Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Европа и нейните кафенета

ПАРИЖ. КАФЕНЕ "ЛЕ ДЬО МАГО"

Мишел Бродо

web

Луи XIV не харесва кафето, когато през 1669 г. за първи път го опитва, това си е негово право. Оставя обаче всеки сам да си каже думата. Мадам де Севине пък написва една глупост, която бързо потъва в забрава: "Расин ще отшуми като кафето", но ето че нито кафето, нито Расин, нито маркизата отшумяват. За кафето ще се изговорят купища приказки, но това не пречи то да завладее кралския двор. По времето на Луи XV кафе се отглежда в парниците на Версай и модата следват всички, като се започне от Талейран, който е влюбен в това питие "черно като дявола, горещо като пламъците на ада, чисто като някой ангел, сладко като любовта", и се стигне до Наполеон, друг един негов страстен поклонник.

Кафенето Прокоп Снизходителен в това отношение, Кралят-Слънце, абсолютният монарх, дали от безразличие, или от непредвидливост, не възразява, когато в Париж се появяват първите кафенета. Известно е, че през 1672 г. кафе се продава в една будка на пазара Сен-Жермен, но тя скоро е засенчена от заведението на Прокопио Колтелли (или Култелли), който за тази цел приспособява една красива градска баня, посещавана от хора, "склонни към съблазни", като запазва мраморните масички и огледала; там именно, на днешната улица Ансиен-Комеди № 13 (по онова време театърът Комеди Франсез се намира точно отсреща) през 1686 г. той отваря първото истинско парижко кафене.

Пищно украсено с огледала и кристални полилеи, кафенето Прокоп предлага на своите посетители плодов сладолед и кафе, приготвено вече не по турски, а по френски, в голям кафеник с филтър; питието се ползва с небивал успех сред представителите на театралните, а после и литературните кръгове (Русо, Волтер, Даламбер, Бомарше, Бенджамин Франклин), услажда се и на някои други луди глави.

По примера на Прокоп около Кралския дворец едно след друго изникват кафенетата Авьогл, Фоа, Режанс и Каво. В една своя книга "Описание на Париж", отпечатана през 1781 г., Луи Себастиан Мерсие изчислява, че в Париж по онова време има към 700 кафенета, "свърталища на лентяи, убежища за сиромаси", по липса на вестници в тях устно се предават последните новини и се разпространяват философските идеи.

За това, че Робеспиер, Дантон и Марат ходят в Прокоп, откъдето води началото си фригийската шапка, носена от революционерите, пише Виктор Юго в "Деветдесет и трета". В днешния Прокоп, отдавна превърнат в ресторант, се пази писалището на Волтер, повредено от голтака Ебер, пазят се и последното писмо на Луи XV, както и писмото на Робеспиер, оцапано с кръвта му.

През XIX в. кафенетата се изнасят по посока към големите булеварди, там именно се отварят Тортони, Пари, Риш, Диван, впоследствие те ще отидат още пò на север. От 1866 г. в Гербоа, което се намира на улица Батиньол № 11 (днешното авеню Клиши) и за което Зола споменава в "Делото", всеки четвъртък към пет часа следобед се събират да беседват приятелите на Едуард Мане. В компанията, в която вече влизат Уистлер, Фантен-Латур, Белок, Астрюк, Бракмон, Дебутен и Дюранти, Мане Кани и Клод Моне.

Кабаре Ша Нояр, ПарижКъм тях по-късно ще се присъединят Дега, Реноар, Писаро, Сезан, писателите Зола, Мопасан, Юисман, Маларме, както и фотографът Надар. След години Моне ще си спомня: "Там разпалвахме духа си, там един друг искрено и безкористно се насърчавахме, там черпехме въодушевление, което ни крепеше до момента, в който дадена идея придобиваше окончателна форма. Излизахме оттам възмъжали, с по-силна воля, с по-ясна и точна мисъл".

Движението на импресионистите се ражда именно в резултат на тези оживени разисквания, провеждани всеки четвъртък на двете маси в дъното на втория, нисък като крипта салон на Гербоа. През 1875 г. "групичката от Батиньол" напуска Гербоа и се премества в едно по-спокойно кафене Нувел Атен, намиращо се на площад Пигал, на ъгъла, на който се събират улиците Пигал и Фрошо.

Едуард Мане се държи наставнически спрямо своите ученици Дега и Реноар, както и спрямо новодошлите Ван Гог, Тулуз-Лотрек, докато Моне и Сезан, които са по-непостоянни, често оставят местата си на писателите Катюл Мендес, Вилие де Лил Адам, фин събеседник, или на братята Гонкур, които не понасят речите на Дега. В това скромно и провинциално заведение Нувел Атен ще се роди кубизмът, тук ще се даде мощен тласък на цялото съвременно изкуство. По същото време Монмартър се прочува с кабаретата си Ша Ноар и Лапен Ажил на Аристид Брюан.

Присъщо на артистите обаче е да изневеряват дори и на любимото си заведение. На едни им омръзва компанията, други се скарват, нови запознанства ги отвеждат другаде. И тъй като в края на XIX в. в Париж е пълно с политемигранти и хора на изкуството, примамени от блясъка на Светлинния град, туптящото сърце на столицата постоянно се измества, а заедно с това изведнъж изгрява звездата на някое ново кафене. Интелектуалният живот слиза от Монмартър, пресича Сена и свива гнездо на левия бряг; в началото това става на Монпарнас.

Кафене Клозери де Лила, 1920 г.Още от 1860 г. студентите от Художествената академия се събират в Клозери де Лила, семпло, приветливо заведение. Макс Жакоб напуска Монмартър и се присъединява към тях, след него идват Пол Фор, Алфред Жари, Аполинер и Пикасо. През 1905 г. се отваря кафенето Дом, което става пристан на многобройните руски и испански емигранти, защото е отворено до късно и защото в него цари свободна артистична атмосфера. Тук се пуши, пее и пие по славянски. Тук могат да се видят Диего Ривера, Дерен, Вламинк, Пикасо, както и Аполинер, който скита от заведение в заведение. Тук Ленин и Троцки, които са на изгнание, идват да четат руски вестници, получавани директно от Петерсбург.

През 1911 г. се отваря друго едно заведение, Ротонд, в което се настаняват славяни и южняци, докато немци и скандинавци остават в Дом; що се отнася до самите французи, те посещават и двете места. След Голямата война, през 1927 г., засияват светлините на Купол, в което се изреждат всички парижки знаменитости, Сандрар, Кокто, Де Ширико, Фужита, Мен Рей, Жозефин Бейкър и Мистенгет. Селект, главен щаб на американците в Париж, е основно действащо лице в "Безкраен празник", романа на Хемингуей; последният, както и Аполинер, се подвизава на много места.

Кафене Дом, 1910 г.Още от началото на периода между двете световни войни конкуренцията от страна на квартала Сен-Жермен, намиращ се по-близо до Сена, сериозно заплашва Монпарнас; всъщност кафенетата на Сен-Жермен и Монпарнас са връстници. Тук собствениците търсят оборот. През 1880 г. бежанецът от Елзас Леонар Лип и съпругата му Петрония отварят на булеварда Сен Жермен № 151 бирарията Бреговете на Рейн, където на фона на украсените с керамика стени, дело на бащата на Леон-Пол Фарг, се сервира кисело зеле с месо и бира.

Верлен, Жари, Макс Жакоб са постоянни посетители на бирарията, както и Аполинер.

Откупена през 1920 г. от фамилията Казес, която оставя името на основателя, бирарията Лип постоянно се издига, като менюто (почти) не се променя; тук известни личности и непознати клиенти се обслужват еднакво. Няма запазени маси, нито предварителни уговорки.

Когато идват в Лип, съперници в книгоиздаването като Галимар и Грасе и най-вече политици от противоположни партии, които ползват Лип като стол, са на неутрална територия. Тук на порция телешко се сдобряват Жорж Помпиду и Валери Жискар Дестен.

От другата страна на улицата тече конкуренция между кафенетата Флор и Ле Дьо Маго (наименованието идва от двамата порцеланови китайци, стоящи на стража пред входа). Ле Дьо Маго, шеговито преименувано на Ле Дьо Мего (двете угарки), води името си от магазина срещу църквата Сен-Жермен, от който през 1885 г. са били откупени помещенията. Днес двамата китайци от порцелан все така бдят над стила, по-скоро класически, и над порядките в заведението. Това е било едно от любимите кафенета на Андре Бретон и сюрреалистите, тук са сядали прочути хора на перото, от Жироду и Хемингуей до Превер и Жид. Тук именно, на терасата на Ле Дьо Маго през януари 1936 г. Пикасо се влюбва в Дора Мар, точно по това време в ателието си на улица Гран-Огюстен той рисува "Герника".

Жан-Пол Сартр и Симон де Бовоар редовно идват тук, наред с други екзистенциалисти и любители на джаза, чиито звуци вечер изпълват съседните подземни барове. Но в Почетната си книга Флор също претендира, че е било редовно място за срещи на легендарната двойка. И не безоснователно. Повечето знаменитости от квартала са посещавали и двете заведения и нека не забравяме, че в крайна сметка клиентите са истинските притежатели на дадено кафене, а не обратно. Флор е открито през 1890 г., по-късно то става база на Френското движение (чиито членове погазват Кодекса на честта, спазван на това неголямо по площ владение на парижките писатели, и нападат Леон Блум, седнал на вечеря в Лип), докато екзистенциалистите по време на Втората световна война се оттеглят в тихото като параклис Шарл Мора, неопетнено дотогава с левичарски идеи.

Вярно е, че по време на окупацията Сартр и Бовоар работят във Флор. За разлика от Ле Дьо Маго Флор разполага с горен етаж и там, на горния етаж се качва топлината на печката, за подобен лукс през ония години на студ и недоимък двамата философи могат само да мечтаят. Във Флор Сартр написва по-голямата част от "Битие и небитие"; няма човек, който да не помни двете страници от тази книга "за нещото-в себе си на келнера от кафенето", тези две страници все още се изучават в гимназията. С положителност би се намерило какво да се каже и за "нещото-в повече на самото кафе", то се усеща в някои пасажи на Сартр, където мисълта се усуква от превъзбуденост. Но това е друга тема.

Двете кафенета, значи, се различават по това, че в едното гори печка, а в другото не, което съвсем не е без значение. Излиза така, че Жан-Пол и Симон са осигурили бъдещето на Флор и Ле Дьо Маго, ако се съди по сегашната цена на едно еспресо в тези заведения, безочливо присвоили си титлата "средище на парижката интелигенция".

Лип няма тази претенция. Който преди 1968 г. е живял в Латинския квартал или в квартала Сен-Жермен, той може само горчиво да се усмихне и тъжно да поклати глава от подобна предвзетост. В днешни времена тук се продават повече дрехи и обувки, отколкото книги. Отишли са си Сартр и Бовоар, но всъщност отишъл си е цял един свят, живял от булеварда Сен-Жермен до Сена, прогонен от асфалта и стъклата на магазините, процъфтяващи върху това гробище на велики мъже и не по-малко велики жени.

Малкото живот и безгрижие, което още е останало на Монпарнас, на отсечката между Купол и Клозери де Лила, замира, задушавано от безсмислени градоустройствени планове, чиято нелепост би прозрял дори Чаушеску, специалист в тази област. И всичко това за нашето благо и с наши пари. Тук никой вече не се разхожда. За развлечения да не говорим... Кафенетата, които са устояли на арогантните приумици на еколозите, биха могли дълго да ви разказват. Когато стане ред за избори. Вече никъде нищо няма да е както преди, така безсъмнено звучи печалният завет на всяко поколение.

Историята на големите парижки кафенета заслужаваше тези няколко реда. Те вероятно ще се превърнат в музеи. А ако някой иска да обикне Париж, трябва да се отклони от утъпканите маршрути, да се изгуби, да попадне ненадейно на някое ново място, още неизвестно на екскурзоводите, на някой ъгъл, може би. С положителност има такива.

 

Kафето и здравето

Има ли полза от кафето? Отговорът на този въпрос зависи до голяма степен от това, кой го задава. Непросветените деспоти предпочитат да държат народа полузаспал, нежелателни за тях са и честите струпвания. Освен ако стават в църква, храм или джамия, все едно, или в боен ред под знамената - в такива случаи прието е всеки да мълчи.

Ето защо в мюсюлманския свят емирите и имамите - след като в началото счели, че това питие е великолепно, защото държи будни поклонниците на Аллаха, които нощем желаят да се молят или са поели на път през пустинята - по-късно, като видели, че то развързва езиците, а дори по-лошо, като видели, че кара хората да спорят и разискват по кафенетата, бързо-бързо се отметнали.

Опитите да се затворят кафенетата били обаче така непопулярни и предизвикали такива размирици, че за кратко време цярът се оказал по-лош от болестта. Великата порта се задоволила да прати шпиони да подслушват, за какво се говори в тези кутии на Пандора. Първоначалното недоверие на веницианците също идва оттам: нима от разгорещени разговори няма да се стигне до заговор? Нима под предлог, че се обсъждат философски теми, няма да се прокарват нечестиви идеи? Така заведенията във Венеция се напълнили с доносници. Валентин Флориан бил един от тях, както и ловкият мошеник Казанова.

Когато през 1676 г. английският крал Чарлз II се опитал да забрани кафенетата в Лондон, бързо се наложило да оттегли решението си. Нищо чудно, англичаните вече били отсекли главата на баща му Чарлз I, а през 1534 г. Англиканската църква вече била скъсала с папството в Рим, така че лондончани не ги било еня за папата. Един умен монарх си опича ума, преди да издава заповеди.

Други властимащи също предпочели венецианския метод - до ден-днешен измежду диктаторите ще се намерят техни подражатели, като, да речем, Салазар в Лисабон. Вместо да се хвърля в затвора противника, по-изгодно е той да бъде следен на полусвобода по кафенетата или публичните домове. Защото при една потисническа власт кафенетата разнасят силно заразен и вреден за властта демократически вирус. Имало е опити да се разубедят жителите на Венеция да ходят по кафенета, като са се пускали слухове, че седенето по тия места носи поквара на жените, а мъжете изнежва или прави обратни наклонностите им, но венецианците въобще не хващат вяра на подобни приказки, те имат представа за нещата, преди да седнат на първата чаша кафе.

През XVIII в. шведският крал Густав-Адолф IV нарежда двама осъдени на смърт да бъдат екзекутирани, като им се даде да изпият големи количества кафе. Под наблюдение на придворните лекари затворниците пили кафе няколко дена непрекъснато и, разбира се, не могли да мигнат, но напук на краля останали живи.

Кафето никога не е било цензурирано по политически причини, а ако е било, то само за кратко време. Не е било също така охулвано като тютюна (който действително е вреден и въпреки това свободно се продава, защото носи доход на държавата), нито пък е било забранявано както алкохола в Щатите от 1919 до 1933 г., нещо, което носи баснословна печалба на мафията. Това, че на опаковката пише "злоупотребата с кафе е вредна", нищо не значи. По принцип всяка злоупотреба е вредна.

Алфонс Але трезво е преценил: "Кафето е напитка, от която на човек му се доспива, когато не я изпие". Безспорно кафето е възбуждащо средство и на нас ни харесва бързата възбуда, която ни доставя. Малцина си представят да започнат деня като Луи XIV с парче хляб, накиснат във вода с вино и малко лед. Кафето е психотроп, който отпъжда съня и ни вдига на крак, то ни позволява да се съсредоточим, да не се разсейваме.

Алфонс Але трезво е преценил: "Кафето е напитка, от която на човек му се доспива, когато не я изпие".Оттук идва успехът му сред писатели, художници и музиканти. Когато лекарят му казал повече да не пие кафе, Чоран си въобразил, че вече няма да напише нито ред. Кафето само по себе си не е извор нито на думи, нито на музика (един глупак, пиещ точно толкова кафе, колкото е пил Балзак, няма да бъде нищо друго освен един изнервен от безсъница глупак), но помагайки на твореца, то създава илюзията, че без негова помощ идеите никога не биха го осенили. Кофеинът е алкалоид, който поражда пристрастеност и да се скъса с него е трудно. Това е един от меките наркотици, тъй да се каже. Дали е опасен?

В разумни количества, които за всекиго са различни, кофеинът укрепва кръвоносните съдове на мозъка, удължава бдителността, възпира мигрената, засилва ефекта на аспирина. Той закалява централната нервна система и отпъжда чувството за умора. Без да увеличава мускулната производителност, той спомага за съгласуване на различни видове дейност, например при шофиране. Разширява бронхите и така пристъпите на астма стават по-редки; кофеинът подобрява дейността на черния дроб, подобрява също така отделянето на киселини в стомаха (едно "маслено" кафе, тоест кафе с мляко, е трудносмилаемо); прочиства бъбреците, оказва положително влияние върху дейността на задстомашната жлеза.

Противниците на кафето изобличават прекомерната употреба на кафе: сто чаши означавало смъртна доза. Да, ама за да се изпият сто чаши кафе, не е лека работа. Шведският крал май не се бил замислил за това. Фински учени след като изследвали 14 600 души в течение на дванайсет години, стигнали до извода, че пиенето на големи количества кафе намалява риска от диабет от втори тип. Кафето било в крайна сметка противопоказно единствено за хора, страдащи от тревожно безпокойство, от сериозни сърдечно-съдови смущения и за бременни жени, тъй като плодът бавно отстранявал кофеина. Но доколкото знаем, плодът рядко бърза.

 

 

© Мишел Бродо
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2007, № 10 (95)

Преводът е направен с любезното съгласие на автора и издателя, по публикация във в. Le Monde, 24 юли 2006.