RAVEN*

web

In memoriam E.A.P.

Години криле. Какво си спомня неподвижен гарванът?
Какво си спомнят мъртвите край корените на дърветата?
Имаха ръцете ти цвета на ябълка, която пада.
И този глас завръщащ се, шептящ.

Онези, които пътуват виждат платното и звездите
слушат вятъра и слушат отвъд вятъра другото море
подобно раковина на ухото, не чуват
нищо друго, не търсят между сенките на кипарисите
едно изгубено лице, една монета, не се питат,
когато видят гарван върху изсъхналия клон какво си спомня.
Остава неподвижен над часовете ми малко по-високо
сякаш душа на статуя без очи.
Толкова много хора събрани в тази птица
хиляди човеци забравени изтрити бръчки
прегръдки запустели недовършен смях
спрени строежи заглъхнали гари
сън натежаващ от златна роса.
Остава неподвижен. Наблюдава часовете ми. Какво си спомня?
Толкова много рани в невидимите хора, в него
страсти колебливи в очакване на второто пришествие
малки желания залепнали в пръстта
убити деца и жени изморени на изгрев.
И дали ще се усети тежестта му върху сухия клон дали натежава
върху корените на пожълтялото дърво върху раменете
на другите хора, странни лица
които не се осмеляват
да докоснат капчица вода потънали в пръстта
дали ще се усети тежестта му някъде?
Имаха ръцете ти една тежест както във водата
в морските пещери, тежест ефирна без размисъл
с движението с което прогонваме някоя лоша мисъл
приглаждайки морето от край до край до хоризонта, до островите чак.
Натежа полето след дъжда; какво си спомня
черният изправен пламък върху сивото небе
вклинен между човека и спомена за човека
между раната и между ранилата ръка черно копие.
Потъмня полето пиейки дъжда, утихна вятърът
не стига моят дъх кой ще го отмести
между паметта, процеп - гръд изненадана
между сенките, които се мъчат отново да станат
            мъж и жена
между съня и смъртта живот изправен.

Имаха ръцете ти едно движение винаги към унеса на морето
галейки съня който се изкачва бавно златния паяк
донасяйки в слънцето всички съзвездия
затворените клепачи затворените криле...

Коритса, зимата на 1937

© Георгиос Сеферис
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2008, № 1 (98)