ДЪЖД

web

Вали...
Дъждът се
          стича
по страните ми
на тънки
          вадички
мислите плуват в
главата
и след
          кратък
мозъчен
          спазъм
преливат през очите
и весело се гонят
по тялото ми
на мътни потоци
отронват се при
стъпалата ми
и правят
          водовъртежи
и
          световъртежи
около палците ми;
полусдъвкани мисли
които изчезват
в тази
          мелачка
Времето...
фенерът, под който
стоя
          (сам)
е запотен от
дъжда;
дъжд,
          като ренде
остъргващ
земята
оставя я
чиста -
          беззащитна
шляпам из локвите
в търсене на
Арарат
          отивам
да ме вали
          другаде
-
отнасяйки
          дъжда
в душата
          си...

1996 г.

© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2008, № 4 (101)