Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЕМАТА НА МОЯ ЖИВОТ

web

От поемата на моя живот откраднаха една строфа
и сега тя не докосва така нежно.
Моят биологичен часовник преобърна времето
от ритъм - в биоритъм
и това е.
От поемата на моето щастие откраднаха една строфа
и вече не е така усмихната.
Огледалото на душата ми бе убито с камъни
и обърка своята памет.
Това е.
От поемата на моите стъпки откраднаха една строфа
и сега не отекват така убедително,
а тъжният асфалт ме поглъща бързо
и покрива с гъста мъгла тишината - една и съща,
това е.
От поемата на моята зора откраднаха една строфа
и сега не изгрява навреме.
Едни и същи думи хапят порите ми,
унищожавайки забраните
...и толкоз.
От поемата на моите съмнения откраднаха една строфа,
но това й отива
на фона на остарелите законници на бъдещите привички.
Това е.
От поемата на моите нощи откраднаха една строфа и...
вече не е така пленителна.
Аз се опитах да се издигна до нивото на съдбата си,
но ключалката отхвърли ключа ми
и толкоз.
Най-възвишената ми поема, която никога не създадох,
населих със строфи, които милват,
проектирайки блясъка на твоите неспокойни очи,

и с ритмите на бляновете
отново започнах да творя.

 

 

© Густаво Марсело Галиано
© Виолета Бончева, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2007, № 12 (97)