Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАКВО ЛИ ОЩЕ НИ ЧАКА?1
За сборника "Хумор и сатира" от Матвей Вълев

Андрей Ташев

web

Матвей Вълев. Хумор и сатира"Възкресяването" на незаслужено забравени личности в културата на дадена страна винаги е събитие, заслужаващо уважение и внимание. От една страна, то обогатява културата със слабо известни факти, произведения и контексти, а от друга - то е акт на възстановяване на справедливостта спрямо забравената личност. Такава е амбицията на новоизлезлия сборник с текстове на Матвей Вълев (1902-1944) "Хумор и сатира", съставен, редактиран и предговорен от Мая Славова. Това не е първата книга с произведения на Матвей Вълев, издадена след 1989 г., но е първата, представяща хумористичното и сатиричното творчество на този непознат, но много продуктивен български писател. Първата не само след 1989 г.2, а и изобщо. Приживе, както отбелязва съставителката в предговора, той не е публикувал такава книга.

Именно защото това е първи по рода си сборник, отговорността на съставителя е двойно по-голяма: той прокарва нова пътека в рецепцията на писателя и е длъжен да я прокара така, че тя да бъде достойна за представяната личност и за читателите, за които е предназначена. С това е свързана и двойната трудност, пред която е изправен съставителят, защото той няма пред себе си книга от самия автор, на чиито подбор и структура да се опре, а трябва да намери и прочете всичко написано от автора по темата и сам да реши кое да включи в сборника и кое не. В случая с Матвей Вълев задачата е още по-трудна, защото хумористичното му творчество е изключително обемно - обхваща над 300 произведения, пръснати из българския периодичен печат между двете световни войни.

Внимателният прочит на сборника "Хумор и сатира" показва, че въпреки желанието си съставителката не се е справила по най-добрия начин с тези предизвикателства.

Поради големия брой хумористични текстове на Матвей Вълев и тяхната специфика по-добрият вариант е да се направи сборник "избрано", а не "събрано". Така е постъпила и съставителката на "Хумор и сатира". Но в този случай ключов става въпросът за подбора. Важно е да се знае въз основа на какви принципи и критерии са избрани точно тези, а не други хумористични текстове на автора и защо са подредени точно по този начин. С други думи, каква е концепцията на книгата. В предговора, обилно цитиращ и преразказващ части от творбите на Матвей Вълев (нещо напълно излишно, при положение че те са публикувани в самия сборник), не се споменава нищо по този въпрос. Прочитайки самия сборник, също не успях да изведа критериите, по които е направен подборът. Така остава чувството за случаен и хаотичен подбор.

Прави впечатление обаче, че огромната част от включените текстове са от периодични издания, дигитализирани и пуснати на свободен достъп в интернет, което значително намалява стойността на сборника. За това, че съставителката е ползвала преимуществено онлайн източници, говори и твърдението й в предговора (с. 15), че публикациите на Матвей Вълев във в. "Щурец" са 97. Толкова са те в дигитализираните ресурси на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", но в тях липсват няколко броя на "Щурец", в които Матвей Вълев също е публикувал и които съставителката очевидно не познава.

Наивно и неточно е разделянето на хумористичното творчество на Матвей Вълев "на два периода: ранни творби (20-те и 30-те години на века) и хумористични разкази от в. "Щурец", публикувани от бр. 484 на 1942 г. до броя от 23 юни 1944 г." (с. 11), на базата на което е и структуриран сборникът. В края на 30-те и началото на 40-те години писателят сътрудничи с хумористични творби и на други издания освен "Щурец" - на в. "Слово" (1939) и особено на в. "Мир" (1939-1942), където публикува близо 150 текста, повечето от които са хумористични. Те също би трябвало да се причислят към втория период. Изключването им от тази класификация означава, че сборникът "Хумор и сатира" е съставен въз основа само на половината от хумористичното творчество на Матвей Вълев.

Силно недоумение предизвиква решението на съставителката да включи в сборника и четири хуморески от "Червен смях", чието авторство е спорно и трудно може да се припише на Матвей Вълев. Става дума за текстовете със заглавия "Обявление", "Какво ще стане?", "На железопътната линия" и "Народополезни реформи", които са подписани с псевдонима Пролетарий В. Няма никакви сигурни данни, че това е псевдоним на Матвей Вълев, сериозните изследователи на писателя отдавна и категорично са отхвърлили тази хипотеза. Христо Карастоянов привежда аргумент в тази посока, който трудно може да се обори: "Например през 1920 [в "Червен смях"] срещаме "Пролетарий В.", за когото лесно можем да приемем, че е "работникът Вълев", само че Пролетарий В. продължава да пише в "Червен смях" и през 1922 год., а тогава в "Българан" имаме вече Матвей Босяка" (Карастоянов 1982: 9). Въпреки че знае това (вж. с. 10-11 от предговора), съставителката е включила въпросните четири текста в сборника.

Не по-малко озадачаващо е поместването на произведения като двата със заглавие "Бурята" (от списанията "Пламък" и "Нарстуд"), "Еноя" и "Хиени". Те съставят по-голямата част от раздела "Сатира", но всъщност са безпощадни експресионистични творби, в които няма нищо смешно. А тъй като сатирата е разновидност на комичното, то присъствието на тези творби в сборник със заглавие "Хумор и сатира" е твърде проблематично.

В детайлите на предговора и в самите текстове също има пропуски и недокрай прокарани добри идеи. Ще отбележа няколко такива примера без претенции за изчерпателност:

- Не са уговорени и аргументирани редакторските промени, които са нанесени в оригиналните текстове.

- Прекрасна идея за подобен сборник, особено като имаме предвид предишната бележка, е да се посочват библиографските данни на всяка включена творба, за да се улесни работата на читателите, които искат да прегледат и оригиналните публикации в периодиката. Съставителката е направила това (макар и посочвайки само годината и броя на съответното издание), но единствено за първите единадесет и за седем от осемте "сатирични" текста. При останалите 110 творби е посочена само годината на съответното периодично издание, а тази информация не би улеснила особено много читателите - те би трябвало да прегледат цялата годишнина на вестника или списанието, за да открият текста, който ги интересува.

- Освен тези данни липсват и някои важни библиографски отпратки. Не е отбелязано например откъде е взета графиката на Вера Лукова в началото на сборника (тя е отпечатана в първата книга на писателя, "Прах след стадата" - Вълев 1937: 7) и откъде е цитирано писмото на писателя до в. "Народна войска" в предговора (а то е публикувано за първи път в послеслова на сборника с избрани разкази "Отвъд и отсам" - Вълев 1957: с. 303-304).

- В началото на предговора четем: "има и конспиративна версия: [Матвей Вълев] не е убит, а през 50-те години е живял в Египет...". Пренебрежително определената тук като "конспиративна" версия всъщност е напълно легитимна и сериозна научна хипотеза, издигната от българския режисьор Иван Хлебаров и съпругата му Ваня Перацо. Тя е плод на над 10-годишните им задълбочени проучвания на живота на писателя в Бразилия. Има и публикация по въпроса, достъпна в интернет (Хлебаров 2011), така че представянето й в предговора като анонимна е некоректно.

- Справката от Държавния военно-исторически архив за смъртта на Матвей Вълев, приложена в самия край на сборника, присъства без никаква мотивировка след художествените текстове на писателя, не става ясно защо е сложена там и каква функция изпълнява.

- Много добра е идеята на съставителката да разяснява непознатите думи, лица и събития от текстовете със свои бележки, за да улесни рецепцията на съвременния читател. Но и тук, както в случая с библиографските данни за творбите, липсва унификация. Някои от бележките са дадени в скоби в самия текст, след думата или израза, който обясняват, а други са след конкретното произведение. При вторите отново има различни варианти - някои от тях са отбелязани с индекс звездичка, други са с индекси цифри, а коментарите към целия текст или към група текстове са дадени без никакъв индекс.

- Неизвестно по какви причини разказът "Скитници", отпечатан в два последователни броя на в. "Българан", в сборника е публикуван само до средата, т.е. частта от втория брой е пропусната.

Някои от изброените недостатъци могат да се определят като дребни технически несъвършенства, но те ясно показват небрежното отношение на съставителката към представяните текстове и в крайна сметка - към автора и читателите на сборника.

Накрая ще засегна един въпрос от морално-етичен характер. В началото на 2016 г. г-жа Мая Славова се свърза с мен по електронната поща и ми изпрати кратък предговор и съдържанието на сборника, като ме помоли за мнение. Държа да подчертая, че и предговорът, и съдържанието, които получих тогава, значително се различават от публикувания в книгата вариант - предговорът беше две страници, докато в излезлия сборник е набъбнал на десет, а включените заглавия бяха с една трета по-малко. Запознах се с материалите от първоначалната версия на сборника и забелязах три фактологични грешки в предговора. Описах ги в имейл до съставителката, като посочих подробно и аргументирано вярната информация. Първо, Мая Славова пишеше, че Матвей Вълев публикува хумористични творби от 1922 г. Обърнах й внимание, че първият му такъв текст всъщност е от 1921 г., излязъл е в бр. 24 на сп. "Червен смях" и се нарича "Из оня свят". Второ, позовавайки се на предговора на Иван Сестримски към "Избрани произведения" (Сестримски 1975: 21) от 1975 г., тя твърдеше, че Матвей Вълев не е събрал хумористичните си текстове в сборник, но че "вероятно би го направил, ако имаше тази възможност". Препратих я към писмата на Матвей Вълев до Владимир Василев, публикувани в сп. "Пламък", 1990, бр. 2, от които става ясно, че писателят е събрал хумореските си, и то дори не в един, а в два сборника, но никой от тях не излиза. И трето, направих бележката, че фейлетоните на Матвей Вълев във в. "Щурец" са 100, а не 97, както твърдеше съставителката. Прочитайки предговора на публикувания вече том, както и по-ранната му публикация (Славова 2017), с огромна изненада установих, че Мая Славова е направила първите две препоръчани от мен корекции, но без изобщо да спомене, че аз съм й казал тези факти и съм я насочил към тези публикации. Мисля, че ако не чисто човешката благодарност, то поне колегиалната етика изисква в такива случаи да се каже чие откритие са въпросните данни. Другото е просто присвояване на плодовете на чужд труд, което не бива да се толерира.

Въпреки посочените несъвършенства сборникът вече е факт и се надявам, че ще предизвика интереса на съвременния читател към творчеството и съдбата на Матвей Вълев.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Това е заглавие на фейлетон на Матвей Вълев, публикуван във в. "Щурец" (Вълев 1943) и невключен в рецензирания сборник. [обратно]

2. Твърдението на Мая Славова в предговора, че "Ако днешният читател поиска да разбере какво е писал Матвей Вълев, но не разполага с архивните му книги, излезли преди 9 септември 1944 г., той ще трябва да се задоволи само с три: "Отвъд и отсам. Избрани разкази" (1957), "Избрани произведения" (1975) и "Ферма в Сертон" (1988)" (с. 9), не отговаря на истината, тъй като през 2017 г. излезе сборникът с текстове на Матвей Вълев "Радио и общество" (Вълев 2017). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Вълев 1937: Вълев, Матвей. Прах след стадата. Разкази. София: Завети, 1937.

Вълев 1943: Вълев, Матвей. Какво ли още ни чака. // Щурец, г. XI, № 567, 05.11.1943, с. 4.

Вълев 2017: Вълев, Матвей. Радио и общество. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2017.

Йосифов 1957: Йосифов, Веселин. Нещо за автора на тази книга. // Вълев, Матвей. Отвъд и отсам. Избрани разкази. София: Български писател, 1957, с. 303-305.

Карастоянов 1982: Карастоянов, Христо. Матвей Вълев. Литературнокритически очерк. София: Български писател, 1982.

Сестримски 1975: Сестримски, Иван. Матвей Вълев. // Вълев, Матвей. Избрани произведения. София: Български писател, 1975, с. 5-23.

Славова 2017: Славова, Мая. Хумористът Матвей Босяка. // LiterNet, 11.06.2017, № 6 (211) <https://liternet.bg/publish31/maia-slavova/matvei-vylev-humor.htm> (07.06.2018).

Хлебаров 2011: Хлебаров, Иван. По следите на писателя Матвей Вълев в Бразилия. [Интервю]. // Vesti.bg, 07.10.2011 <https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/sledite-na-pisatelia-matvej-vylev-v-braziliia-4184291> (07.06.2018).

 

 


Матвей Вълев. Хумор и сатира. Съст. Мая Славова. София: Стилует, 2018, 353 с.

 

 

© Андрей Ташев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2018, № 6 (223)