КУЧЕТО ТИ УМИРА

web

прегазва го фургон,
намираш го отстрани на пътя
и го погребваш.
чувстваш се зле,
чувстваш се ужасно зле,
но се чувстваш зле заради дъщеря си,
защото бе неин любимец,
и тя толкова го обичаше.
често го глезеше
и му даваше да спи в леглото й.
пишеш стихотворение за това.
наричаш го стихотворение за дъщеря ми,
за кучето, прегазено от фургон
и как се погрижи за него,
занесе го в гората
и го погреба дълбоко, дълбоко,
и стихотворението стана толкова добро,
че почти се радваш, че малкото куче
бе прегазено, или иначе никога
нямаше да напишеш онова добро стихотворение.
после сядаш да пишеш
стихотворение за писането на стихотворение
за смъртта на онова куче,
но докато пишеш,
чуваш женски крясък,
твоето име, твоето първо име,
двете срички,
и сърцето ти спира.
след минута, продължаваш с писането.
тя крещи отново.
чудиш се колко дълго ще продължи това.

© Реймънд Карвър
© Цветанка Еленкова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2008, № 12 (109)

Други публикации:
Реймънд Карвър. Късмет. София-Лондон: Small Station Press, 2008.