* * *

БОРОВЕ

облечени
в солно-зелено
се поклащат на
ръба на пропастта

всяка игличка
дозашива песента

*

Вратата се затръшна

Остатъци от приказки
        и трохи се въргалят по масата

Стената просветлява

Вятърът нахлува
        и издухва последните семенца

*

Заминаваш

Остави ключовете
и вземи вратата

*

Носи спомена ми

        като пръстен

захвърлен
в тишината

*

Коленича
в ъгъла
до куп дрехи

те са попили миналото
но остават мълчаливи

*

Бях свикнала със стените си

Ти ги разруши и ме загради
        със себе си

© Лидия Шимкуте
© Аксиния Михайлова, превод от литовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2007, № 6 (91)