Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Не стопанка съм аз, не чистница.
Бяла гъска съм. Прелетна птица.
Тази къща не ми е в сърцето.
Моят истински дом е небето.
Не на юг, и на север едва ли,
а в спирали, спирали, спирали...
Уморя ли се - леко, без тласък
ще се върна... Не чуваш ли крясък?
© Инна Кабиш
© Владо Любенов, Татяна Дончева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2009, № 3 (112)
|