ИСТИНСКИЯТ ТЕАТЪР "FIN-DE-SIÈCLE"

Франсиск Сарсе

web

Плакат на "Ша ноар"

Ще ви заблудя, ако ви кажа, че вчера в "Ша ноар" не съм прекарал отлично вечерта: истината е, че през цялото време съм се държал за корема.

Толкова пъти съм идвал на представления в пустия "Ша ноар" и продължавам да идвам, и въпреки това не ми омръзва. Ах! Това се казва духовитост и остроумие по френски, истинско остроумие в днешни дни!

Чудя се, откъде им идват в главата на младите всички тези небивалици.

Най-удивителното обаче не е, че им идват в главата, защото на всеки понякога нещо му идва в главата; не! най-удивителното е, че умеят така хубаво да го изразят.

Ах! приятели! това, че ти е дошло нещо в главата, още нищо не значи; да знаеш да го използваш, тук е майсторлъкът. В това именно се състои превъзходството на изкуството над дарбата.

Без ни най-малко да си кривя душата, ще кажа, че в "Ша ноар" младите изпълнители притежават колкото вроден, толкова и придобит усет към играта.

Тук никой никога не е отстъпил от желанието си да изиграе дадена сцена. Напротив, почти всички представени пред публиката сцени са били изиграни с желание и дори бих казал, че някои от тях биха само спечелили от това, да не бъдат изиграни.

Нямам предвид, разбира се, художествената страна на въпроса, която в "Ша ноар" винаги е на висота, а по-скоро оправданото чувство за неловкост и неудобство, което изпитват някои зрители, решили да дойдат семейно на представление на улица "Виктор-Масе".

Така например, когато атинският оратор Хиперид прекарал в обятията на прочутата хетера Фрина нощта, предшестваща изправянето й пред съда, той се обръща към нея със следните думи, в които долавяме намек за друг един оратор, Демостен:

………………………………………

"Ти обаче, която, за да развържеш по-добре езика ми, ми поднесе вместо обикновени камъчета връхчетата на гърдите си, тези цъфнали розови камъчета, по които слагам жадни устни" и т.н., и т.н….

Мисля, че ще се съгласите с мен, че младият симпатичен поет Морис Доне би могъл да проявява по-малко чувственост и сладострастие, когато изрича тия слова. Много неща могат да се кажат, при условие че се кажат по-обикновено.

Но нека да не избързвам.

Бяхме, значи, поканени, моя милост и около стотина изискани парижани и парижанки на премиерата на новото представление на "Ша ноар".

Не зная какво прави, какво струва Салис, но всяка година намира начин да събере в неголямата зала на кабарето най-духовитите личности и най-красивите жени на Париж.

За мен това си остава тайна и по-добре да не се опитвам да я разгадавам.

Този път представлението се състоеше от четири пиеси с различна дължина и множество интермедии.

Ако ми позволите, на интермедиите няма да се спирам, това би ме отвело прекалено далеч. Достатъчно е да спомена, че за всеобща радост те бяха изпълнени от такива любимци на публиката като: Жюл Жуи, Жан Рамо, Виктор Мьози, Пол Делме, Масон, Дюроше, Гудезки и т.н., и т.н.

Тези занимателни смехории бяха последвани от бурни ръкопляскания, защото си заслужаваха; имаше в тях и жар, и талант.

Да минем към основното представление:

Първата пиеса, озаглавена: Жестоката загадка от Фернан Фо е постановка с китайски сенки по известния роман на Пол Бурже.

Постановката не беше лоша, но който не е чел книгата, надали ще разбере нещо от пиесата.

Следваше Гъските на Жавот или Неопазената съблекалня от Анри Пил. Името на автора говори само за себе си и не е нужно да ви го представям. Надали някой по-добре от него познава кръгозора на селянина и неговите привички, и духовитият артист е надминал себе си с тази веселяшка фантазьорщина, колкото палава като замисъл, толкова и жива като изпълнение.

Стигаме до главните пиеси.

Роланд е опера. Да, правилно сте разбрали, дами и господа, истинска опера! Опера с оркестър, хор и декори, както в театъра на Рит и Гайар; и без каквато и да било задна умисъл бихме пожелали на тези господа да имат оркестър и декори, подобни на тези, които осигуриха фурор на Роланд в Ша ноар.

Либретото е съчинено от дръзкия млад поет Жорж д'Еспарбес, който сега засега е принуден да пише проза в Жил Бла¹.

Музиката е великолепна, а неин автор е Шарл де Сиври.

Колкото до декорите, дело на Анри Ривиер, те са живо доказателство за надареността и крилатото въображение на този млад художник, чието име ви съветвам да запомните.

Би било престъпление от моя страна да не спомена диригента, Рафаел Шумар, бивш американец, участвал в Гражданската война под ръководството на прословутия полковник Томашет.

В главните роли ще видим Пол Делме и една чаровна млада изпълнителка с топъл звучен глас, госпожа Лание.

Най-хубавото идва накрая - както казва песента.

Представлението завършваше с Фрина, гръцка пиеса, за която вече споменах, по текст на Морис Доне; декорите са от Анри Ривиер.

Думите: възхита, възторг, въодушевление са прекалено слаби, за да отразят начина, по който изисканата публика прие тази прелестна постановка.

Пиеса като Фрина не може да бъде описана, тя трябва лично да се види. Примерно в нея има доста пикантни моменти! О, не, всъщност не толкова. Изящната форма на произведението ни кара да гледаме през пръсти на някои волности.

Театърът на сенките

Нека не забравяме, че вчера се роди един нов драматичен поет. Нещо ми подсказва, че той никога няма да отстъпи от желанието си да изиграе някоя сцена. По-скоро нарочно ще прояви желание.

БЕЛЕЖКИ

1. Жил Бла (Gil Blas) - републикански вестник, в който излизат литературни произведения с висока художествена стойност. [обратно]

© Франсиск Сарсе
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2008, № 6 (103)