Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МУЗИКАТА Е ВАМПИР...

Федерико Гарсия Лорка

web

Музиката е нещо наистина страстно и тревожно. Думите изразяват човешкото, а музиката - незнайното и непонятното. Стихийно изкуство е музиката. За нея може да се каже, че е изворът на мисълта... За да говориш за музиката, трябва да си духовно подготвен, най-главното: да знаеш нейните велики тайни. Нито една дума не би могла да изрази самоубийствената страст на Бетовеновата "Апасионата", нежността на ноктюрните на Шопен, мелодиите на Верди и Росини...

За да проникнеш в музиката, трябва да имаш силно въображение, да преодолееш трудностите на нейната техника, да стигнеш до фантазията и страстта у нея.

Без съмнение, Глинка не е съзнавал, че за първи път е използвал един необичаен ред на тоновете. И Рамо не се е замислял над увеличената секста, открита от него. А схоластиците и блюстителите на реда не престават да се възмущават от паралелните квинти, които ни удивляват в музиката на Клод Дебюси...

И затова предписанията в музиката са просто ненужни, особено при такива стихийни натури като Рихард Щраус. Така е във всяко изкуство, а също и в поезията. Ето дойде Рубен Дарио, Великолепния, и на пътя му се изпречиха ловки сонетисти, набедени академици, разни писачи на оди в духа на Кинтана и Ерсиля. Но неговият напор разруши каноните, създадени за школските учебници.

Разбира се, основата е необходима и изучаването на правилата е нещо неизбежно, но когато някой ги надрасне или разруши, трябва да го уважаваме.

Великите духове не се съобразяват с правилата - в изкуството те са задължителни само за определени хора. Когато се появят - неудържими или епически или бесни - те следват сърцето си, преñтъпват правилата и така се появява Вагнер, обожаван и хулен, Равел, свръхчувствителен и нетукашен, постигнал тайната на звученето на още непознати инструменти, Дебюси, с неговата дълбока и причудлива музика...

В началото канонът е необходим, но когато драматичните глъбини на живота измъчат музиканта, той започва да говори с друг, непознат и чужд за педантите глас...

Човешките страсти са хиляди, неизброими и всяка от тях има безброй оттенъци. Хората са също хиляди и всеки си има свой свят. Логиката е неумолима. Можеш ли да заточиш една душа в друга, чужда?...

Колкото и странно да е решавал дисонансите Дебюси, никой не би могъл да оспори неговите непривични секунди и да докаже тяхната абсурдност. Можеш да кажеш "харесва ми", "не ми харесва", но не бива да твърдиш "Това е хубаво, а онова - лошо!". Разликата между хубавото и лошото е в гледната точка. И накрая, никой не притежава божествения дар да чете в душите...

Сещам се за хиените, които на глутници са нападали Бетовен... Íяма нищо по-безплодно и празно от усилията на онези, които вечно следят и коригират другите.

Досадните каталози с акорди са принудили толкова таланти да изоставят музиката.

Когато замисълът е велик, той съвсем не се вмества в каноните. Мисълта - когато е истинска - е независима, необичайна. Не бива да забравяме, че музиката - изкуството, което тъй пълно изразява страданието - може лесно да се пародира.

Всяко произведение, изразяващо автентично душевно състояние, заслужава нашето внимание... Крехкият Люли е писал тъй съвършени, тъй пленителни менуети в съгласие с хармонията на своето време (íаистина, има ли нещо по. изискано, по-правилно от менуета?), а ето Рихард Щраус създаде своя великолепен "Дон Кихот" (много спорят сега за него!) с една доста хаотична оркестрация...

Недостъпността на музиката пречи на мнозина да преживеят откровения, които не може да им даде нито едно от останалите изкуства. Познавам хора, които избягват да слушат музика, защото тя ги изморява душевно и телесно. Такова изкуство просто не се помества в рамки. За нощта правила няма, както и за деня. Но тези, които успеят да открият в музиката своя трагичен глас, са малцина.

Да, музиката е вампир, който бавно изсмуква мозъка и сърцето...

Доказателството? Всеки истински музикант.

17 август 1917, Мадрид

 

 

© Федерико Гарсия Лорка
© Огнян Стамболиев, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2019, № 10 (239)