|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИМАТРА И НЕГОВИТЕ СИМВОЛИ1 Андрей Ташев На Д. Всяка година през първата половина на юни живописното финландско градче Иматра става домакин на един от най-авторитетните форуми в областта на семиотиката - Международната лятна школа за семиотични и структурални изследвания. Тази година не беше изключение. Между 11 и 15 юни в Иматра се събраха някои от най-добрите семиотици в света, за да представят последните си разработки и да се насладят на вълшебните финландски бели нощи. Тазгодишното издание на школата обаче носеше особен, тържествен заряд. През 2010 г. се навършват 25 години семиотика в Иматра. Официалното откриване на форума беше посветено именно на този юбилей. Това бе добър повод за организаторите и за някои от по-възрастните участници да си припомнят началото...
Иматра и семиотиката През далечната 1985 г. членовете на Финландското семиотично общество вземат решение симпозиумът на организацията следващата година да се проведе в Иматра - красиво градче на 7 км от финландско-съветската граница, без никакви академични традиции до момента. Експериментът е успешен - Иматра се оказва изключително гостоприемен домакин. Всички участници са убедени, че създадената връзка между семиотиката и този град трябва да бъде продължена. През 1988 г. няколко учени от различни страни създават в Иматра Международния семиотичен институт (ISI). Негов директор става проф. Ееро Тарасти, който заема тази длъжност и до днес. С дейността си ISI превръща Иматра в една от световните столици на семиотиката. Веднага след създаването си, Институтът разгръща широка международна дейност в няколко основни насоки. Подпомага преподаването на семиотика и мобилността на студентите. В момента той си сътрудничи с всички университети, в които се изучава семиотика. Заедно с Indiana University Press издава международна поредица сборници и монографии, наречена Acta Semiotica Fennica. От 1992 г. до днес са публикувани 33 тома. ISI е постоянен организатор, а Иматра - домакин на летни и зимни школи, семинари и симпозиуми по семиотика. През 2007 г. там се проведе и най-големият семиотичен форум - Световният конгрес. Няма значим учен от последните две десетилетия, чийто професионален път да не е свързан с Иматра. Много скоро след началото градът се утвърждава като световен семиотичен център. А семиотиката се превръща в един от символите на Иматра, заедно с тишината, езерата и славеите. Така представените факти обаче не отговарят на един основен въпрос: „Защо точно Иматра е бил предпочетен от семиотиците преди четвърт век?” Хората, направили този избор, дадоха много и различни отговори: заради приказната природа и спокойствието, които предразполагат към пълноценна творческа работа; заради дружелюбните жители на Южна Карелия (областта, в която се намира Иматра); заради граничното разположение на града, чрез което символично се хвърля мост между Изтока и Запада, подобно на семиотиката, която свързва останалите науки2... А може би най-близо до истината е отговорът на проф. Ирма Сорвали от Университета в Оулу, Финландия: „Не семиотиката избра Иматра, а Иматра избра семиотиката.”
Иматра 2010 Връщайки се към настоящето, трябва да отбележа, че школата тази година беше на висотата на чествания юбилей. В нея участваха над 70 души от 20 държави. Имаше учени както от страните с традиции в семиотиката, като Финландия, Естония, Италия, САЩ, Франция, така и от държави, в които науката за знаците прави първите си стъпки, като Бангладеш, Венецуела и Мексико. Балканите също бяха солидно представени с по няколко участници от България, Гърция, Турция и Румъния. Програмата беше наситена и интензивна. Заседанията се провеждаха паралелно в три зали. Всеки ден завършваше с пленарни лекции на някого от специалните гости на школата: Пол Кобли (Лондон), Вилмос Войт (Будапеща), Ристо Хилпинен (Маями) и Соломон Маркус (Букурещ). Семинарите бяха организирани около пет тематични кръга:
В рамките на школата се проведе и организационна среща по проекта „Паневропейска докторска програма по семиотика”. Докладите в първия семинар бяха най-много на брой (20) и най-разнообразни по тематика. Направи впечатление почти пълното отсъствие на изследвания по проблемите на пола, въпреки красноречивата формулировка на темата. Очевидно интересът към родовите изследвания в семиотиката намалява. За сметка на това доминираха текстовете, посветени на езика на тялото и на концепциите за жанр в семиотиката. Акцентът на школата очевидно бе поставен върху Вагнер и Пърс, доколкото за тях имаше отделни панели. Семинарът за Вагнер бе замислен като прелюдия към голямото честване на 200-годишния юбилей на композитора след по-малко от три години. Това бе и най-пъстрият семинар от езикова гледна точка, включващ презентации и на трите работни езика на школата - английски, френски и немски. Докладите тук изясниха ролята на символите на Вагнер при формиране на немската идентичност и показаха под каква форма те продължават да съществуват в европейската култура днес. А в последната лекция проф. Ееро Тарасти предложи интересна съпоставка между творчеството на Вагнер и Марсел Пруст. Музиката на Вагнер присъстваше в Иматра не само като обект на научно изследване, но и като част от вечерните класически концерти в Karelia Hall. На почти всяка голяма семиотична (а и не само семиотична) конференция има специална секция, посветена на Чарлс С. Пърс. На пръв поглед темата „Пърс, математикът” стои като бяла врана сред останалите, а проблематиката, която обхваща, изглежда твърде стеснена. Но това е само привидно. Според Пърс математиката е основополагаща за всички науки. След нея идва философията с трите й подвида - феноменология, нормативни науки и метафизика. На трето място са специалните науки, като физика и психология (вж. CP 1.180-283)3. Според тази класификация останалите науки зависят от математиката, но тя не зависи от никоя от тях. Така всяка идея на Пърс е свързана със и може да се сведе до математиката. Неслучайно той се е опитвал да докаже всяко свое твърдение и по математически път. Затова докладите в този панел бяха в твърде широк диапазон - от изследване на чисто математическите приноси на Пърс, през разглеждане от семиотична перспектива на неговата теория за грàфите и идеята му за континуум, до разсъждения върху метафизиката на философа. Тук бе представен и българският принос към прагматизма и семиотиката в лицето на Иван Саръилиев. С помощта на неговите идеи беше развита една от най-загадъчните идеи на Пърс, според която вселената е съставена от effete mind, или изтощен разум (CP 6.25). Встъпителната лекция към семинара „Семиотика и превод” бе озаглавена „Знаците и преводът са навсякъде”. Не само тя, но и останалите текстове доказаха това твърдение по блестящ начин. Някои от участниците представиха обзорни доклади за изследванията, посветени на превода през последните 25 години. В останалите разработки бяха анализирани от семиотична гледна точка конкретни преводи, сред които Емили Дикинсън на испански, Вагнер на финландски и Сибелиус на немски. Участниците в последния панел показаха ролята на книгите, картините, литературата и английския език при формирането на национална или регионална идентичност съответно в Ирландия, Турция, кантоните на Швейцария и областта Силезия в Полша. Тези четири доклада бяха рамкирани от две по-дълги теоретични разработки. На всеки значим научен форум се представят последните тенденции в съответната област. Но там се създават и ядрата на нови методи и тематични кръгове, които ще се развият и след години ще играят водеща роля в науката. За школата в Иматра това важи с двойна сила - магичните бели нощи винаги раждат прозрения.
БЕЛЕЖКИ 1. Заглавието е заимствано от една от темите на Международната семиотична школа. [обратно] 2. Семиотичните форуми са може би единственото място, където мирно и във взаимно сътрудничество съжителстват изследвания от най-разнообразни научни области: математика, литературознание, музикология, психология, философия... [обратно] 3. Спазвам установената норма за цитиране на Пърс. „CP” е съкращение от „Collected Papers”, а числата след него означават съответно тома и параграфа. [обратно]
БИБЛИОГРАФИЯ CP 1-8: Peirce, Charles S. Collected Papers of Charles Sanders Peirce; Vols. 1-6 ed. by Charles Hartshorne and Paul Weiss. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1931-1935; Vols. 7-8 ed. by Arthur W. Burks, Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1958.
© Андрей Ташев Други публикации:
|