Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЯТ ПРИЯТЕЛ
web
Тогава още не беше пролет, но и зима не беше.
Христо Карастоянов
Когато пристигнахме там,
откъдето бяхме тръгнали
моят приятел не ме позна.
Сянката му беше по-дълга от моята
Гласът- жилав, непоколобим.
Ръката му - суха и лакома
Глътна малката моя, изпотена и трепетна.
Когато пристигнахме там,
откъдето бяхме тръгнали
моят приятел не ме позна.
И аз му прошепнах:
Моят глетчер е по-дълбок от твоя
Мога да те задуша
Твоите длани са по-сухи от моите
Мога да ги счупя
Моята зима е по-дълга от твоята
Мога да те забравя
Моят глас трепери при среща
Затова
Моята болка те отпраща
© Кадрие Джесур
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2018, № 4 (221)
|