Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ШАТОБРИАН

Марсел Пруст

web

Какво сме ние пред тези знаменитости? Неизвестни, ние безвъзвратно ще изчезнем: но ти ще се възродиш, поетов карамфил1, закъснял мъничък цвят, който откъснах между изтравничета и лежащ сега на масата ми до този лист; но ние няма да възкръснем с ароматния самотник, който ме зарадва2 (Задгробни мемоари, т. ІІ, стр. 463.)3.

Обичам да чета Шатобриан, тъй като прави така, че да се чуват всеки две или три страници, както се чуват след интервал на затишие в летните нощи двете ноти, винаги едни и същи, които съставят песента на кукумявката, това, което е собственият му вик, толкова монотонен, но и толкова неподражаем, от който се чувства какво е поет. Той ни казва, че нищо не е вечно на земята, че скоро ще умре и ще бъде забравен; усещаме, че казва истината, защото е човек като другите; но изведнъж, между тези събития, между тези идеи, чрез мистерията на природата си е открил тази поезия, която единствено е търсил, и ето че тази мисъл, която трябваше да ни натъжи, ни очарова и ни показва не че ще умре, а че е жив, че е над нещата, събитията, годините, и се усмихваме, разбирайки, че това е същото, което вече сме обичали у него. Това постоянство дори ни опиянява, защото чувстваме, че има нещо, което стои по-високо от нещата, което е над нищото, над смъртта, над напразността на всяко усилие, и от това, че то, което побеждава всичко у него, е винаги едно и също, неизменно приличащо на себе си, изпитваме една нова радост, сякаш виждаме, че тази превъзходна и трансцендентна сила не само съществува, но и създава превъзходни и трансцендентни личности, разпознаваеми в идентичността си. И когато Шатобриан, докато се самооплаква, въздига тази превъзходна и трансцендентна личност, която е самият той, се усмихваме, защото в същия миг, в който се смята за мъртъв навеки, той се избавя, заживява с живот, в който съвсем не се умира.

Сигурно е, че невинаги е бил тази личност. Често, и особено когато желае да блесне с остроумие, будна мисъл и волтериански дух, можем да му се възхищаваме, но не да го познаем. Малко по малко, благодарение на искреността, той става такава личност. И тогава, когато тази личност говори, дори да се изложат пред нас всички доводи на света за нейната нищожност, тя ни внушава тъкмо обратното, защото чувстваме, че тя живее; и се усмихваме на това, че точно в момента, когато започва да живее, той е такъв, какъвто сме го чувствали, че живее, което означава, че възстановяваме живата му личност, която съвсем не е смъртна и която живее с един живот, прекъсван на интервали, но безсмъртен в произведенията му. Добре разбираме какво е един поет, нещо много специално, защото това, което той казва, е винаги същото и не черпи никакво величие, никаква оригиналност от нещата, за които разказва и които не го променят, а от това, че, стане ли дума за Великия Конде или за малко цветенце, откъснато в Шантийи, човек изведнъж долавя под фразата му една друга, прозрачна под нея реалност и чиято физиономия, под различните части на фразата, се запомня с чертите си, които им съответстват.

Невъзможно е да се каже защо тази реалност е по-висша от другата, чийто порядък е съвсем различен и придава историческо значение на събитията, дори интелектуална стойност на идеите, както и реалност на смъртта и нищото. И все пак, в първата има нещо, което е повече от събитията, защото в момента, в който тъкмо ни е говорил за рухването на империите и за праха сред тази вихрушка, начинът, по който поетът говори за едно малко цветенце, откъснато в Шантийи, начин, който ни очарова и който е същият като този, с който ни е очаровал за други неща, ни дава усещането, че сме нещо, ако не такова, което ще надживее империите, в този смисъл, който ще се разбере по-нататък, то поне такова, което дотолкова превъзхожда времето, че дори и да знаем, че страницата ни ще бъде изгорена веднага след като бъде написана, бихме я написали със същия екстаз, отказвайки се от всичко заради това, до такава степен имаме чувството, че сме дали живот на нещо реално и с една реалност, която сама по себе си е неунищожима, с което също, както споменах на друго място, превъзхожда реалността на смъртта. Тя е, както казах, по-висша и от интелектуалната стойност на идеите, защото, говорейки за неща, очевидно по-възвишени, по-дълбоки, по-важни от това, което казва за едно нежно цвете, той не би пробудил у нас никакво подобно чувство и, доверявайки се вече не на читателя, а на поета, не би открил там нито една от тези черти, които е трябвало да го опиянят и да ни накарат да кажем едновременно: това е Шатобриан и това е хубаво. Защото може би единственото доказателство за превъзходството на мистериозните неща, каквито сме самите ние, над най-прекрасните идеи, е това, че когато ги срещнем, сме близо до тази екзалтация, при която нашите собствени думи ни очароват и ни карат да кажем на другите: това е хубаво.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Наименованието на брадатия карамфил (Dianthus barbatus) на френски е “œillet de poète” (бел.прев.). [обратно]

2. Бележка на автора след този цитат: “Цялата страница 485 на т. ІІ и многобройните образи на средновековния Христос, с раните на поета, прободените вени с облекчението от писането.” (бел.фр.изд.). [обратно]

3. В бележката си Пруст резюмира няколко реда, в които Шатобриан сравнява стигматите, кървящи от средновековно разпятие в дните на Христовите страсти, с раните си, внезапно отварящи се в момент на силни пристъпи, за облекчаването на които няма друго средство, освен да даде воля на възбудената си мисъл по същия начин, както човек пробожда вените си, когато кръвта нахлуе в сърцето или главата му; оттук, според някои коментари, идеята за “трансубстанциализация” на кръвта в мастило и аналогията между ръкописа на поета и възкръсващото жертвено тяло (бел.прев.). [обратно]

 

 

© Марсел Пруст
© Юлиан Жилиев, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.03.2014, № 3 (172)

Други публикации:
Марсел Пруст. Против Сент Бьов и други есета. София: Ерго, 2012.