* * *

web

В миг изчезват младежките пъпки,
първи бръчки оставят пунктир,
и със взлом в теб навлизат на тръпки
и мъжът, и съдбата-сатир,

и домът ти - нагоре с краката,
във кръвта ти - бунт, хаос, погром,
и ехидна свекърва подмята:
тъй живей - ще останеш без дом.

Вън в Русия е пълна разруха -
рухва всяка подпорна стена
под напора страдания глухи,
все едно, че се вихри война.

И ще видиш народ без опора,
без надежда, водач и поет.
И висят по опашките хора,
примирени с години напред.

Като пясък ще стърже в устата
Карабах и Чернобил сред мрак,
и Русия - свекърва позната,
с теб ще седне, подгънала крак.

Да, свекърва! - не Дама Прекрасна,
нито майка - но близка по кръв, -
с обща група, семейна и ясна,
в този брак, ни последен, ни пръв,

ала тя моят мъж е родила,
ний сме свързани с възел един!
Всички там са, на фронта се бият:
ний сами сме - без мъж и без син.

© Инна Кабиш
© Владо Любенов, Татяна Дончева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2009, № 3 (112)