ЗОВА СЕ КАЛ

web | Славеи на покрусата

Зова се кал, макар Мигел да се наричам.
Калта за мене занаят е и съдба -
да цапам винаги това, което лижа.

Нищожно сечиво съм, хвърлено на пътя.
Аз съм език, разстлан под чуждите крака -
и нежно ги обиждам, и ги боготворя.

Като среднощен вол, бдящ над вода и угар,
който жадува страстно ласка и любов,
аз хвърлям се в праха под твоите обувки,
килим безкраен съм от нишки и целувки
под твойта хулеща пета, с цветя безброй.

Подлагам кротко свойта плът изнемощяла
под твойта хапеща пета, в праха прострян,
забързан, вечно стъпката ти изпреварвам,
за да стъпчеш с безчувствени нозе
огромната любов, която ти поднасям.

Когато зимата прозореца затваря
и задълбай стъклото резецът на студа,
на своя скръбен плач, обгърнат в плаща влажен,
аз - ястреб наранен, - пред тебе ничком падам,
сърце от пръст понесъл, и с кървави крила.
Под твойте ходила съм клон, от обич скършен,
с изтекъл сладък сок; към тебе се стремя -
насам сърцето ме влече, макар отхвърлен,
подобно водорасло в морската вълна.

Напразно, кал, на мак властта обличам,
напразно, кал, ръце към теб простирам аз,
напразно, кал, петата твоя хапя,
с крилата си те удрям безпощадно
и хвърлям жаби като сгърчени сърца.

Крака ти лек с походка волна на сърна
невидимата си следа над мен оставя;
раздира се на гроздовия сок оста,
устата ми изпълнил; в мен плътта трептяща
се моли с всяка чиста своя клетка
все тъй крака ти да я тъпче леко.

На стона кипва пухкавата пяна,
плачът разтърсва мозъчния лабиринт.
Явяваш се и чезнеш пак в мъглата
и зимния си восък в залеза топиш -
имане скръбно, дар за кръговрата.
Но щом калта под колело се покори,
ножовете кръстосващи проблясват;
пази се - тя чудовища поражда,
с разкапала се кожа и със нокти зли.

Пази се някой ден калта да не придойде,
пази се да не се превърне във вълна;
ревнив, да не залее с гъста кал прибоя
нозете ти изящни, с нежен аромат,
и като стълб издигнат, чeлото да стигне.

Пази се да не се извие урагана,
дошъл на зимата от меката земя,
да не протътне гръм, пороен дъжд да падне -
суров и нежен, да се влее във кръвта.

Пази се от обидената пяна,
от удара, любовен трус познал.

Преди часът последен да удари -
калта и теб да не превърне в кал.

(из стихосбирката "Светкавица непрестанна", 1936)

© Мигел Ернандес
© Ралица К. Маркова, превод от испански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2008
Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес. Славеи на покрусата. Превод, подбор и бележки Ралица К. Маркова. Варна: LiterNet, 2008