Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДНА НЕДЕЛЯ В КОНСЕРВАТОРИЯТА

Марсел Пруст

web

Сен Санс1 изпълни вчера в Консерваторията партията за пиано от Concerto на Моцарт. На излизане се виждаха много разочаровани хора, които не разбираха причината за своето разочарование и го приписваха на различни неща: беше свирил много бързо, беше свирил много сухо, не беше избрал сполучливо своя откъс. Впрочем ето причината: наистина беше много хубаво. Истинската красота в действителност е единственото нещо, което не може да отговори на очакването на едно романтично въображение. Всички други неща не са по-нискостоящи в идеята, която то си е създало за нея: сръчността го очарова, простащината го ласкае, чувствеността го опиянява, шарлатанството го заслепява. Но красотата, свързана от началото на света във вечно приятелство с истината, съвсем няма на свое разположение всички тези чарове. Колко разочарования е причинила тя, откакто се появява сред хорската тълпа! Една жена ще види един шедьовър също така развълнувана, както ако довърши един фейлетон, допита се до гледачката на карти или очаква своя любовник. Обаче тя вижда в една стая, недобре осветена, седнал близо до прозореца, един замислен мъж. Тя изчаква един миг, за да види дали нищо друго няма да се появи, както през транспарантите на Булеварда. И ако лицемерието й затваря устата, в сърцето си тя си казва: “Как, Философът на Рембранд, това ли само?”

Нямаше в свиренето на Сен Санс нито пианисимо, в което като че ли ще изчезнете, ако продължи още, но едно задържащо форте идва точно навреме да го прекъсне, нито тези акорди, които, повторени много пъти, гъделичкат отгоре до долу нервите ви, нито едно от тези фортисими, които ви подсичат ръцете и краката като буйни вълни, от тези извивки на тялото на пианиста, от тези поклащания на главата, от това полюшване на кичури коса, които прибавят към чистотата на музиката чувствеността на танца, говорят на въображението на слушателката, на нейната отнесеност, на сетивата й, и й дават, с един елемент на удоволствие и един повод за ентусиазъм, рамката на нейните спомени и материала за нейните разкази. Нямаше нищо от това в свиренето на Сен Санс. Но то бе свирене кралско. Впрочем кралете не се показват със златна корона на главата и в носилка, носена от роби. По начина, по който поздравяват, усмихват се, подават ръка, предлагат стол, задават въпроси и отговарят, се познават великите крале, както и великите артисти, само парвенюто си придава важност, само шарлатанинът позира. Но кралят е така естествено благороден и грациозен, че неговото благородство не ни учудва повече от благородството на дъба, и неговата грация - от грацията на стъблото на роза. Всички лоши маниери, предвзети или просташки, спонтанни или заучени, са отстранени от външността дотам, че да се покаже простотата. Играта на един голям артист е по-открита и така дава по-малко основание за възхищението на тълпата от играта на един сръчен артист. Защото жестът и гласът му са така перфектно изчистени от всякакви златни частици или шлака, които са ги замърсявали, та сякаш е останала само светла вода, като стъклена преграда, която пропуска да се види само неподправеният предмет, който е отвъд. До тази именно чистота, до тази прозрачност е достигнало свиренето на Сен Санс. Човек не вижда Concerto на Моцарт през стъклопис или рампа, а като че ли през въздух, който ни разделя от нашата маса или от наш приятел, толкова чист, че не го забелязваме дори.

Наистина, не е чудно, че успява в това, той, който е композирал най-хубавата от симфониите, след симфониите на Бетовен, и толкова опери. Това беше дребна работа, едно забавление, едно нищо, да изсвири един концерт на Моцарт. Но и с това също то ни изглеждаше нещо голямо. Защото делата на хората не са за нас като цветчетата на виолетките, които, паднали веднъж, не служат вече на малкото растение; нито цъфтежът на другите цветя ще се разхубави от това, нито че ще окапят след тях. Но ние преценяваме делата на хората по-скоро както по едногодишните клони на дърветата, които, дори залинели, издигат още по-високо над почвата бъдещите клонки и така дървото расте с последователното им изкачване; или както по малките бели зъби на младите коне, по които, наредени един до друг в голямата им уста, конегледачът безпогрешно установява възрастта и силата им. Така се отнасяме към делата на хората. И най-малкият, и най-крехкият, и най-младият цвят на един кестен, извисен с цялата корона на по-старите клони, чувства предишните действия, които идват, подобно на предци и достопочтени гаранти, да му отдадат престижа на своето величие и подкрепата на своята сила. Така и в този момент, в който Сен Санс, седнал, както децата в Консерваторията, пред Concerto на Моцарт, го свиреше просто, вече нямаше нито едно красиво внушение от Симфония в до минор, нямаше тъжни акценти от Хенри VІІІ, нито един от хубавите хорове на Самсон и Далила, нито една от изобретателните транскрипции на Бах не беше там със своя величествен хор. Само хорът на Музите обгръщаше музиканта, усмихвайки се на гения, който те поддържаха като свещен огън в душата му, преливайки в нашите очарованието, ентусиазма и почитта.

 

БЕЛЕЖКИ

1. Използваме тук заглавието на статия на Пруст, излязла в Льо Голоа на 14 януари 1895 г. и посветена на впечатленията от концерта. На 14 декември същата година той публикува, също в Льо Голоа, кратка статия, озаглавена Парижки фигури: Сен Санс (бел.фр.изд.). [обратно]

 

 

© Марсел Пруст
© Юлиан Жилиев, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2013, № 4 (161)

Други публикации:
Марсел Пруст. Против Сент Бьов и други есета. София: Ерго, 2012.