Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЖДАНЕ
web
Земята меря с крачки -
като килия тясна
плоско
след себе си унило влача
душата си - топящ се
восък
Маските редя в пасианс
цепнатини в зениците -
за поглед
невиждащи очи - във транс
усмивката ми - като жерав
в полет
от куршум улучен
Натам където хоризонти няма
натам вървя -
в окови
ръждясали мечти и морска
пяна
и нищо ново, нищо
ново...
През теб вселената разглеждам
очите аз не ги отворих -
главата завъртях ти
нежно
към изгрева на твойта пролет
Сред цветни аромати лягам,
за да не мисля...
ще се родя ли пак?
1998 г.
© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2008, № 4 (101)
|