Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАРОДНИ НАИМЕНОВАНИЯ И МЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА НА ЦИКОРИЯТА
(CICHORIUM INTYBUS L.) В СЛАВЯНСКАТА ТРАДИЦИОННА КУЛТУРА

Валерия Колосова

web

Цикория (синя жлъчка), Cichorium intybus L.
Цикория (синя жлъчка), Cichorium intybus L. Фотография А. Куприянов

Обикновената цикория (Cichorium intybus L.) спада към семейство сложноцветни (Compositae). Расте по ливадите, необработваемите площи и пътищата. От тази особеност произхождат и народните названия: луговник (букв. ‘ливадник') (Воронежка област) (СРНГ 1965-: 176), придорожная трава, придорожник, укр. prydorožnyk, пол. podróżnik (Анненков 1876: 97-98), бел. падарожнік (околностите на Гродно), падрожнік (западна Полесия) (РС 2001: 127), пол. podorożnik (Paluch 1989: 65), србх. podrožnik, kažiput (букв. ‘попътник') (Šulek 1879: 508-509).

Цветът на венчелистчето на цикорията е отразен в названията: синий цветок (Воронежка област), синие батоги (букв. ‘сини бичове') (Вятска област) (Смирнова 2004: 41-42), синий цветок (поречието на река Дон) (Брысина, Кудряшова 2003: 270), синий цветок (Саратовска област), синецветка, синий цветок (Урал)(Коновалова 2000: 156), србх. модар цвиjет (Анненков 1876: 98), укр. голубiй (Коломiєць, Шамота 1979: 25), синєка, синька (Болтарович 1980: 48; 1994: 124), бълг. модрика, синя жлъчка, синя жълчка, синя злъчка, синя млечка (Ахтаров 1939: 135-136). Съществува възможност синият цвят опосредствено да е обусловил и наименованията: србх. водопија, водоплав (Чаjкановић 1985: 98), бълг. водопийка, недопийка (Ахтаров 1939: 135). Сходството на венчелистчетата на цикорията и на синята метличина (Centaurea cyanus L., рус. василек) е генерирало фитонима василек със значение ‘цикория' в Казанска губерня (Крылов 1882: 11) и във Воронежка област; от друга страна, във воронежките говори названието на цикорията батожок обозначава също и синята метличина (Смирнова 2004: 41-42). Цветът провокира и бел. име сукенка Маці Боскай (букв. 'Богородична рокля'), както и свързаното с него предание: “цветове с такъв небесен цвят се появили, когато полата на синята дреха на вървящата по каменния път Богородица се закачала за попътните растения, след което те разцъфтявали в същия син свят, какъвто бил цветът на облеклото й.” (Салавей б.г.).

Традиционно дрехите на Богородица са в два цвята: вишнево було (вариант на червения цвят), синя туника и синя шапка (Языкова 1995: 101). В някои села до Лвов обличат новородените момиченца в синьо с мотива, че “синьото е цветът на Богородица”, макар в мнозинството случаи чеиз в син цвят да се приготвя за новородени момчета, а за момичета - в розов (И. Кметь, лично съобщение). Освен това, сини са и ризите на свещениците по време на службите по богородичните празници (К. Коваленко, лично съобщение).

Покров Богородичен. Началото на XV в.
От деисусен чин. Първата половина на XV в.
Покров Богородичен. Началото на XV в.
От деисусен чин. Първата половина на XV в.

Рус. диал. щербак, укр. щербак, србх. štrbka, чеш. šterbák са фитоними, обусловени от нащърбената форма на листата (Machek 1954: 231; Меркулова 1967: 120). Неголяма група български фитоними отразяват вкуса на растението: гурчивка, жлъчка, жълчка, злъчка1 (Ахтаров 1939: 135). При все това широко известното номенклатурно название цикория е достатъчно непривично, та е предизвикало изопачаванията: бълг. цигогория (Ахтаров 1939: 136); в Пултуски регион ”народът е изменил думата cykoryja, от лат. сichorium, на cukieryja, под влиянието на думата cukier2” (Malinowski 1885: 137).

Големите чашки на цветовете на цикорията се отварят в четири-пет часа сутринта и се затварят в два-три часа през деня, когато слънцето започва да се спуска - явление, с което е свързано названието зарники (Воронежка област): “цветовете на това растение се отварят само на разсъмване и при залез” (Смирнова 2004: 42); а доколкото цветовете при това се обръщат към слънцето, растението е получило названията: солнцева сестра, солнцева трава (Булашев 1909: 369; Machek 1954: 230), пол. slunecznik (Spólnik 1990: 14)3. Фитонимът солнцева сестра може би е породен и от факта, че “растението започва да цъфти в средата на лятото” (област Нижний Новгород) (Доронин 2006). Това обстоятелство е вдъхнало живот на народна легенда от Екатеринославска губерня: “Съвпадението по време на цъфтежа на цикорията с най-горещия период на лятото, когато въздухът се затопля до такава степен, че може да се види неговото вълнообразно движение - мараня, - а също и съвпаденията между отварянето на цвета му при изпаряването на росата с времето, когато овчарят подкарва своето стадо на паша, и закриването на цвета с времето, когато овцете стоят на водопой, неволно е привлякло вниманието на народната наблюдателност. Говорило се, че с цикория св. Петър подкарвал камилите; те се бояли от росата, та затова Петър пасал своите камили, докато цветовете са отворени (Манжура 1889: 763-765; Булашев 1909: 369-370). Веднъж обаче св. Петър нямало с какво да подкара овцете си и откъснал прът, който оттогава се нарича “Петрив батиг” (букв. 'Петров бич') (Харковска губерня) (П.И. 1891: 113-114).

С това растение е свързан също така мотивът за ходенето на Христос по земята; св. Петър прогонвал децата от Христос със стъбло на цикория, като им казвал: “къш от пътя, инак ще вкусите моя бич!” (“геть з дорогы, а то покуштуете мого батижка!”), а след това го хвърлил на земята. Момчетата го вдигнали и го нарекли “Петров бич”. “А тъй като цветовете на това растение напомнят по своята форма на четчица, то и пастирите оттогава започнали да украсяват своите бичове с четчици от кожи”. Освен това на цикорията се приписва и способността да охранява полето от вредители: “Вървейки по полето, свети Петър шиба с бурен - тогава бръмбарите и мушиците излитат и не смеят да развалят хляба; където той хвърли стъблото, там то се прихваща, а където расте - насекомите не развалят хляба” (П.И. 1891: 113-114).

В свит вид тези легенди са се отразили във фитонимите: укр. петрiв батiг, петровi батоги; сходни названия са записани в съседни области, на изток: батоги, батожки (Воронежка област) (Анненков 1876: 97; Меркулова 1967: 120), петрив батиг (Воронежка област, югозападните украински зони) (Смирнова 2004: 42). Променената под влияние на руския език форма батоги петровы е отбелязана във Воронежка област, а калката петров кнут - на Дон; фитонимите синие батоги, петров(ы) батог(и) са били фиксирани във Вятска губерня (Смирнова 2004: 42), петровы батоги - в Урал(Коновалова 2000: 156). На запад, в полските говори са отбелязани batiżki św. Piotra, Piotrowe batogi (букв. ‘бичът на св. Петър') (Paluch 1989: 65), а също така batogi św. Jana (бивша източна Галиция) (Budziszewska 1972: 113, 116), batogi św. Jana (Дзевентники), batiżkie św. Iwana (букв. ‘бичът на св. Еньо') (Оришковце) (Gustawicz 1882: 243). Други “библейски” фитоними, свързани с цикорията и вероятно също основани на някакъв етиологически разказ, са: пол. Pana Jezusa rany, bicz boży (букв. ‘раните на Исус', ‘бич божи') (Келецки регион) (Szot-Radziszewska 2005: 121). Вторият елемент от разглежданите съставни наименования (батог, кнут, бич), очевидно, е обусловен от формата и фактурата на стъблото - твърдо, дървенисто, трудно за чупене, срв.: бел. dzierewianka, dziarewianka (Orzeszkowa 1888: 6; Kamińska 1986: 60), бълг. жилаво цвете (Ахтаров 1939: 135).Поради особеностите на строежа на разклоненото стъбло цикорията се нарича също суставник (от рус. сустав ‘става') (Воронежка област) (Смирнова 2004: 41).

Едно от местообитанията, в които живее растението, e обусловило неговата употреба в лечебната магия: в полската област Покутье с отвара от цикория (podorożnik) измивали урочасалия човек, изливайки след това течността на пътя (Paluch 1989: 65). В чешката традиция тази особеност е породила цял комплекс поверия и обусловени от тях магически действия. Поради това, че цикорията расте около пътищата, сякаш очаквайки някого, произлиза народното название čekanka4. С него е свързана чешката легенда за девойката Чеканка, която “се самоубила от отчаяние на гроба на своя възлюблен”, убит от съперник, а след смъртта си се превърнала в растението цикория, което получило нейното име (Софрић 1990: 41). Може би по тази причина на цикорията приписвали способността да привлича любов: “изкопаната на Велики петък с боси крака цикория, заклета със свещени думи и откъсната с бяла кърпичка, привлича любовта на този, който я докосне”; освен това, смятало се, че “откъснатата на Петровден цикория извиква любовта на тази особа, която се докосне до нея” (Sobotka 1879: 252-253). Чешките девойки често я откъсвали “за щастие в любовта”, говорейки при това:

Čekanko u cestu!
trhám tě pro štěstí:
abys mi milého popřála
kterého's nadarmo čekala!
Цикория до пътя!
Откъсвам те за щастие:
за да си пожелая този,
когото чаках напразно.

След това прибирали откъснатото цвете в пазвата, казвайки: “Bodejž jsi vykvetla!” (букв. ‘Дано разцъфнеш!'). Ако от топлината на тялото цветето разцъфтявало, девойката се надявала на щастие (Sobotka 1879: 252).

Пак с етиологичната легенда, но за сестра, чакаща на пътя завръщането на брат си, са свързани полските фитоними: podróżnik, siostrzyczka, królewna, czekanka (букв. ‘попътник', ‘сестричка', ‘принцеса', ‘очакванка') (Kalinowska 1949: 185). За съжаление, текстът на легендата не е приведен в източника. При все това появата на легендата на полска територия позволява предположението, че към този мотивационен модел се отнасят и пол. przeklęta panna (букв. ‘проклета девойка')(Spólnik 1990: 14), а може би и “девичите” названия на цикорията от друг регион: бълг. гола мома (Ахтаров 1939: 135, 357).

Цикорията е ценно хранително растение; нейните листа се ползвали за салата (ср. србх. дивља салата, бълг. бърдоква5), а корените й - вместо кафе, ср. бълг. немско кафе (Ахтаров 1939: 135). В народната медицина тя се използвала за лечение на различни болести - “при ухапване от бясно куче, при уплах (Киевска губерния), при сърцебол (Бесарабия), при болки в корема (Крим), при болка в ставите (във вид на компрес) и при простуда (Екатеринославска губерния)”, при “бебешки и зъбни болки (Воронежка област), при слабост във вид на питие (Саратовска губерня), диария (Украйна)” (Анненков 1876: 97-98). В украинската традиция с нея лекували “заболявания на стомашно-чревния тракт, чернодробна цироза, тумор на далака, като най-вече се използвала при чернодробни заболявания и особено жълтеници“ (Носаль, Носаль 1960: 44; Подiлля 1994: 329); освен това, тя се считала за добро средство при диария (Маркович 1891: 426) - в такъв случай децата били къпани с цикория (Lud Ukraiński 1857: 168). Отварата от корен на цикория се пиела при стомашни разстройства и дори дезинтерия. (Болтарович 1980: 48; 1994: 124). При сърбите тя е “народно лекарство срещу хемороиди, при лоша кръв и прекалено жълта урина“; както и “лекарство при охтика” (Чаjкановић 1985: 98). В българската народна медицина отварата от корени на цикория се използва за стимулация на храносмилателната система, за изчистване на кръвта, срещу скорбути и маларии, чернодробни заболявания, жълтеници, стомашна язва, като разслабително средство за повръщане, при ангини, възпаления на трахеите и при кашлица. Тя се прилага като диуретично средство и като лекарство срещу кърваво уриниране. Компрес от цикория служил като средство срещу циреи и отоци (Ахтаров 1939: 136).

В полската народна медицина цикорията се използвала основно при диария, чернодробни и стомашни болки. Спиртна настойка от цикориеви корени се е пиела в околностите на Величка при холера и дезинтерия. Раните и сипките се налагали с кълцани цветя, а болните от охтика деца били изкъпвани в отвара от цикория. Тя се използвала също при простуда, скорбути и при “усещане за тежест под гърдите” (Paluch 1989: 65). При болки в коремната кухина се приготвял чай от цикория (Czyż, Wysakowska 1993: 90). Запарка от сушеното растение пиели при болки в стомаха, черния дроб, а също и при простуда; рани били налагани с треви или промивани със запарка; отвара от корена на билката пиели при ниска стомашна киселинност (Келецки регион) (Szot-Radziszewska 2005: 140). С разновидността на растението, възварена в суроватка, се промивали изгаряния, а освен това се смятало, че то помагало при загар (Краковский регион) (Kolberg 7: 130).

Редица заболявания, за лечението на които се ползвала цикорията, са намерили отражение в нейните наименования: така, ако дете страдало от слаби крака, го къпели в twardostój (букв. ‘твърдостой') (Жешувски и Подгужански регион), като е фиксиран и негов изопачен вариант kwardostój (Жешувски регион) (Czyż, Wysakowska 1993: 90-91); в Жешувския край отвара от цикория под названието kwardostój бил добавян в купела на новороденото - вярвали, че тази процедура укрепвала кръста и ускорявала ставането и прохождането (Czyż 1989: 163). В околностите на Топожишков, където с отвари от тази трева правят вани за охтичавите (suchotniczych) деца, наричали цикорията suchotnik (Gustawicz 1882: 243). Въпреки отсъствието на преки указания може да се предположи използването на цикория против хемороиди - предположение, основаващо се на българското название маясълчи (Ахтаров 1939: 135).

Материалите от Полша подсказват за използването на растението в ритуалите за обиране на мляко: в навечерието на Еньовден мамници ходили по полетата и синорите да го търсят, а като го откъсвали, казвали: “biorę pożytek, ale nie wszystek” (букв. ‘Откъсвам плодородието, но не цялото') (Lehr 1985: 64-65). В Казанска губерня цикорията била позната като средство за любовна магия: жените ползват нейните цветя и корени “с цел да се понравят на мъжете - за целта те тайно добавят означените треви към изпиваните от мъжете течности” (Крылов 1882: 11).

В заключение може да се каже, че обективните свойства на цикорията не само са се отразили в неговите названия, но и са залегнали в ред посветени на растението фолклорни текстове и в обредната му употреба. Доминанта за източно- и западнославянската фитонимика е израстването на цикорията, което е обусловило използването й в магията: лечебната (Полша) и любовната (Чехия). Впечатление у източните и южните славяни е направил синият цвят на цветовете на цикорията, който е станал причина за свързването му с Богородица (Беларус). Твърдото, здраво, напомнящо бич, стъбло е откроено в Украйна, където е послужило като основа за възникване на ред фитоними, а също и на легенди с персонажи от християнската митология, като свети Петър.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Бълг. жлъчка; диал. ‘название на различни растения с горчив вкус'. [обратно]

2. Пол. cukier ‘захар'. [обратно]

3. Има известна вероятност предположението, че тази особеност на растението мотивира фитонима крутник (Воронежка област) (Смирнова 2004: 42). [обратно]

4. Чеш. čekat ‘чакам'. [обратно]

5. При бълг. бърдоква. Само че това название може да възхожда към ст.-бълг. бридъкъ ‘горчив' поради горчивия вкус на корените (БЕР 1971-: 101). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Анненков 1876: Анненков, Н. Ботанический словарь. Санкт Петербург, 1876.

Ахтаров 1939: Ахтаров, Б. Материал за български ботаничен речник. София, 1939.

БЕР 1971-: Български етимологичен речник. Съст.: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев. София: БАН, 1971-.

Болтарович 1980: Болтарович, З. Є. Народне лiкування українцiв Карпат кiнця XIX - початку XX ст. Київ, 1980.

Болтарович 1994: Болтарович, З. Є. Українська народна медицина. Київ, 1994.

Брысина, Кудряшова 2003: Брысина, Е. В., Кудряшова, Р. И. Составные наименования растений в донских говорах. // Лексический атлас русских народных говоров. Материалы и исследования. 2000. Санкт Петербург, 2003.

Булашев 1909: Булашев, Г. О. Украинский народ в своих легендах и религиозных воззрениях и верованиях. Вып. 1. Космогонические украинские народные воззрения и верования. Киев, 1909.

Доронин 2006: Доронин, Д. Нижегородский травник, или русский Кастанеда: от разрыв-травы до конопли.// Международный социално-экологический союз <http://www.seu.ru/members/bereginya/2006/07/23-1-2.htm > (26.11.2008).

Коломiєць, Шамота 1979: Коломiєць, В. П., Шамота, А. М. Семантична мотивацiя українських назв рослин. // Мовознавство, 1979, № 4.

Коновалова 2000: Коновалова, Н. И. Словарь народных названий растений Урала. Екатеринбург, 2000.

Крылов 1882: Крылов, П. Некоторые сведения о народных лекарственных средствах, употребляемых в Казанской губернии. // Труды общества естествоиспытателей при Императорском Казанском Университете. Казань, 1882, т. 11, вып. 4.

Манжура 1889: Манжура, И. Легенда о “Петровом батоге”. // Киевская старина, 1889, т. 26, № 9 (сентябрь), с. 763-765.

Маркович 1891: Маркович, В. В. Знахарки нового типа. // Киевская старина, 1891, т. 35 (декабрь).

Меркулова 1967: Меркулова, В. А. Очерки по русской народной номенклатуре растений. Москва, 1967.

Носаль, Носаль 1960: Носаль, М. А., Носаль, I. М. Лiкарськi рослини i способи ïх застосування в народi. Киïв, 1960.

П.И. 1891: П.И[ванов]. Из области малорусских народных легенд (Материалы для характеристики миросозерцания крестьянского населения Купянского уезда). // Этнографическое обозрение, 1891, № 2, кн. 9.

Подiлля 1994: Подiлля. Iсторико-етнографiчне дослiдження. Київ, 1994.

РС 2001: Раслiнны свет. Тэматычны слоўнiк. Мінск, 2001.

Салавей б.г.: Салавей, Л. Сукенка Мацi Боскай. // Беларуская мiфалогiя. Выд. 3, дапрац. i дап. (под печат).

Смирнова 2004: Смирнова, О.В. Лексика растительного мира в ареальном аспекте (на материале говоров северо-восточной части Воронежской области). // Лексический атлас русских народных говоров (Материалы и исследования) 2001-2004. Санкт Петербург, 2004, с. 38-43.

Софрић 1990: Софрић, П. Главниjе биље у народном веровању и предању код нас Срба. Београд: БИГЗ, 1990.

СРНГ1965-: Словарь русских народных говоров. Москва-Ленинград, 1965-.

Чаjкановић 1985: Чаjкановић, В. Речник српских народних веровања о биљкама. Београд, 1985.

Языкова 1995: Языкова, И. К. Богословие иконы. Москва, 1995.

Budziszewska 1972: Budziszewska W. Związki polsko-ruskie w zakresie terminologii botanicznej. // Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. T. XI. 1972.

Czyż 1989: Czyż, L. Ziołolecznictwo ludowe Lasowiaków, Rzeszowiaków i Podgórzan - na podstawie materiałów Muzeum Okręgowego w Rzeszowie. // Historia leków naturalnych. II. Warszawa, 1989.

Czyż, Wysakowska 1993: Czyż, L., Wysakowska, B. Ziołolecznictwo regionu rzeszowskiego w badaniach Franciszka Kotuli. // Historia leków naturalnych. III. Warszawa, 1993.

Gustawicz 1882: Gustawicz, B. Podania, przesądy, gadki i nazwy ludowe w dziedzinie przyrody. Część druga. Rośliny. // Zbiór Wiadomości do Antropologii Krajowej. T. VI. 1882.

Kalinowska 1949: Kalinowska, Z. Polskie nazwy roślin dopisane w niemieckim Zielniku H. Bocka z r. 1587. // Annales Universitatis Mariae Curie-Skłodowska. Vol. IV. 5. Sectio E. 1949.

Kamińska 1986: Kamińska, E. Ziołoznawstwo i ziołolecznictwo w publikacjach etnograficznych Elizy Orzeszkowej. // Historia leków naturalnych. T. I. Źródła do dzejów etnofarmacji polskiej. Warszawa, 1986.

Kolberg 1874: Kolberg, O. Dzieła wszystkie. T. 7. Krakowskie. Cz. 3. Krakow, 1874.

Lud Ukraiński 1857: Lud Ukraiński / przez Antoniego Nowosielskiego. T. 1. Wilno: Księngarza i Typografa Wileńskiego Naukowego Okręgu, 1857.

Machek 1954: Machek, V. Česká a slovenská iména rostlin. Praha, 1954.

Malinowski 1885: Malinowski, L. Studia nad etymologią ludową. // Prace Filologiczne. Т. I. 1885.

Orzeszkowa 1888: Orzeszkowa, E. Ludzie i kwiaty nad Niemnem. // Wisła. T. II. 1888; T. V, z. II. 1891.

Paluch 1989: Paluch, A. "Zerwij ziele z dziewięciu miedz..." Ziołolecznictwo ludowe w Polsce w XIX i początku XX wieku. Wrocław, 1989.

Sobotka 1879: Sobotka, P. Rostlinstvo a jeho význam v národních písních, pověstech, bájích, obřadech a povĕrách slovanských. Příspĕvek k slovanské symbolice. // Novočeská bibliothéka. Číslo XXII. Praha, 1879.

Spólnik 1990: Spólnik, A. Nazwy polskich roślin do XVIII wieku. Ossolineum. Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdańsk-Łódź, 1990.

Šulek 1879: Šulek, B. Jugoslavenski imenik bilja. Zagreb: Tiskom dioničke tiskare, 1879.

Szot-Radziszewska 2005: Szot-Radziszewska, E. Sekrety ziół. Wiedza ludowa, magia, obrzędy, leczenie. Warszawa, 2005.

 

Източник на илюстрация 2.: Христианство в искусстве <http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=184> (26.11.2008).

Източник на илюстрация 3.: Христианство в искусстве <http://www.icon-art.info/masterpiece.php?lng=ru&mst_id=1459 > (26.11.2008).

 

 

© Валерия Колосова
© Григор Хар. Григоров, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2008, № 12 (109)