ИВАН УМЛЕНСКИ - НЕУМОРНИЯТ СЪБИРАЧ НА НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО
90 години от рождението на езиковеда, етнографа и фолклориста

Благой Ранов

web

Наред с имената на акад. Йордан Захариев и проф. Йордан Иванов, ревностни изследователи на Кюстендилския край, стои името и на езиковеда, етнографа и фолклориста, публициста и учителя Иван Умленски.

Иван Умленски е роден на 23 декември 1917 година в град Кюстендил. Родът на баща му идва от Македония - село Умлено, Лехчевска околия, и се установява в Кюстендил. Майка му е от кюстендилското село Багренци, разположено в полето край река Струма. През 1936 година завършва Кюстендилската гимназия и записва славянска филология в Софийския университет. През 1940 година се дипломира с отличен успех. Следват години на учителстване в Асеновград, Ксанти - Гърция, село Летница - Ловешко, Велес - Македония (1943-44).

През лятото на военната 1944 година Умленски е назначен за лектор по български език в университета в Загреб, но военните събития в Европа стават пречка той да не замине. Преподава в учителските институти във Велико Търново и Кюстендил. След закриване на кюстендилския институт е учител в кюстендилските гимназии: Първо средно мъжко училище, Политехническа гимназия и Вечерно средно училище. Работи последователно в тях до пенсионирането си през 1965 г.

Дълги години е зам.-редактор на списание "Педагогически бюлетин", сътрудничи на в. "Учителско дело". Носител е на орден "Кирил и Методий" - ІІ степен.

Още по време на студентските си години Ив. Умленски проявява траен интерес към етнологията, диалектологията и фолклористиката и първата му изследователска работа е дипломната - "Бит и говор на с. Агренци, Кюстендилско", която защитава пред акад. Стоян Романски, едно от светилата в българската фолклористика.

През 50-те години на XX век една творческа среща с проф. Стойко Стойков, известният езиковед и диалектолог, определя по-нататъшната научна съдба на Ив. Умленски. Той пълноценно се отдава на изследване на диалектите в пребогатия на тях Кюстендилски край и продължава започнатото като студент. Така насърчен, в продължение на седем години, през летните ваканции, Умленски обикаля близо 116 села от Кюстендилска околия и прави записи на диалектите, бита и традициите на хората, живеещи в тези селища.

При диалектоложкото изследване на тази огромна област Умленски прилага един нов метод на изследване - лингвогеографията, като търси единството и разнообразието на Кюстендилския диалектен регион.

И през 1965 година под редакцията на проф. Стойко Стойков излиза монографията "Кюстендилският говор" (София, 1965, 282 стр.). По този начин се слага началото на академичната поредица "Трудове по българска диалектология". Монографията съдържа и речник с 3500 диалектни думи и е един от най-богатите речници на отделна диалектна област у нас.

Ето какво пише Максим Сл. Младенов: "Изследването на Ив. Умленски върху кюстендилския говор е показателно в много отношения. То възражда традицията в изследването на българските учени Л. Милетич, Ст. Младенов, К. Мирчев, Цв. Тодоров и други, а проучването му се появява след 25-30-годишен вакум. Но Иван Умленски не възобновява просто традицията, той я обогатява и я издига на по-високо равнище.

Интересът към изследването на Ив. Умленски е естествен и се дължи на няколко причини: в географския обхват на говора (в него е включен говорът на 116 селища, от които той лично е събрал материала); в изключителното богатство на анализирания диалектен материал; в прилагането на нови методи (и на първо място на метода на лингвинистичната география); в особеното внимание, което е отделено на синтаксиса, лексиката и словообразуването на говора; в изтъкването на някои развойни тенденции, които авторът е успял да долови при анализа на диалектния материал".

Задълбочени и безценни са антропонимичните изследвания на Ив. Умленски в Кюстендилския регион за българската ономастика. През 1971 година излиза неговата брошура "За хубаво име" (Кюстендил, 1971 г.), "която е едно оригинално изследване в личноименната система на Кюстендилско." (М. Младенов).

Продължавайки в тази насока, през 70-те години той успява да събере в три тома един обемист труд с около 28 000 думи под наслов "Местни имена в Кюстендилско". За съжаление поради липса на средства и досега този внушителен труд не е отпечатан, и чака издателя си в Държавен архив - Кюстендил. Според Максим Сл. Младенов това е едно от най-обемните изследвания от този род в България.

През 1985 година, със съдействието на Дирекция Държавен архив - Кюстендил, Ив. Умленски издава брошурата "За имената на селата в Кюстендилско и на гр. Кюстендил", а това са извадки от голямата книга "Местни имена в Кюстендилско". Интересното в книгата е, че в новото издание авторът не само тълкува имената на град Кюстендил, но се разпростира и върху целия Кюстендилски регион.

"Имената на другите селища от предишната Кюстендилска околия са оставали извън погледа на изследователите. С издаването на тоя труд искаме да запълним тази празнота, да отговорим на засиления напоследък интерес и да дадем подтик за краеведски изследвания. Трудът може да служи като помагало на учителите в урочната работа, както и в кръжоците по история..." Това пише в предговора на брошурата историкът Денчо Митев.

"Селата в Кюстендилско - казва авторът в книгата си - са над сто. Имената им са образувани по твърде разнообразни начини обикновено още преди векове. Те не са давани случайно и произволно, а винаги в някаква конкретна връзка, която на времето си е била ясна. Но по-късно тази връзка е избледняла и в много случаи забравена. А хората все пак са искали да знаят защо селото им се нарича така. Именно това поражда появата на легенди и предания, които по своему обясняват значението на селищата. Научната истина за произхода и значението на тези имена може да се установи чрез езиков и културно-исторически разбор".

Иван Умленски работи трайно и всеотдайно и в сферата на фолклористиката и етнографията. Той е събрал над 2 000 гатанки от Кюстендилско, и като се знае, че най-богатият сборник с български гатанки съдържа 3 500 гатанки, можем да си представим упоритостта, неуморимостта и всеотдайността, с която той успява да събере и съхрани мъдростта и културата на хората от този край на България. За съжаление и този труд все още чака своя издател.

Интерес представлява и изследването на Ив. Умленски "Народният бит в Кюстендилско някога и сега". Върху него той работи почти през целия си живот, обикаляйки селата и паланките на региона, задълбочено наблюдава, за да го съхрани за поколенията.

През 1950 година той издава и първата история на детската литература, носеща името "Тезиси по детска литература", а през следващата година Историята претърпява второ издание.

Иван Умленски, с възрожденски плам на събирач, тълкувател и изследовател, съхрани в националната съкровищница мъдростта на Кюстендилския край. Името му ще остане като пример за безпределна отдаденост към българския бит и култура, за тяхното съхраняване и национална индетичност.

© Благой Ранов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.01.2008, № 1 (98)