МАЛКИ ЕТЮДИ

Збигнев Шилски

web

Moтo: „Присъни ми се Кант, не
помня вече, мен ли целуваше.”
Аня

Анри Бергсон

Този господин със смешното мустаче, с безукорно скроения костюм, е знаменитият философ Анри Бергсон. Лесно е да го познаеш по розата в бутониерата. Носи я вместо часовник. Розата измерва часа на разцъфтяването. Новата идея за благоуханния и разцъфтяващ час през този сезон е лансирана от най-големите парижки модни къщи. Розата стана необходимо допълнение към най-изящните тоалети. Кабинетът на философа е затрупан с кошници цветя от почитателки. Във въздуха се издига уханието на рози и дамски парфюм. Годината е 1927.

Лудвиг ван Бетховен

Глухият завърши Деветата. Чува отвътре. Днес това умение ще му бъде полезно в света без звуци и въздух. Той е придворен композитор на небето. Там музиката и звуците са заместени от безмълвието и хармонията на сферите. Набелязаните от ръката на майстора траектории на планетите изчислява самият Йоханес Кеплер. В началото на всеки образец слага цигулковия ключ. Е, какво, стара Питагорейска школа.

Октопод

Той е най-чувствителният морски обитател. Върховен представител на безгръбначните. Целият почти е само кълбо от мозъчна кора и пипала. Океанът е неговият дом и враг. Той е свръхчувствителен. Преболедува всяка буря. Приливите и отливите го излагат на непрекъсната мигрена. За това няма никакво лекарство - от всички страни го обгръща затворена, водна вселена. Без небе и земя.

Змия

Била е от самото начало. Първото същество, сътворено от Бог. Просто продължение на Неговата ръка. Красиво мисловно съкращение - глава, опашка и нищо повече. Почти абстракция, геометрична аксиома. Започнала да гостува в рая дълго преди първия човек. Отдавна вече познавала вкуса на райските ябълки.

Врабчето или изкуството да летиш

Врабчето е шепа пера със зърна пшеница и камъчета в средата. Поглъща ги и ги смила по цял ден. Постоянни са по принцип само перата и човката. Само благодарение на тази променливост може да политне. Врабчетата са малки камъчета, които съумяват да летят.

Тревата и метафизиката

С милиард години по-стара от нас. Храни се с това, което е на небето, засрамвайки поетите и пророците. При това е материалистка - здраво се е вкоренила в земята. Упорито зелена е. Това е хлорофил. Зеленината е нещо повече от цвят. Това е начин на живот.

Боговете на митологията

Отначало заселват земята, приписани на дървото, на потока и морето. Те са като камъните - безсмъртни, но все още не са вечни. Никога не ще се доближат до ръба на небето, който човек прекрачва толкова лесно. Твърде лесно.

Страх от врабчета

на Св. Франциск

Дървеният кръст е облечен в дрипи и с продупчена шапка. Само за един миг е чужд в полето. Бързо се сприятелява с птиците - оживява го същият този вятър. Чувствайки се вече като у дома си, разнася около себе си най-вкусните зърна и произнася на птиците високопарни проповеди. На тяхния собствен език.

Ариадна

Развила лабиринта като разплетен пуловер в една нишка - веднъж завинаги осмивайки Дедал. Когато приветствала завръщащия се Тезей, целият лабиринт лежал около тях, навит на кълбо.

Лазар

Възкръснал от мъртвите, не вярвал вече в нищо - нито в живота, нито в смъртта. Разпятието на Христос приел също така спокойно, както вестта за Неговото Възкресение.

© Збигнев Шилски
© Катя Белчева, превод от полски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.12.2007, № 12 (97)