах, не знам. Само дето не разбрах за какво толкова са им тия вишни? За компот. Абсолютна селяния! Мислих си, че с Елена никога няма да правим компоти.

Когато берях на Иванов вишните, дойде Елена. Тя каза нещо на баща ми. Той я потупа бащински по гърба. Станах червен като вишна! Беше ми подадена още една кофа. По-късно разбрах, че баща й - пича, ме е видял и я е изпратил.

След време вече карах чисто нов голф. С Елена не тръгнах. То се знае защо - защото не й набрах скапаните вишни. Проста селянка! После не знам кой ме е разпространил в целия квартал, но ако го хвана, ще му счупя главата! На баща ми не говоря! Само си слушам рап на МР3-ката. И без това ми вика, че съм кисел рапър! Най-много мразя обаче надписа в стаята ми и да ми викат Вишната! Ще ти изкълча свивките, ако ми кажеш така!

© Цветан Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2008, № 5 (102)