ПОЧТИ

web

Пресичаме живота напосоки,
притичваме без погледи встрани -
задъхани, подплашени животни,
без стадо или глутница -
                                                  сами

изскубваме фрагментчета от пътя
за спомен сякаш, като
                                        маркировка
и кътаме си снимчиците скъпи
в поовехтялата ни памет рохка

кръстосваме пътеки като саби,
намираме се - с цел да се изгубим
и всички сме принципиално прави
и винаги държим да ни е трудно

тя, красотата, казват, е навсякъде -
например - роза, никнеща връз тръни
- намерих, помирисах и отсякох я:
прекрасна е, как да я отмина…

почти успяваме живота да прескочим,
почти не вярваме в заключени врати,
почти усещаме, че сме нарочени
да сме щастливи и добри -
                                                      почти.

2000 г.

© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2008, № 4 (101)