ГРАВЮРА

web

3.

Под звездния купол -
тавана на моето студио
въргалям се в детски спомени -
сухи листа
           опадали без време
в безвремието
усещане за слънцето
някъде зад голо дърво
без свян протягащо клони
да подпре уморено небе
така се раждат мечтите
като падащ лист
готов за опиващата прегръдка
на пресъхващ вир
погледът се закача
в презрели облаци
разпънат между очи
на умиращо дете
- всяко раждане е болка -
хиляди пътища събирам
в шепите на уморен жетвар
с трепване на миглите

Май-юли 1996 г.-1998 г.

© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Алексей Видински. Живот като строшено огледало. София, 2005.