Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

RAVEN*

web

In memoriam E.A.P.

Години криле. Какво си спомня неподвижен гарванът?
Какво си спомнят мъртвите край корените на дърветата?
Имаха ръцете ти цвета на ябълка, която пада.
И този глас завръщащ се, шептящ.

Онези, които пътуват виждат платното и звездите
слушат вятъра и слушат отвъд вятъра другото море
подобно раковина на ухото, не чуват
нищо друго, не търсят между сенките на кипарисите
едно изгубено лице, една монета, не се питат,
когато видят гарван върху изсъхналия клон какво си спомня.
Остава неподвижен над часовете ми малко по-високо
сякаш душа на статуя без очи.
Толкова много хора събрани в тази птица
хиляди човеци забравени изтрити бръчки
прегръдки запустели недовършен смях
спрени строежи заглъхнали гари
сън натежаващ от златна роса.
Остава неподвижен. Наблюдава часовете ми. Какво си спомня?
Толкова много рани в невидимите хора, в него
страсти колебливи в очакване на второто пришествие
малки желания залепнали в пръстта
убити деца и жени изморени на изгрев.
И дали ще се усети тежестта му върху сухия клон дали натежава
върху корените на пожълтялото дърво върху раменете
на другите хора, странни лица
които не се осмеляват
да докоснат капчица вода потънали в пръстта
дали ще се усети тежестта му някъде?
Имаха ръцете ти една тежест както във водата
в морските пещери, тежест ефирна без размисъл
с движението с което прогонваме някоя лоша мисъл
приглаждайки морето от край до край до хоризонта, до островите чак.
Натежа полето след дъжда; какво си спомня
черният изправен пламък върху сивото небе
вклинен между човека и спомена за човека
между раната и между ранилата ръка черно копие.
Потъмня полето пиейки дъжда, утихна вятърът
не стига моят дъх кой ще го отмести
между паметта, процеп - гръд изненадана
между сенките, които се мъчат отново да станат
            мъж и жена
между съня и смъртта живот изправен.

Имаха ръцете ти едно движение винаги към унеса на морето
галейки съня който се изкачва бавно златния паяк
донасяйки в слънцето всички съзвездия
затворените клепачи затворените криле...

Коритса, зимата на 1937

 


* Гарван (англ.); отнася се към прочутото стихотворение на Едгар Алън По, на паметта на когото е и посветено стихотворението на Сеферис. [Бележката е по: Георгиос Сеферис. Стихотворения. Атина: Икарос, 1992.]

 

 

© Георгиос Сеферис
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2008, № 1 (98)