УНИКАЛЕН ПРИНОС КЪМ БЪЛГАРИСТИКАТА

Боби Бобев

web

На 2 ноември 2007 г. в големия салон на БАН се състоя презентация на едно от последните издания на академичното издателство "Марин Дринов". Своя път към специализираната научна аудитория и към по-широката публика пое Горанско-албанският речник в обем от 1383 страници с автор Назиф Докле. Мнозина вероятно ще се запитат какво точно означава това издание, затова нека дадем думата директно на автора чрез част от неговото обръщение "Към читателя" на български език (с. 11-16):

"В общините Шищавец и Запод, окръг Кукъс, Североизточна Албания, се намират селата Борйе, Църнелев, Кошарищ, Очикъл, Орешк, Оргьост, Шищавец, Пакищ и Запод. Те са част от областта Гора, която се простира в падините на Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония.

В тези девет села в Албания живее компактно помохамеданчено население от български произход, което и днес говори български диалект. Неговите членове сами се наричат нашинци или горани...

Местните хора определят говора си, който принадлежи към крайните български говори в Северозападна Македония, като нашjнски или горански... Лексикалният фонд на говора е предмет на речник, назован като нашке-албански, който съдържа около 43 000 думи и изрази".

Презентацията бе открита и ръководена от акад. Ячко Иванов, директор на Академичното издателство "Марин Дринов". Речникът бе представен от ст.н.с. I ст. д.ф.н. Васил Райнов - директор на Института за български език при БАН. Той подчерта значимостта на изданието, хвърлящо изобилна светлина върху особеностите на един местен говор, представляващ част от българския езиков ареал в най-западните му зони. Речникът ще бъде истинско откровение за специалистите в езикознанието и ще им даде богат материал за работа и заключения.

Нека ми бъде позволено едно лично отклонение. Преди повече от три години, в битността ми на български по-сланик в Албания, аз бях информиран, че резултатът от многогодишния труд на Назиф Докле е вече налице и че той смята за най-логично речникът да бъде издаден в България. Обърнах се с нарочно писмо към акад. Иван Юхновски, председател на БАН, с молба за съдействие. Очевидно значимостта на подобно издание бе преценена по достойнство и бях насочен към пряк контакт със ст.н.с. I ст. д.ф.н. Васил Райнов. По този начин работата попадна точно там, където трябваше, в Института за български език при БАН. Последваха срещи на автора и консултации със съответните специалисти, необходимото заключително оформяне на труда, пълно разбиране и съдействие от страна на Академичното издателство и речникът достигна до читателя в едни сравнително кратки срокове.

Несъмнено интересът към това уникално издание от страна на езиковедите ще е огромен. Този речник обаче има стойност и в едно друго измерение, което не може да се подмине. Близо столетие на дневен ред стои въпросът за българите в Албания и той неизменно е бил тема в двустранните ни отношения. Историческите превратности са оставили в албанска територия наши сънародници, живеещи най-общо в три района по границата - Гора, Голо бърдо и Мала Преспа. Това население в исторически план е било неотделима част от възрожденската ни нация и чувството му за идентичност в миналото е вън от всякакво съмнение - книгата на ст.н.с. I ст. Светлозар Елдъров "Българите в Албания", илюстрирана с изобилен документален материал, хвърля достатъчно светлина върху проблема, а има и други данни и изследвания за по-ранни периоди. Съществуването на Федеративна република Македония като част от Югославия след 1944 г., конюнктурни, антинационални и вредни по дълбоката си същност решения на комунистическия режим у нас и целенасочена и продължителна пропагандна дейност деформират до голяма степен нещата и днес това население в Албания е раздвоено в своите чувства между България и Македония. Все пак е факт, че там съществуват дружества на албанските граждани с българско самосъзнание, които са наясно с истината за своя корен. Горанско-албанският речник е събитие и в това отношение, защото недвусмислено доказва езиковата, а оттам - и националната принадлежност на тези хора.

Нека отдадем накрая заслуженото и на автора на речника, посветил много години от живота си за неговото създаване. Назиф Докле принадлежи към известен род от Гора и е роден през 1945 г. в с. Борйе. Завършва Художествения лицей в Тирана, специалност скулптура, после следва във Висшия педагогически институт в Шкодра, специалност албански език и литература. Дългогодишен и нееднократно отличаван учител, методик, инспектор и главен инспектор по образованието в окръг Кукъс, той се е изявявал още и като сценограф и режисьор, а продължава и до днес да е отговорник на окръжния музей. Изследователската му дейност включва много материали от областите на историята, езикознанието, етнографията, но несъмнено Горанско-албанският речник е най-значимото му творческо постижение. Затова съвсем естествено прозвуча решението той да получи специален диплом на БАН за принос към българистиката, обявено от акад. Константин Косев, зам.-председател на Академията.

© Боби Бобев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 1
© Електронно списание LiterNet, 10.05.2008, № 5 (102)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 1.