ДОКАТО ЧАКАХ

web

Докато чаках, беше есен,
Кленовите листа бавно горяха,
А в дима им витаеха сонети -
Опиващи видения за забравеното
                                                бъдеще

Докато чаках, беше друго,
Запечатвах щастието в бутилки,
Хвърлях ги в океана на мислите
И обезлюдявах острови

Докато чаках, нямаше време -
Слънцето изгряваше на север,
Птиците се връщаха, без да отлитат,
Пътищата бяха прашни

Докато чаках, убих сянката си -
Дори луната не подозираше,
Че самотата разсейва звездите,
И светеше необмислено ярко

Докато чаках, цветята разцъфнаха
И между тях открих усмивката ти

Писал съм много усмивки -
Твоята написа мен самия...

22 април 1997 г.

© Алексей Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Алексей Видински. Живот като строшено огледало. София, 2005.