Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН

web

Денят беше облачен. Никой не вземаше решение,
излезе слаб ветрец. "Не е от север, южняк е" каза някой.
Някакви тънки кипариси приковани върху склона
                  и морето
сиво със широки светли езерца, малко по-нататък.
Войниците отдаваха чест, когато започна дъждът.
"Не е от север, южняк е" единственото чуто решение.
Но знаехме добре че на другата сутрин нищо
не ще ни е останало, нито жената пиеща край нас
съня, нито споменът дори че сме били мъже,
нищо на другата сутрин.

"Този вятър ми напомня пролетта" казваше приятелката
когато вървеше край мен загледана далече "пролетта
която изведнъж попадна в зимата край обграденото море.
Така неочаквано. Толкова години минаха. Как ще умрем?"

Някакъв траурен марш свистеше в ситния дъждец.
Как умира един мъж? Странно, никой не се е замислял.
А и да е мислил някой, то е било като спомен от древните
                  хроники
от времето на кръстоносците или на битката край Саламина.
Но въпреки това смъртта е нещо, което се случва, как умира
                  един мъж?
Но въпреки това всеки печели смъртта си, собствената си смърт,
                  която не принадлежи на никого другиго
и тази игра е животът.
Светлината се топеше в облачния ден, никой не вземаше
                  решение.
На другата сутрин нищо нямаше да ни остане, всичко
предадено, нито даже ръцете ни
и жените ни чужди слугини край кладенците и децата ни
в мините.
Приятелката ми край мен припяваше една осакатена песен:
"Напролет, наесен, раи, раи..."
И си припомняш старите учители, които ни оставиха сираци.
Една двойка мина покрай нас разговаряйки:
"Омръзна ми залезът, нека си отидем вкъщи,
да си отидем вкъщи, да запалим светлината."

Атина, фев. 39 г.

 


Стих 27 - има се предвид народната песен:

И тая още пролет - раи, раи,
и това още лято - бедна Румели,
докато да дойде Московецът - раи, раи,
да дойде на поход - Моря и Румели.

[Бележката е по: Георгиос Сеферис. Стихотворения. Атина: Икарос, 1992.]

 

 

© Георгиос Сеферис
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2008, № 1 (98)