ВЯТЪР В КОСАТА

web

- 1 -

Когато си сам и търсиш пътя към себе си
Оглеждаш се наоколо, но не виждаш нишката
Изключваш сетивата си, отрязваш инстинктите
Яхваш любимото си изсушено листо
И отплаваш в нажежения въздух между тополите
Улавяш вятър в косата си
Заключваш го в този затвор
И слушаш безкрайната му приказка за всичко
През което е минал, но никога не е спрял
И осъзнаваш, че за теб има само една посока
И ти си като вятъра - ограничен в стремежа
Да надбягваш сянката си
А всъщност си облагодетелстван -
Вятърът няма сянка
По-бързо и по-бързо и по-бързо и по-бързо
Докато накрая се материализираш
И се блъснеш в някое стъбло
До твоята пейка
И тогава разбираш - всъщност си щастлив, щастлив
Щастлив...

© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Алексей Видински. Живот като строшено огледало. София, 2005.